Решение № 109 от 16.11.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. София, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Нинова

Членове:

Мариета Неделчева

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова в присъствието на прокурора Ц. Б. И. като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600368 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 1/15.03.2022 г., постановена по НОХД № 428/2021 г. по описа на РС И., състав на този съд е признал подсъдимия Д. И. Ч. за виновен в това, че на 30.07.2021 г. около 21.00 часа в гр. М. п., обл. Софийска, по ул.

„Христо Ботев“ е управлявал МПС – лек автомобил марка „С.“, модел „И.“ с рег. № СА **** МВ с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда – 3.03 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBA 0094, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК по НОХД № 1177/2017 г. на СРС, влязла в сила на 28.11.2018 г., поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца и глоба в размер на 500 лева.

На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години.

С присъдата е определен общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на основание чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б.

1

Б от ЗИНЗС.

Приведено е в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено на подсъдимия по НОХД № 1177/2017 г. на СРС, като е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. Я. А. от САК, в качеството му на защитник на подсъдимия Ч..

Сочи се, че присъдата е постановена при липса на категорични доказателства в подкрепа на обвинението, като прави впечатление, че няма данни свидетелите полицаи да са били изпратени на адреса в гр. М. п. след постъпване на сигнал на един от свидетелите на защитата. Изтъква се, че двамата свидетели на защитата са посочили пред съда различна от описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, както и че пробата за наличие на алкохол в издишвания въздух не е взета на място, а едва по-късно в районното управление.

Иска се отмяна на постановената осъдителна присъда и оправдаване на подсъдимия Ч. по обвинението.

Пред въззивния съд жалбата се поддържа на изложените в нея аргументи. Допълнително се изтъква наличието на допуснато от съда особено съществено нарушение, тъй като с присъдата е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, докато в мотивите към присъдата е посочено, че наказанието е в размер на две години лишаване от свобода, респ. - изготвените мотиви обслужват този размер на наказанието.

В лична защита пред въззивния съд подсъдимият поддържа изявлението на защитника си, а в последната си дума пред съда заявява искането си да бъде оправдан.

Представителят на СОП – прокурор Ц. И., заема становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея доводи за неправилно интерпретиране на доказателствения материал. Счита се, че доказателствата по делото установяват с категоричност извода за извършено от подсъдимия Ч. престъпление, като поради липсата на кореспонденция със 2 свидетелските показания дадените от подсъдимия обяснения не следва да бъдат кредитирани.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд, и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

С внесения за разглеждане в РС И. обвинителен акт на подсъдимия Д.

И. Ч. е повдигнато обвинение в това, че на 30.07.2021 г. около 21.00 часа в гр.

М. п., обл. Софийска, по ул. „Христо Ботев“ е управлявал МПС – лек автомобил марка „С.“, модел „И.“ с рег. № СА **** МВ с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда – 3.03 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBA 0094, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК по НОХД № 1177/2017 г. на СРС, влязла в сила на 28.11.2018 г. – престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.

Въззивната проверка на атакувания съдебен акт налага извод за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, съобразно правомощията на въззивната инстанция, лимитирани в разпоредбата на чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, поради наличието на отменителното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на страните в процеса.

Видно от постановената на 15.03.2022 г. присъда, подсъдимият Ч. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца и глоба в размер на 500 лева; и на основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

В мотивите към същата присъда съдът е обсъдил наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства (обремененото му съдебно минало, извършването на деянието в изпитателния срок на предходна присъда за управление на МПС след употреба на алкохол, изключително високата концентрация на алкохол в кръвта му от 3.03 промила и 3 намерението на подсъдимия да шофира при тази концентрация по автомагистрала), както и на смекчаващи отговорността му такива (семейната ангажираност на подсъдимия). Първоинстанционният съд приел, че наказанието следва да бъде определено при лек превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, и посочил, че за постигане целите на чл. 36 от НК е необходимо наказанието лишаване от свобода да бъде определено в рамките на две години. Размера на наказанието съдът аргументирал с превеса на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и липсата на превантивен ефект от предходното осъждане за практически идентично деяние.

Така изложената липса на кореспонденция относно размера на определеното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода в од и до ограничаване процесуалните права на страните, тъй като прави невъзможно да се разбере каква е била действителната воля на съда, а С.ят окръжен съд е поставен в невъзможност да провери правилността на постановения съдебен акт, като единство между диспозитив на присъдата и мотиви за постановяването й. Процесуалното нарушение е от категорията на съществените и следва да бъде отстранено при повторното разглеждане на делото от друг състав на РС И..

Констатираното процесуално нарушение обезсмисля обсъждането на събраните от първостепенния съд доказателства и доказателствени средства, и съответно - тяхната процесуална годност, като се отговори на доводите на страните, релевирани във въззивната жалба и в съдебните прения.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал.

2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, С. окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 1/15.03.2022 г., постановена по НОХД № 428/2021 г. по описа на РС И..

ВРЪЩА делото на РС И. за ново разглеждане.

4

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5