Определение № 12139 от 04.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12139 гр. София, 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100503075 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 от ГПК във вр чл.129, ал.3 от ГПК.

Образувано е по: частна жалба вх. ***33581/14.10.2025 г. от А. П. П., ЕГН ********** от с.Бистрица, Столична община, ул. ****, чрез адв. П.Ц., против решение, за което е посочено, че има характерът на определение, № 16680/11.09.2025г по гр.д.№ 68166/2022 г. по описа на СРС, 24 състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е ВЪРНАТА предявената от него исковата молба против М.К.Г., ЕГН ********** искова молба вх. № 278958 от 14.12.2022 г., да бъди признато за установено, че ответницата не е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР одобрени със Заповед РД183/11.01.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в гр. София, район „Панчарево“, в.з. „**** II Б част - разширение „Дупките“, ул. „****“ (бивша улица „***“), ***, с площ 1001 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м, с номер по предходен план 216, квартал 14, парцел XIX, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, с площ 39 кв. м., брой наземни етажи - 1, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост № 49, том 2, рег. № 1466, дело № 7 от 2020 г. на нотариус З.Т., с per. № 438 на НК, който е вписан в СВ - София с вх. № 16870/27.03.2020 г., акт 1

№ 97, том 38, имотна партида № 666475, персонална партида № 83026 и е ПРЕКРАТЕНО на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК, производството по гр. д.

№ 68166 от 2022 г. по описа на СРС, 24. състав; частна жалба вх. № 14960/19.01.2026 г. от М.К.Г., ЕГН ********** от гр. София, ул. „****" ***, чрез адв. М.Г.Б., САК против определение № 51976/20.12.2025 г. по гр.д. № 68166/2022 г. по описа на СРС, 24 състав, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК с вх.

***24029/06.10.2025г за изменение на постановеното по същото дело решение № 16680/11.09.2025 г. в частта за разноските, с което претендираното като съдебна разноска адвокатско възнаграждение от 7000лв е намалено на 1800лв с ДДС, за който размер съдът е приел, че съответства на фактическата и правна сложност на делото и на претендирания от насрещната страна размер на адвокатския хонорар.

Частният жалбоподател А. П. П. моли съда да отмени обжалваното решение, тъй като съдът неправилно бил приел, че е формирана сила на пресъдено нещо по разгледания предходен ревандикационен иск, който бил с различен предмет и обхват от сега предявения отрицателен установителен иск - СПН се отнасяла само до фактите и обстоятелствата, съществували към момента на приключване на съдебното дирене по предходното дело, а след това били настъпили нови факти - смъртта на майката на частния жалбоподател и упражняване от него на фактическа власт върху имота, които не били обхванати от СПН. Оспорва и изводите на СРС, че не е осъществявал владение, напротив такова било установено по делото и с това бил доказан и правния му интерес.

Подадената частна жалба по редуцираните съдебни разноски счита за неоснователна, тъй процесното произнасяне на съда не разкривало фактическа и правна сложност, обосноваваща изключително високия размер на претенцията на разноски, многократно надхвърлящ размера на средната работна заплата за страната. Допълва, че изменената правна уредба през февруари 2026 г. в ГПК предвиждала именно това, че съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

Частният жалбоподател М.К.Г. моли съда да отмени обжалваното определение, като й присъди претендираните от нея разноски за адвокатско 2 възнаграждение от 7000лв, в пълен размер. Заявява, че делото се отличава с фактически и правна сложност, като събрани писмени доказателства в голям обем, проведени са 5 открити заседания, изслушани са общо 5-ма свидетели, от пълномощника й са били представени на 22.10.2024 г. и на 05.11.2024 подробни становища с анализ на доказателства и на съдебна практика, а освен това липсва правна разпоредба, която да обвързва адвокатския хонорар на процесуалния представител на едната страна с адвокатския хонорар на процесуалния представител на насрещната страна. Допълва, че предмет на делото е урегулиран поземлен имот със значителна пазарна стойност, находящ се във вилна зона в гр.София с достъп до улица и с площ от 1001 кв. метра.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД намира, че двете частни жалби са подадени в срок и от надлежни жалбоподатели, а като ги разгледа по същество, съдът намира следното:

Районният съд бил сезиран с подадена от А. П. П. искова молба на 14.12.2022г, да бъде признато за установено между него и М.К.Г., ответница, че М.Г. не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-3/11.01.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в гр. София, район „Панчарево“, в.з. „**** II Б част - разширение „Дупките“, ул. „****“, (бивша улица „***“), ***, с площ 1001 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м, с номер по предходен план 216, квартал 14, парцел XIX, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, с площ 39 кв. м., брой надземни етажи - 1, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен н.а. собственост № 49, том 2, peг. № 1466, н.д. № 7 от 2020 г. на нотариус З.Т., с peг. № 438 на Нот. камара, вписан в СВ - София с вх. № 16870/27.03.2020 г., акт № 97, том 38, имотна партида № 666475, персонална партида № 83026.

По исковата молба било образувано гр.д.№ 68166/2022 г. по описа на СРС, 24 състав.

В първоинстанционното производство ищецът посочил, че ответницата била призната за собственик на имота на основание давностно владение с констативен н.а. № 49, том 2, peг. № 1466, н.д. № 7 от 2020 г. на нотариус З.Т., 3 което владение той оспорва с твърдения, че владението всъщност било упражнявано от него.

Посочва, че е наследник, син на В.С.П., а тя, заедно с други наследници – на К.С.Ц..

Твърди, че ответницата М.Г., заедно със своята майка Ц.Я.Г. и заедно с Д.Т.Г., били предявили иск против изброени наследници на К.С.Ц., включително В.С.П., с който искали да бъде признато за установено между страните, че трите ищци са собственици на процесния недвижим имот. Искът бил отхвърлен с решение от 20.09.2012 г. по гр. д. № 46179/2009 г. на СРС, 34 състав, потвърдено с решение № 19498/21.12.2014 г. по в.гр.д.№ 2178/2013 г. по описа на СГС с мотиви, че ищците по делото не доказали да са придобили право на собственост върху процесния имот по давностно владение и до момента на приключване на производството по делото. Във въззивното решение било прието, че ищцата М.Г. ползвала фактически имота през отделни периоди между 1959 г. и 2008 г., без същото да било с характера на владение. Прието било, че ищцата М.Г. черпела правата си от сключен договор с ТКЗС, който я правел държател, а не владелец, а за периода след 2008 г. няма каквито и да било доказателства да била упражнявала фактическа власт върху имота - такава била упражнявана от А. П.. По същото дело било установено, че наследодателката на ищеца, ведно с други лица, се легитимирали със самостоятелни права върху процесния недвижим имот на основание реституция на имот 1420, за който приета експертиза установила да е частично идентичен с имот с идентификатор ***.

В сега предявената исковата молба ищецът П. твърдял, че той продължил да ползва процесния имот и след приключването на гр.д. № 46179/2009г на СРС, посещавал го редовно, поддържал го, почиствал го, тъй като го считал за свой собствен и го владеел от 01.01.2017 г. до момента на предявяване на иска. До посочената дата П. владеел имота в обема притежавани от него идеални част по наследство от В.С.П., а останалите съсобствени идеални части на други наследници държал, но след тази дата държането на идеалните части било трансформирало във владение спрямо целия имот и тези негови фактически действия на владение останали непроменени до датата на предявяване на иска - 14.12.2022г.

Насрещната страна - ответницата М.К.Г., твърдяла пред СРС, че владее 4 процесния имот от 2014 г., земя и сграда, а преди това от 2006 г. до 2014 г. владението било осъществявано от нея заедно с нейната майка Ц.Я.Г. и на това основание станала техен собственик, констатирано и с издадения в нейна полза констативен н.а. № 49, том 2, peг. № 1466, н.д. № 7 от 2020 г. на нотариус З.Т..

Оспорила е А. П. да е упражнявал фактическа власт върху процесния имот след 2008 г.

Направила е и възражение за формирана между страните сила на пресъдено нещо за притежаваната от А. П. идеална част от имота по наследство от В.С.П.. Било постановено и влязло в сила съдебно решение от 12.08.2008 г. по гр.д. № 2111/2006 г. на СРС, 30 състав, приложено на л.107 от настоящото дело на СРС, потвърдено с решение от 07.03.2011 г. по гр.д.***636/2008г на СГС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 209/04.07.2011 г. по гр.д. № 662/2011 г. по описа на ВКС, I г.о., л.110 и сл. от настоящото дело на СРС, с което бил отхвърлен иска за правото на собственост на В.С.П. и други да бъдат признати за собственици на процесния имот.

Във връзка с възраженията на ответницата и в изпълнение дадените от съда указания в открито заседание на 20.06.2024 г, ищецът е подал уточняваща молба пред СРС на 01.08.2024г. В нея посочва, че наследодателката му В.С.П., като една от наследниците на К.С.Ц., била собственик на съответстващата й по наследство 1/60 ид.ч. от процесния недвижим имот. Собствеността върху него била възстановена на наследниците по реда на ЗСПЗЗ с Решение № 6238/09.03.2001 г. на ПК община „Витоша“ по преписка С485/18.02.1992 г. - имот пл. № 2582 по кад. план от 1950 г. с площ от 860 кв.м. от УПИ 216, кв. 14.

Ищецът е посочил, че процесният

*** е с площ 1001 кв. м. имот с идентификатор

Посочил е също, че видно от представено удостоверение изх. № ВС-30284 от 02.03.2016 г., издадено от МЗХ, Областна дирекция „Земеделие" София-град, ОбС по земеделие - Овча купел, процесният имот попадал частично в имоти с планоснимачни номера № 2582 и № 2579 по кад. план от 1950 г.

5

Уточнил е че майка му В.С.П. била починала на 26.11.2020 г. и е притежавала по наследство 1/30 ид. ч. от 860/1001 кв.м. от процесния имот и имала двама наследници - ищеца А. П. и баща му П. П., като всеки от тях наследил по 1/60 ид. ч. от 860/1001 кв.м. имота. Така след смъртта на майка си, ищецът придобил 1/60 от имота по наследство и продължил да владее останалата 1/60 ид. ч. от 860/1001 кв.м. от имота, която би преминала към баща му П. П.. Със същата молба ищецът е посочил, че владее и всички останали идеални части, извън придобитите по наследство от майка му, срещу всички останали наследници на К.С.Ц., които е посочил по имена и обем наследствени права за всеки един от тях. Посочил е също, че владее и останалите идеални части от имота, които са съответствали на имот с пл. № 2579 по кадастрален план от 1950 г.

В проведеното открито заседание на 10.10.2024г съдът е положил усилия за изясняване предмета на спора, отново е изискал от страните да уточнят конкретни обстоятелства, дал им е конкретни указания по подлежащите на доказване обстоятелства, допълнил е изготвения проект за доклад. Във връзка с указанията на съда, в същото открито заседание пълномощникът на ищеца П. е завил: „Твърдим, че ищецът е придобил 1/60 идеални части от 860/1001 кв.м. от правото на собственост върху процесния недвижим имот, ведно с построената в него сграда. Този имот е придобит по наследство и тези идеални части са върху сградата и поземления имот. Този поземлен имот е възстановен на наследниците на К.С.Ц. с Решение № 6238 от 2021г. на Поземлена комисия Община „Витоша“, което е приложено към депозираното от нас уточнение от 01.08.2024г. Уточнението касае именно правата на ищеца върху процесния имот с идентификатор, завършващ на 216.“.