Акт от 11.05.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

1.8.2011 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

07.14

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор: като разгледа докладваното от

Величка Борилова дело номер

20111200500581 по описа за

2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производството е образувано по въззивна жалба от М. А., гражданин на РС., постоянно пребиваващ в Б., с адрес Г., ул.»Д. П.» № * насочена против Решение № 1070/20.04.2011 г., постановено по Г.д. № 907/2010 г. по описа на РС С..

В същата се правят оплаквания за постановяне на атакувания съдебен акт при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства/, както и в нарушение на материалния закон – а от там и за необоснованост.

Като правен резултат се иска отмяна на атакувания съдебен акт и по съществото на спора постановяване уважаване на заявените с исковата молба претенции.

С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В постъпили отговор от процесуалния представител на въззиваемите доводите във въззивната жалба се оспорват. Не се правят доказателствени искания.

Б. окръжен съд в решаващия състав, като прецени приобщените в хода на първоинстанционното производство доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е бил спорен фактът, установен и от приобщените писмени доказателства, че на 30.03.2009 година в Г. С. законните представители на “У.” О., със седалище и адрес на управление - Г. С., представлявано от Ж. А. Я. и Г. К. Я., вписано в търговския регистър с ЕИК *, на “К.” Е., със седалище и адрес на управление Г. С., представлявано от А. И. К. е вписано в търговския регистър с ЕИК *, въззивникът М. А., Й. Г., И. Г., М. Д. и Е. А. (сега Д.), са сключили договор за образуване на гражданско дружество с наименование “А. С. (Д... “А. С.)”, с който обединили усилията си за извършване на съвместна стопанска дейност в областта на автогаровите услуги по реда на “Наредба № 33 от 03.11.1999 година за обеществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и Закона за автомобилните превози, както и всяка друга нормативно уредена дейност, касаеща организирането и предлагането на автогарови услуги в “А. -С.” като начална, междинна или крайна спирка по маршрута на всички превозвачи, ползващи услугите на А.та.

Съобразно клаузите на приложения договор съдружниците се уговорили срещу предлаганите автогарови услуги дружеството да получава възнаграждение от превозвачите по автобусни линии, в маршрутите на които е включена А. С. за преминаване, престой, за предоставяне на право на продажба на билети и за извършване на други услуги в А. С..

Договорили се също Д... “А. С.” да получава месечни възнаграждения за предоставяне под наем на помещения на територията на А. С..

Само двама от съдружниците - въззиваемите Й. Г. и Е. М. А., са били определени за управители.

Срокът, за който дружеството било образувано, е тригодишен, според чл. 3 от договора, считано от датата на подписването му.

Според чл. 4, ал. 1 от същия съдружниците трябвало да участват в общата дейност с парични вноски и непарична вноска.

Непаричната вноска представлявала предоставено право на ползване на недвижим имот, намиращ се в Г. С., ул.”М.” № *, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда, с обща застроена площ от 364 кв.м. и предназначена за А., построена върху УПИ * от регулационния план на Г. в кв. *, при съседи: от три страни улици и УПИ ..

Непарична вноска според договора бил и личният труд на съдружниците Й. Г., И. Г., Е. Д. и М. А..

При учредяване на дружеството съдружниците разпределили и дяловете, а именно: 1/ “У.” О. и “К.” Е. участвали с по 1 / 3 ид. част от непаричната вноска, предоставена за ползване на дружеството, представляващи по 33,33 % от приходите от дейността на дружеството за всеки от тях; 2/ съдружниците Й. и И. Г. участвали с 1 / 6 ид. част от непаричната вноска, равняваща се на 16, 67 % от приходите от дейността на дружеството; 3/ М. М. Д. участвувал с 1 / 6 ид. част от непаричната вонска, равняваща се 8,33 % от печалбата и 4/ въззивникът и въззиваемата Е. Д., участвували с 1 / 12 ид. част от непаричната вноска, равняваща се 8, 34 % от приходите от дейността на Д... “А. С.”.

Според установеното от чл. 7, ал. 1 от договора, печалбите и загубите от дейността на дружеството се разпределяли между съдружниците, съобразно техните дялове, а съгласно чл. 10 от договора, съдружниците имали право да получават ежемесечно своя дял от печалбата на дружеството, да искат от останалите съдружници информация за извършените от тях действия за сметка на дружеството, да участвуват в управлението на дружеството съобразно правилата на раздел четвърти, да искат възстановяване на направените от тях разноски, заедно с лихвите върху тях.

По делото не е имало спор и по факта, че към момента на образуване на дружеството въззивникът и въззиваемата Е. Д. били в граждански брак.

Не е бил спорен и фактът, че те са били съпрузи и към 16.03.2009 година, когато Е. Д. и М. М. Д. с нотариален акт № *, том *., рег. № *, дело № */2009 година на нотариус № * закупили от “...” 60,67 кв.м. идеални части от едноетажна жилищна сграда с обща площ от 364 кв.м., състояща се от търговски обект със застроена площ от 203,36 кв.м, търговски обект със застроена площ от 58,10 кв.м. , търговски обект със застроена площ от 27 кв.м., търговски обект, със застроена площ от 75, 64 кв.м.1 построена в УПИ* в кв. * по плана на Г. С. с площ от 1283 кв.м., ведно с 565 кв.м. ид. части от от описания УПИ.

Квотите на собственост на двамата купувачи по сделката били по 1 / 2 ид. част от продадения имот.

Няма спор и по установения от приобщения нот. акт № *, том П., рег. № *, дело № */2010 год. на нотариус № * от регистъра на Нотариалната камара, че след прекратяването на брака между въззивника и Е. Д. М. Ж. А. е бил признат за собственик на основание прекратена имуществена общност на 1 / 4 ид. част описания по- горе недвижим имот.

В хода на производството пред районния съд е била допусната и изслушана съдебно- счетоводна експертиза, която е дала първоначално и допълнително заключение.

Същата е докладвала, че в периода от м. януари 2010 год. до м. юни 2010 год. вкл., процесното гражданско дружество отчело счетоводна печалба в размер на 3 330,34 лева, поради което и стойността на дела на въззивника от печалбата, съгласно договора за посочения период, в размер на 124, 99 лева месечно.

Настоящата инстанция кредитира установеното от експертизата, която не е била оспорена от страните по делото.

Установило се е от приобщаната заповед за дисциплинарно наказание „уволнение” и приложеното решение на СРС по Г. дело № 907/2010 год., че въззивникът е работил като компютърен инженер и касиер при “А. С.”, за което е получавал и трудово възнаграждение по съществуващо трудово правоотношение.

То е било прекратено на 02.03.2010 г., като на А. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, което е било обжалвано пред РС С. и исковете на въззивника били отхвърлени.

Няма данни това решение да е било обжалвано, а и не е спорно между страните, че е влязло в сила.

В хода на производството пред първостепенния съд са били събрани и гласни доказателства.

В показанията си свидетелите С. К. и Б. З. са заявили, че през зимата на 2010 г. въззивникът А. е посещавал района на А. –С., но не е работел на гише за продажба на билети, нито е ползвал някога помещение за офис от сградата на “А. С.”.

В показанията си свидетелят М. Б. Д. - баща на въззиваемите Е. Д. и М. Д. е посочил, че в края на м.М. съдружниците обсъждали искания на въззивника за заплащане на месечна сума от печалбата на дружеството и за предоставянето му за ползване на помещение от сградата на А.та, отправени писмено с две молби от 02.03.2010 г.

В едната от тях А. отправил искане до управителите за предоставяне на писмен отчет за приходите и разходите за м. февруари и за предоставяне на разходни и приходни фактури, издадени за този месец.

Показанията на този свидетел са били кредитирани от районния съд, т.к. твърдения от него факт за проведено събрание на съдружниците по посочените теми не е бил оспорен от въззивника, а и е бил установен и от приобщения протокол за общо събрание на съдружниците от 30.05.2010г.

Освен това навел, че в закона не е предвидена писмена форма за действителност на проведеното общо събрание и провеждането на такова може да се доказва с всички предвидени в закона доказателствени средства, включително и със свидетелски показания.

Въззивната инстанция споделя тези доводи на районния съд.

От приобщените писмени доказателства пред районния съд се установява още, че на 10.02.2010 год. въззивникът депозирал жалба до началника на РУ на МВР С., заради недопускането му до работното му място в сградата на А. С..

По жалбата прокурор при РП-С. отказал да образува досъдебно производство, поради гражданско-правния характер на спора между страните по делото.

Останалите приобщени пред него писмени доказателства районният съд не обсъдил по съществото на спора приемайки, че те установяват факти, нямащи връзка с предмета на делото.

При установеното пред него от фактическа страна районният съд приел от правна, че исковете, с които е сезиран, са процесуално допустими, а разгледани по същество – неоснователни.

За да постанови този резултат по иска по чл. 363, буква “д” от ЗЗД за прекратяване на процесното гражданско дружество навел доводи, че по делото безспорно се установил релевантния факт, че страните по спора по реда на чл. 357, ал. 1 от ЗЗД са се съгласили да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.

Посочил, че така сключеният между тях договор за гражданско дружество е многостранен вид договор.