Решение № 16614 от 10.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16614 гр. София, 10.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20231110149040 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален кодекс „ГПК“).

Предявен е иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от Семейния кодекс („СК“) от П. Н. П., ЕГН:

**********, срещу Д. М. П.-П.а, ЕГН: **********.

В исковата молба се твърди, че бракът между страните е сключен на 03.07.1999 г., а с решение № 8871 от 29.05.2023 г. по гр.д. № 62351/2022 г., на СРС, 92-ри състав, бил прекратен. Излага доводи, че по време на брака в режим на СИО, съпрузите са придобили следното имущество: 1. Еднофамилна къща в гр. ********* ведно с прилежащ парцел от 980 кв.м.; 2. Лек автомобил Мерцедес Е220d, с рама ********* рег. номер СВ3129РК, цвят - син металик; 3. Лек автомобил Мерцедес А180D, с рама **********, рег. номер ******, цвят бял. Ищецът твърди, че посоченото имущество е придобито изцяло с негови средства, както и че той е заплащал всичко свързано с тяхното построяване, обзавеждане обслужване, ремонт, застраховки и т.н. Твърди се, че по време на брака всички разходи, свързани с издръжката на семейството, частни уроци, домашни помощници, частни училища, екскурзии, разходи за храна и др. са били поети изцяло от ищеца, като ответната страна не е заплащала никакви семейни разходи. Сочи, че е участвал активно и в грижите за децата, като единствено е отсъствал от дома във връзка служебните си ангажименти. Посочва, че неговият дял е 4/5 идеални части от имуществото, представляващо СИО.

С отговора на исковата молба се оспорва искът. Възразява срещу твърденията, че не е допринесла за придобиването на имуществото. Не се оспорва, че бракът между страните е прекратен с решение № 8871 от 29.05.2023 г., както и че по време на брака съпрузите са придобили описаните от ищеца двуетажна еднофамилна къща и два леки автомобила.

1

Твърди се, че функциите в семейството между съпрузите били разпределени, като съпругата отговаряла за образованието, възпитанието и личностното развитие на двете деца, поддръжката на къщата и уюта в дома, за да може съпругът да се развива професионално.

Сочи се, че дворното място е закупено през 2002 година, като не се оспорва и представения Нотариален акт за закупуването му, а къщата е построена в последствие и е завършена 2007 година, когато страните са се нанесли там. Сочи се, че лекият автомобил Мерцедес A180d, придобит 2004 година, е предоставен за ползване на детето на страните Анна, която през 2018 година е придобила свидетелство за правоспособност. Твърди се, че лекият автомобил Мерцедес Е220 4matic, е подарък от ищеца на ответницата, поради което и окончателния договор е сключен на между дружеството продавач и ответницата, като счита, че този автомобил не следва да е предмет на това производство. Сочи се, че по време на брака съпругата е работила и е осигурявала част от средствата, необходими за издръжката на семейството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.

235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК.

По допустимостта:

Искът е допустим. Бракът между страните е прекратен с решение № 8871 от 29.05.2023 г. по гр. д. № 62351/2022 г. по описа на СРС, 92 състав, а искът е предявен на 01.09.2023 г., следователно спазен е преклузивният едногодишен срок по чл. 31 СК. Предявеният иск е неоценяем и подсъден на настоящия съд /в този смисъл решение № 123 от 22.01.2015 г. по гр. д. № 137/2014 г., II г. о. на ВКС/. Исковата молба е редовна - посочено е придобитото през време на брака имущество, твърди се личният принос за придобиването му, а в петитума на исковата молба е посочен размерът на по-големия дял от семейното имущество, който се претендира /Тълкувателно решение № 63 от IX.1984 г., ОСГК на ВС/. Общо придобитото по време на брака имущество е посочено и индивидуализирано с исковата молба, уточнена с молба с вх. № 108217 от 02.04.2024 г.

По съществото на претенцията:

Основен принцип за имуществените отношения на съпрузите при законовия режим по чл. 21 СК е общността върху придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права, и равенството на дяловете при прекратяване на имуществената общност - чл.

28 СК. Според чл. 29, ал. 3 СК съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. Принципът, изразен в тази разпоредба, е да се уредят справедливо имуществените отношения след прекратяване на общността върху основата на приноса, който всеки от съпрузите има за нейното създаване. На този от тях, чийто принос значително надхвърля приноса на другия, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество.

Основанието за изменяне на установеното от закона равенство на дяловете трябва да се 2 установи не само чрез съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания от тях труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака, за създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи и изграждане благополучието на семейството /виж т. 8 на ПП№ 5/1972 г. на ВС/.

Приема се, че ищецът следва да докаже своя принос и то във всички изрично уредени от законодателя форми, като на никоя от тях не може да бъде даден приоритет за сметка на друга, тъй като законодателят е равнопоставил всички форми на принос /виж решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 4874/2014 г., I г. о. на ВКС и решение № 215 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1014/2010 г. на II г. о. на ВКС/.

По делото се установяват следните релевантни обстоятелства:

Страните са сключили граждански брак през 1999 г., който е прекратен със съдебно решение от 2023 г. Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че от брака страните имат две деца – Анна, родена на 25.01.2002 г., и Тина, родена на 17.07.2008 г. Не е спорно и че през 2002 г. страните са придобили поземлен имот, върху който впоследствие са изградили двуетажна еднофамилна жилищна сграда, а впоследствие са придобили и двата леки автомобила, вторият от които през 2019 г. Депозирани са писмени доказателства за доходите на ищеца в периода 2007-2024 г. /л. 1138-1172/, както и за ответницата за периода 2015-2022 г. /л. 103-106 и л. 114-195/, от които действително се установява значително поголеми финансови възможности от страна на съпруга. Не се спори, а и се установява от представените банкови извлечения, че за периода 2014 г.-2023 г. ищецът е извършвал множество преводи по банкова сметка на ответницата. При това положение, съдът намира следното:

Разликата в доходите на съпрузите по време на придобиване на общото съпружеско имущество не е достатъчна, за да се определи по-голям дял на съпруга с по-високи доходи.

Това е допустимо само при значително надхвърляне на доходите му /виж решение № 1065 от 28.10.1998 г. по гр. д. № 1005/1997 г., II г. о. на ВКС/, каквото според настоящия съдебен състав не е налице. Многократно по-големите доходи на единия от съпрузите с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл. 29, ал. 3 СК /виж решение № 136 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г., I г. о. на ВКС, решение № 237 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 931/2010 г. на I г. о. на ВКС/. При преценката за значителността на приноса следва да се изследват всички форми на принос в рамките на брачната връзка. Значителността в тази хипотеза се отнася за всичките му проявни форми и означава отклонение от обичайното. С решение № 136 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г., I г. о. на ВКС, решение № 144 от 06.12.2019 г. по гр. д. № 1076/2019 г., II г.о. на ВКС, решение № 117 от 22.12.2020 г. по гр. д. № 780/2020 г. на II г. о. на ВКС и решение № 60 от 4.06.2021 г. по гр. д. № 3052/2020 г., II г. о. на ВКС, се приема, че когато съпрузите имат еднакъв нематериален принос, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството, многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо 3 значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл. 29, ал. 3 СК, когато без тези по-големи доходи имуществото не би могло да бъде придобито.

Следователно, за да се окаже решаващ критерият за доходите, необходимо е всеки от съпрузите да е имал еднакъв нематериален принос. Само когато съпрузите имат еднакъв нематериален принос по чл. 21, ал. 2 СК, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството, то многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл. 29, ал. 3 СК (определение № 4880 от 29.10.2024 г. по гр.д. № 2055/2024 г., Г. К., IГ. О. на ВКС; решение № 136 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г. на I г.о. на ВКС). И това е така, тъй като съгласно чл. 21, ал. 2 СК съвместният принос не е само материален, а може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството. Конститутивният иск по чл.

29, ал. 3 СК предоставя правна възможност на съпруга, чийто принос значително надхвърля приноса на другия съпруг, да поиска от съда да му определи по-голям дял от общото имущество, но в практиката на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК се приема, че за изменение на установеното от закона равенство на дяловете, следва да се имат предвид както доходите на съпрузите, така и полаганият от тях труд в домакинството, грижите за отглеждането на децата от брака, както и всички други обстоятелства, които са от значение за благополучието на семейството, без на финансовата форма на принос да се отдава по-голяма тежест (решение № 136 от 11.07.2016 г. по гр.д. № 607/2016 г, Г. К., IГ. О. на ВКС).

При това положение и доколкото спорен между страните се явява съотношението в нематериалния принос в домакинството и семейството, съдът намира за необходимо да отбележи следното: с доклада по делото съдът е възложил в доказателствена тежест на ищеца да докаже твърденията си, че е полагал грижи за отглеждането и възпитанието на децата, тяхното образование и осигуряване на спокойствие в семейството. Ищецът твърди, че по време на целия брак е полагал изключителни грижи за цялото семейство и е имал близък контакт с децата си – винаги участвал персонално и активно в грижите за тяхното образование, отдих и възпитание. Сочи, че е осигурил частно образование на децата си, построил и обзавел дом изцяло с неговите доходи, но основаният му принос бил в полагане на усилия за отглеждането на децата. По делото обаче липсват доказателства в тази насока.

В подкрепа на направените твърдения е разпитан и свидетел – Олег М., чиито показания съдът ги намира за обективни, логични и без противоречия в частите, в които същите пресъздават непосредствени впечатления за правнорелевантните факти. От тях се установява, че „когато трябваше да се ходи на море, Д. и децата ходеха сами, тъй като на П. му се налагаше да остава да работи“. Следователно, от тези показания не се установява, а напротив – оборват се твърденията на ищеца да е участвал лично и активно в отглеждането и възпитанието на децата. Нещо повече, св. М. заявява, че когато и да е бил „на гости“ на страните, винаги е имало домашна помощница, на която са плащали да чисти и да гледа децата, което още веднъж идва да покаже, че съпругът не е участвал лично в задълженията си към децата и дома. Обстоятелството, че е заплащал за домашна помощница, таксите за частни училища и т.н. (каквито впрочем доказателства не са ангажирани), не означава, че 4 бащата е осъществявал родителските си функции. Финансирането на всяка една отделна дейност от домашните задължения не означава a priori, че се извършва пряко от него, поради това, че той е заплащал за нея. Процесът по отглеждане и възпитаване на децата цели преди всичко да изгради личности, които растат и изграждат връзка със своите родители и близки.

Разпечатката съдържа 31 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b82b187-2ea0-4c77-8039-a5c203db1020