Решение № 1663 от 11.02.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1663

Варна, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XII състав, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА НЕДЕВА

При секретар РУМЕЛА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА НЕДЕВА административно дело № 20257050702827 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Р. Г. С. от гр. Варна, [жк], [адрес], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-2157503/08.11.2025г. издадена от мл. автоконтрольор към Четвърто РУ на ОД МВР-Варна по чл. 171, т. 1, б. з) гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като е отнето СУМПС [номер].

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадената заповед, поради допуснати при постановяването й съществени нарушения на процесуалните правила и такива на материалния закон и неговата цел, с оглед на което се отправя искане за нейната отмяна.

Твърди се, че като е вменил на жалбоподателя нарушение - управление на автомобил с прекратена регистрация, административният орган е постановил заповедта в нарушение на материалния закон, доколкото за съставомерността на това деяние следва да е налице знание у лицето за това, а жалбоподателят е разбрал, че автомобилът му е със служебно прекратена регистрация едва на 08.11.2025г., когато е бил спрян за проверка.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и с адв. Д. поддържа жалбата. По съществото на спора излага доводи, че незнанието не оневинява извършителя на нарушението, но в конкретния случай жалбоподателят е нямало откъде да научи въобще за обстоятелствата предмет на процесната заповед. Доколкото е ангажирал застрахователен брокер в негова тежест е било задължението да го уведоми, че трябва да плати. В конкретния случай това не е било сторено, а едва когато са го спрели за проверка е разбрал, че служебно е дерегистриран автомобила. В тази връзка се позовава на тълкувателно постановление № 2 от 2025г. на Върховния административен съд, макар че ангажимента на ПП след последните изменения отпада да се уведомяват тези, които не са си платили гражданската отговорност, но в конкретния случай той е разчитал да бъде уведомен и поради това не е изпълнил това си задължение. Счита, че нарушението не е извършено виновно. В административно-наказателното производство вината би следвало да се взема предвид и когато нарушението не е извършено виновно, да се отмени издадената заповед. Прави искане за присъждане на разноски.

Ответната страна – мл. автоконтрольор към Четвърто РУ на ОД МВР-Варна, чрез гл. юрисконсулт Г. оспорва жалбата. По съществото на спора отправя искане оспорената заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. ЗДвП задължава всеки автомобилист да знае има ли или няма сключена валидна ГО. Това е изцяло задължение на водача и е негово задължение да проверява всяко едно МПС независимо дали е негово или не. Законодателят е предвидил като последица при неплащане автоматично прекратяване на регистрацията, т.нар. дерегистрация, служебно. В момента, в който се получат данни в системата на Гаранционния фонд, информацията се прелива, към масивите на Сектор ПП и без човешка намеса автомобилът бива дерегистриран. Счита, че законодателят не изисква виновно поведение от страна на водача от гледна точка знае или не знае за това обстоятелство по подобие, когато се налага ПАМ на неправоспособно лице, когато управлява чужд автомобил. Моли за решение в тази насока с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и пред надлежния съд. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е уведомен за процесната ПАМ на 08.11.2025 г., а жалбата е подадена 21.11.2025 г., т. е. в законоустановения 14-дневен срок.

Предвид горното, същата се явява процесуално допустима за разглеждане.

По нейната основателност, съдът установи следното:

Представените по делото доказателства установяват, че е съставен акт за установяване на административно нарушение cep. GA, номер: 4530964 против жалбоподателя, за това, че като водач на лек автомобил - Фолксваген голф, с рег.№ [рег. номер] на 08.11.2025г., около 11:02ч. в обл. Варна, общ. Варна, с. Константиново, ул. Христо Ботев/ул. Витоша, в посока 9004 управлява собственият си лек автомобил Фолксваген Голф с посочения рег. номер, който не е регистриран по надлежният ред. Констатирано било, че л.а. е с прекратена регистрация от дата 07.10.2025г. поради не платена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.140. ал.1 пр.1 ЗДвП, тъй като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред. От нарушението не са претърпени имуществени вреди. Иззети били като доказателства: СУМПС: *********, Други: 2бр.peг.табели [рег. номер], СРМПС: ********* Предвид съставения АУАН с оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-2157503/08.11.2025г. административният орган - мл. автоконтрольор към Четвърто РУ на ОД МВР-Варна, наложил на Р. Г. С. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з"/"гг" от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В хода на съдебното производство е приобщена административната преписка по издаване на оспорената заповед, както и Уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането до жалбоподателя.

Допуснати са и гласни доказателства. От показанията на св. Г. Т. К. се установява, че живее на семейни начала с жалбоподателя Р. Г. С.. Закупили автомобила през месец май 2025г. и видели, че гражданската отговорност била сключена на вноски. Направили още една вноска на ГО. Сключили анекс и след това гражданската отговорност е изтекла в края на месец септември. Не може да каже точната дата. След като изтекла ГО решили да се обадят на застрахователя, за да попитат, защо не ги е уведомил. Той отговорил, че е изпратил напомняне на стария собственик на автомобила, чрез изпращане на СМС. Св. К. присъствала на разговора със застрахователя. Искала от застрахователя да й изпрати това съобщение за напомняне, което е на друго лице и на друг номер по e-mail или по друг начин, но те й отказали.

Административният орган е приложил справка, от която е видно кога е дерегистриран автомобила и кога е възстановена регистрацията му. Регистрацията служебно е възстановена на 07.11.2025г. според масивите на Сектор ПП - ОД МВР – Варна, като отбелязването е от 08.11.2025г. в справката.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка. Актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и с оглед представената по преписката Заповед № 365з-7399/04.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Варна, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

Оспорената ЗППАМ съдържа всички необходими реквизити заложени в изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, в т. ч. фактически и правни основания по отношение основанията за прилагане на процесната ПАМ. Начало на производството по издаване на заповедта е поставил съставения срещу дееца АУАН. Правото на защита на лицето е гарантирано с възможността да впише възражения в съдържанието на АУАН и да оспори заповедта за ПАМ.

Предвид горното, съдът намира, че при издаване на оспорената ЗППАМ не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По спазване на материалния закон, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "з" /нова - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г. / от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3 и др.

В случая се установява, че ПАМ е приложена за констатирано нарушение - управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС за нарушаване на разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, т. е. за управление на ненадлежно регистрирано МПС след служебната му дерегистрация.

Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б. "з/гг" от ЗДвП във връзка с констатациите на органа включва две материално правни предпоставки. Първата предпоставка е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач. Втората предпоставка е извършено от водача нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, поради твърдението на органа за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. По делото не се спори и се установява от събраните по делото доказателства качеството "водач" на жалбоподателя. По отношение на другата изискуема от закона предпоставка, с оглед събраните по делото доказателства, съдът съобрази следното:

Нормата на чл. 143, ар. 10 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025 г. не е посочена в процесната ПАМ, като съдът констатира, че въз основа на същата е отпаднало изискването компетентните органи да уведомяват лицето за прекратената регистрация, за да може същата да породи правни последици и да послужи като основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з/гг" от ЗДвП. Достатъчно е от ГФ да е изпратено уведомление до собственика на съответния автомобил за несключена или изтекла ЗЗ "ГО", респ. уведомление до съответните компетентни органи за прекратяване на регистрацията след непредставяне на валидно сключена застраховка в дадения 14-дневен срок. Това дава основание за прекратяване на регистрацията по силата на закона. Тук следва да се отбележи, че видно от разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, определеният от Гаранционния фонд 14 - дневен срок започва да тече от датата на изпращане на уведомлението, а не от датата на получаване на същото. Следователно законът не свързва настъпването на правните последици от несключването на ЗЗ "ГО" с получаване на уведомлението, а с неговото изпращане.

В случая се установява, че автомобилът е придобит от жалбоподателя на 01.05.2025г. със сключена застраховка ГО. Не се спори, че гражданската отговорност била сключена на вноски от предходния собственик на автомобила. В горната насока са и показанията на св. К., които съдът кредитира като обективни и последователни. Отново от показанията на св. К. се установява, че застрахователя е изпратил напомняне за дължимост на вноска по сключен договор на стария собственик на автомобила, чрез изпращане на СМС.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква "з" – „гг“ ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е незабавно отстранено и регистрацията на автомобила е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл.143, ал.10 ЗДвП, поради сключената валидна застраховка “Гражданска отговорност”, т.е. служебно регистрация на автомобила е била възстановена. След като това е така, напълно безпредметно е отнемането но СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати. При установените факти по преписката неясно и необосновано остава как наложената ПАМ би изпълнила превантивни или преустановителни цели и функции /яснота в тази насока не внася и т.10 от мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата Вх. №: 51-402-01-25/17.12.2024г., с който е приета новата разпоредба на чл.171, т.1, б.“з“ от ЗДвП/. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, какъвто характер мярката не би следвало да има.

Разпечатката съдържа 34 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b832730-0437-445d-8dd8-90ca9d9fad41