Решение № 536 от 15.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Варна , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Жана И. Маркова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело № 20203100503778 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 277663/30.10.2020 г. на М. М. М., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ЖК „Вл. Варненчик“, 303, вх. 9, ет. 8, ап. 157 срещу Решение № 260513/02.10.2020 г., постановено по гр.д. № 13829/2019 г., на ВРС, XXXIII с., с което е прието за установено, че дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19, сумата 853.65 лв., изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.02.2019 г., до окончателното изплащане, сумата 106.57 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода 10.07.2018 г. - 05.02.2019 г.; сумата 75.84 лв., представляваща заемни такси, всички дължими по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 15.11.2017 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1873/2019 г. на ВРС, XXIV с.

1

Въззивникът, чрез особен представител, навежда твърдения, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано. В резюме оплакванията на въззивникът се свеждат до следното: - обявена предсрочна изискуемост на задълженията преди настъпване на предпоставките за това; липса на доказателства за фактическо усвояване на сумата по кредитната карта; - неправилно посочване в решението, че приетото заключение на ССЕ не е било оспорено; - необсъждане на нарушените изисквания на чл. 11, ал. 1 ЗПК. Излага доводи по всяко от оплакванията. По същество отправя искане за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявените искове по чл.

422, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор от въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД, в който оспорва жалбата. Счита, изложените в жалбата оплаквания за неоснователни, а постановения съдебен акт за правител и законосъобразен. Излага съображения по всяко от оплакванията на въззивника. По същество отправя искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

В с.з. страните чрез процесуални представители поддържат доводите, съображенията и възраженията, релевирани във въззивната жалба и отговора.

Варненски окръжен съд по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от "Банка ДСК" ЕАД иск за приемане за установено, че М.М. дължи сумата 853.65 лв., усвоена и непогасена главница, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението в съда - 05.02.2019 г. до окончателното изплащане; сумата 106.57 лв., възнаградителна лихва за периода 10.07.2018 г. - 05.02.2019 г.; сумата 75.84 лв., заемни такси, дължими по силата на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 15.11.2017 г., за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. № 1873/2019 г., на ВРС, XXIV с.

Ищецът твърди, че по силата на договор от 17.01.2015 г. за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица е предоставила на М.М., сумата от 1000.00 лв. чрез кредитна карта DSK Maxi Go като неразделна част от договора са приетите и подписани от ответника 2

ОУ и Условията за съответния вид карта. Между страните били уговорени възнаградителна лихва, такси и неустойки, в посочени размери. Сочи, че издадената карта била получена от ответника на 28.11.2017 г. като усвояването на кредита в пълен размер е извършено чрез картата на датите 29.11.2017 г., 01.12.2017 г. и 08.12.2017 г. Дължими суми за револвиране са били заплащани само на 12.12.2017 г., 26.03.2018 г. и 27.07.2018 г., съответно в размер на 20.00 лв., 100.00 лв. и 120.00 лв. Твърди, че след 27.07.2018 г., погасяване на суми по кредита е било преустановено и поради нереволвиране в четири поредни месеца м. 08., 09, 10 и 11.2018 г., правото на ползване на кредита е спряно, а считано от 10.01.2019 г. правото на ползване на кредита е прекратено. С оглед наличието на предпоставките за предсрочна изискуемост на цялото вземане до длъжника било изпратено уведомление, надлежно получено от него на 11.11.2018 г. Счита, че с връчване на уведомлението е постигната целената промяна в правната сфера на длъжника, изразяваща се в настъпване на предсрочна изискуемост на дължимите суми по сключения договор. Изложеното обосновало правния интерес на ищеца да предприеме действия по принудително събиране на вземането си.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М.М., чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва автентичността на подписа положен от името на ответника при връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост и счита, че не са налице доказателства за фактическото връчване на уведомлението. Сочи, че поканата за обявяване на предсрочна изискуемост е изпратена преди изтичане на 6 м. гратисен период като така банката била нарушила чл. 32 от ОУ. Излага, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Към договора не е бил приложен погасителен план, който да съдържа изискуемата информация. В договора не се съдържала информация за лихвения процент за просрочени плащания, начините на неговата промяна и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договор, не било предвидено и заплащането на заемни такси, не се съдържала информация за право на отказ на потребителя от договора, срока и условията за упражняването на това право. Не били налице клаузи за наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и не бил посочен адрес на КЗП. Поради изложеното се прави извод за недействителност на сключения 3 договор, на осн. чл. 22 ЗПК.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Не се спори между страните, че в полза на въззиваемия е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. № 1873/2019 г., на ВРС, XXIV с., по силата на която е разпоредено въззивникът да заплати сумата 853.65 лв., усвоена и непогасена главница, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението в съда - 05.02.2019 г. до окончателното изплащане; сумата 106.57 лв., възнаградителна лихва за периода 10.07.2018 г. - 05.02.2019 г.; сумата 75.84 лв., заемни такси, дължими по силата на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 15.11.2017 г.

Представен по делото е Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 15.11.2017 г., по силата на който "Банка ДСК" ЕАД, е поела задължение да предостави на М.М. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява, чрез кредитна карта DSK Maxi Go, отчитан по сметка BG71STSA93000024873783, в размер на 1000.00 лв., при променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21,95 % или 0, 06 % на ден, формиран от стойността на 6–м. SOFIBOR за карти в лева и ГПР в размер на 6.25 %. Договорът е надлежно подписан от страните като ответникът е декларирал, че е получил и е запознат Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на "Банка ДСК" ЕАД /ОУ/. Договорът съдържа подписи на ответника на всяка страница.

Представени са и ОУ по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на "Банка ДСК" ЕАД, които също са подписани от ответника на всяка страница.

Представени са Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти, които са подписани от ответника на всяка страница на 15.11.2017 г. и съдържат изявлението му, че ги приема.

Представени по делото е и Погасителен план и ГПР от 15.11.2017 г., 4 подписани от ответника на всяка страница.

Представена е декларация от 28.11.2017 г., от която се установява предаването на кредитната карта на ответника.

По делото е представена Покана-уведомление от 30.10.2018 г., с която ищецът е уведомил ответника за упражненото право да направи задълженията по сключения договор за предсрочно изискуеми, поради забава в погасяване на задълженията по него. Поканата е получена от ответника на 12.11.2018 г.

Съдът намира, че оспорването автентичността на документа не е било успешно проведено, предвид заключението на назначената в хода на откритото производство по реда на чл. 193 ГПК, Съдебно-почеркова експертиза, от която се установява, че подписът изпълнен в поканата е на ответника.

Пред ВРС е допусната ССЕ, чието заключение е прието и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено. Заключението се цени и от настоящата въззивна инстанция. От него се установява, че кредитния лимит по картата е усвоен чрез тегления на 28.11.2017 г., 30.11.2017 г. и 07.12.2017 г. Установява се, че за погасяване на задълженията по картата са извършени три вноски, както следва: на 12.12.2017 г. – 30.00 лв., на 26.03.2018 г. – 100.00 лв. и на 24.07.2018 г. – 120.00 лв. След тази дата кредитната карта не е била обслужвана. Експертът посочва, че към датата на депозиране на заявлението частично неплатена е останала минималната месечна вноска с падеж 10.05.2018 г. в размер на 13.65 лв. и още осем бр. вноски от по 30.00 лв., падежирали в периода 10.06.2018 г. – 10.01.2019 г. Вещото лице посочва, че към датата на заявлението – 05.02.2019 г. размерът на задълженията възлиза на 853.65 лв., главница, 93.64 лв., договорна лихва до 10.01.2019 г., 12.93 лв., договорна лихва за периода 11.01.2019 г. – 05.02.2019 г. (21.805 %), 75.84 лв., такса нереволвиране.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и е предявен в границите на предвидения в 5 закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 1873/2019 г. на ВРС, XXIV с., поради което решението се явява и допустимо.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Въззивния съд намира, че от обсъдените във възприетото по фактите писмени доказателства, безспорно се налага извода, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, основано на сключения Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 15.11.2017 г., Общите условия към него и Условията за издаване на кредитни карти на „Банка ДСК“ ЕАД. Безспорен е и извода, че след усвояването на кредитния лимит, ответникът не е изпълнявал задължението си да го погасява чрез минимални месечни вноски от по 30.00 лв., с падеж 10-то число на месеца.

Безспорно се установява и, че към 30.10.2018 г. - датата на която до ответника е отправена обсъдената във фактическата обстановка, поканауведомление, частично неплатена е била минималната месечна погасителна вноска с падеж 10.05.2018 г., а изцяло неплатени са били месечните вноски падежирали през периода 10.06.2018 г. – 10.10.2018 г. или още 5 броя вноски.

Изложеното води до извода, че към посочената дата – 30.10.2018 г. са били налице условията, предвидени в разпоредбите на чл. 32, вр. чл. 31, ал. 2 ОУ – четири поредни неплатени месечни вноски (частично и изцяло) – м. май, юни, юли и август и до края на петия гратисен месечен период – 25.09.2018 г.

(при уговорена падежна дата 10-то число и гратисен период 15-дни) задълженията не са били погасени. Този извод не може да бъде разколебан и от извършеното плащане на 24.07.2018 г., доколкото сумата е била отнесена за погасяване на задължения от предходни периоди.