Решение № 187 от 24.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. П., 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245000500405 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 25001/22.07.2024 г. от Община А., ЕИК ...... против решение № 930/05.07.2024 г., постановено по г. д. № 2354/2023 г. по описа на ОС – П., с което е осъдена Община А. да заплати на М. А. А. ЕГН ********** сумата от 1 570.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на стойността на заплатена заключваща раменна плака и винтове, както и сумата от 25 000.00 лева, частична претенция от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), двете вследствие на инцидент от 07.03.2023 г., станал на ъгъла на ул. „М.“ с ул.

„Ц.“ в гр. А., при който М. А. е получила увреждане, изразяващо се във фрагментарно счупване на горната част на раменна кост като резултат от виновното и противоправно бездействие на служители на Общината, ведно със законната лихва от датата на инцидента (07.03.2023 г.) до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да отхвърли изцяло предявените искове или да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.

Ответникът счита, че юрисконсултско възнаграждение. въззивната жалба е неоснователна.

Претендира

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

1

Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от М. А. А. ЕГН ********** от гр. А., ул. „Р.“ № 26, ет. 4, ап. 12, със съдебен адрес: гр. П.,бул. „М.“ № 69, офис 3-4, чрез адвокат М. Т. против Община А., ЕИК .......

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и плати сумата от сумата от 1 570.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на стойността на заплатена заключваща раменна плака и винтове, както и сумата от 25 000.00 лева, частична претенция от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), двете вследствие на инцидент от 07.03.2023 г., станал на ъгъла на ул. „М.“ с ул. „Ц.“ в гр. А., при който М. А. е получила увреждане, изразяващо се във фрагментарно счупване на горната част на раменна кост като резултат от виновното и противоправно бездействие на служители на Общината, ведно със законната лихва от датата на инцидента (07.03.2023 г.) до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът на признава исковете. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че на 07.03.2023 г., малко след 17.00 часа, на ъгъла на ул. „М.“ с ул. „Ц.“, точно срещу магазин „С.“ в гр. А., А. е претърпяла инцидент, поради пропадане в дупка на тротоара, образувала се от разместени тротоарни плочки, дълбока около 20-30 см. Вследствие спъване в стърчащите краища на плочките, залитнала силно напред, инстинктивно завъртяла тялото си, след което паднала на дясната си страна.

Това обстоятелство се установява от показанията на свидетел Д.Н.Ш.-Е. (л. 149 от делото на ОС). Тя е била очевидец на инцидента с А. и е оказала първа помощ. Твърди, че падането е в резултат от спъване в стърчаща плоча от тротоара. А. изпитвала силна болка в дясната ръка. Конкретното място било поправено около две седмици след инцидента. Близо до мястото е имало строеж, но не и ограждения.

Наличието на увреждане на тротоарната настилка се установява и от представения от ищеца снимков материал (л. 27 – 28 от делото на ОС), описан в исковата молба и приет като доказателство от първоинстанционния съд.

Снимките са писмени доказателства и имат характер на заверени копия от електронни документи по смисъла на чл. 184 ГПК. Този извод следва от разпоредбата на чл.

3, ал. 1 от Закона за електронния документи и електронния подпис, съгласно който 2

„електронен документ“ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), както и ал. 2 от същия, според който писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Съгласно чл. 3, т. 35 от Регламент № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.

Ето защо, и снимките са електронни документи, тъй като са електронни записи на визуално съдържание (файлове), поради което приемането им като доказателства в гражданското съдопроизводство е допустимо.

В исковата молба е посочено, че в резултат на падането, на А. са причинени телесни увреждания, както следва: фрагментно счупване на проксималната част (горната част) на хумеруса (раменната кост) и нарушена ставна конгруентност.

Тези твърдения са основателни.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза (л. 171 - 180 от делото на ОС), което не е оспорено от страните, А. е получила счупване на горния край на раменната кост, наложило оперативно лечение и имобилизация на десен горен крайник.

Полученото телесно увреждане осъществявало медикобиологичен признак трайно затрудняване на движението на десен горен крайник по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

В исковата молба се твърди, че причиненото увреждане е наложило приемането на А. в болница. Видно от представената медицинска документация, включително епикризата (л. 6 от делото на ОС), ищецът е постъпила в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД – П. на 07.03.2024 г., в 20.30 ч.

Следователно е неоснователно възражението на ответника, че постъпването в лечебно заведение е извършено неопределено време след инцидента.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС вр. § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост, и общината е длъжна да ги управлява и поддържа в интерес на населението и с грижата на добър стопанин, включително с дейности по изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т. ч. почистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и пътни превозни средства по смисъла на тези понятия. Предвид легалните дефиниции на "път" по § 1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата и по § 6, т. 1 от ДР на Закона за движение по пътищата - приравняващ и улиците на път, легалната дефиниция на „тротоар" по § 6, т. 6 от Закона за движение по пътищата, и на „платно за движение" и „граници на платното за движение" по § 6, т. 3 и т. 4 от ДР на Закона за движение по пътищата, се налага извод, че тротоарът и платното за движение са части от пътя.

3

Съгласно чл. 31 и чл. 30, ал. 4 от ЗП, общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно § 1, т. 12, 13 и 14 от ДР на ЗП, това включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и задължения за сигнализиране незабавно препятствията по общинските пътища и улици, включително и тротоари за пешеходно придвижвана, с отстраняването им във възможно най-кратък срок чл. 167, ал. 1 от ЗДвП. В качеството си на юридическо лице общината осъществява тези дейности чрез свои служители и/или други лица, на които е възложила изпълнението им.

Ответникът не оспорва, че посоченото в исковата молба и установено от доказателствата място на настъпване на инцидента, представлява част от улица, която е публична общинска собственост на Община А. по чл. 3, ал. 3 и чл. 8, ал. 3 от ЗП във вр. с § 6, т. 6 от ДР от ЗП.

Ето защо ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му.

Общината изпълнява задълженията си за поддържане на пътищата-общинска собственост и на чистотата на територията на съответната община чрез свои служители или чрез трети лица, на които е възложила това задължение. В конкретния случай именно тяхното бездействие във връзка с обозначаване на неравностите до ремонтирането им е довело и до неизпълнение на задължението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесния инцидент вреди.

Не се отразяват на отговорността на ответника възраженията във връзка с полагането на подписи от ищцата върху медицинската документация. Посочените от процесуалния представител документи не са съществени за установяване на състоянието и лечението на А..

Възражението на ответника, че тротоарът представлява прилежащ терен към строеж не се установява и няма отношение към неговата отговорност предвид това, че не се оспорва пътят, съответно прилежащия тротоар, да са общинска собственост.

Видно от писмо изх. № 14-00-1537/15.03.2023 г. от Община А. до „Х. к.“ ЕООД (л.

145 от делото на ОС), ответникът е уведомил посоченото дружество, че то е отговорно за нарушената тротоарна настилка, вследствие на което гражданка е пострадала. От това писмо не става ясно за мястото на нарушената тротоарна настилка и дали се отнася за инцидента с ищеца.

Съдът намира, че независимо кой фактически е увредил настилката, това не освобождава Общината от отговорност за нейната изправност, съобразно описаните по-горе нормативни актове.

Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от КЗ.

4

Налице е безвиновна отговорност от страна на Община А., вреди и причинна връзка. При това положение следва да бъде осъден ответника да репарира причинените вреди на М. А..

1. по иска за заплащане на сумата от 1 570.00 лева с включен ДДС, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на стойността на заплатена заключваща раменна плака и винтове:

В исковата молба се твърди, че за лечението, последвало процесния инцидент, А. е трябвало да заплати общо сумата от 1 570.00 лева с включен ДДС, представляваща цена на заключваща раменна плака и винтове.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, клиничната пътека, по която се провеждало лечението, не покривала скъпоструващите медицински изделия и инструменти за фиксиращите процедури, което е наложило ищецът да заплати сумата от 1 570.00 лева за приложеното медицинско изделие. Между травматичните увреждания и механизма е налице причинно следствена връзка.

В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че тази сума не се дължи, тъй като се покрива от НЗОК.

Видно от фактура № **********/07.03.2023 г. и касова бележка към нея (л. 7 от делото на ОС), А. е заплатила сумата от общо 1 570.00 лева, както следва: 1 500.00 лева, представляваща цена на закупена заключваща проксимална раменна плака и 70.00 лева, представляваща цена на закупени заключващи винтове.