Решение № 393 от 22.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Пловдив, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300502374 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №2820/19.06.2023г. по гр.д.№3402/2023г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство „Моят кредит“ ЕООД,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,вр. с чл.26,ал.1 от ЗЗД,вр. с чл.11,ал.1,т.9 и 10 от ЗПК и вр. с чл.22 от ЗПК и е прогласена недействителността на договор за паричен заем №35284/19.08.2020г.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.Навежда доводи в тази насока,че клаузите в договора за заем са сключени при свобода на договарянето,както и че не са налице неравноправни клаузи в договора за кредит.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Не се спори между страните,че е налице сключен договор за заем от 19.08.2020г.,като кредитодателя е отпуснал кредит в размер на 1200лв. на кредитоискателя за срок от 8 месеца при ГПР в размер на 41,31%,както и ГЛП в размер на 39,72%.Към 1 договора е представен и погасителен план,а в договора е предвидена неустойка в размер на 367,53 евро,формирана като точна сума при положение,че кредита не се обезпечи с гаранция от трето лице,точно отговарящо на определени от кредитодателя условия.Това условие е следвало да стане в тридневен срок от сключването на договора.Видно от представените доказателства по делото става ясно,че кредитоискателя е попълнил стандартен формуляр с искане за отпускане на кредит,в който обаче не е посочена методиката на изчисляване на лихвения процент и какви компоненти включва същия.Кредитодателя е бил длъжен да посочи всички разходи,включени в общата сума за връщане от длъжника,а същия е предвидил само сумата от 1200лв.,която е получения кредит,както и договорна лихва в размер на 94,86 евро или общата сума за връщане е посочена като 1385,52лв.При това положение се установява,че кредитодателя не е изпълнил задълженията си за включването на разходите по кредита в договора,за да не се налага на длъжника да тълкува клаузите по договора или липсва яснота по отношение на дължимите суми като разход по кредита.Освен това е предвидено и заплащането на неустойка по договора,която е изчислена като сума за заплащане,а не като процент.Така посочена неустойката няма функциите,като обезпечение,обезщетение или санкция,а има функцията на печалба,което е недопустимо и което влече след себе си недействителност на договора,тъй като са нарушени добрите нрави.Тази морална норма,която не е въведена в закон,но с оглед добрите отношения между търговеца и потребителя,би следвало да се спазват,за да няма неоснователно обогатяване на финансово по-силната страна в отношенията за сметка на финансово по-слабата.

При това положение настоящата инстанция намира,че е налице недействителност на договора за заем,тъй като в същия е предвиден само ГПР,но същия не е допълнен с всички разходи,поради което представлява невярна информация за длъжника и нарушава разпоредбите на чл.68г,ал.4,вр. с чл.68д,ал.1 от ЗЗП,с което се нарушава чл.19,ал.4 от ЗПК,което води до нищожността на договора за кредит.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно,поради което следва да го потвърди.

От сключения между страните по делото договор за кредит става ясно,че ответника е потребител на финансова ,услуга и като такъв по отношение на него важат клаузите на ЗЗП и ЗПК.По силата на чл.143,т.3 от ЗЗП при неравноправност на клаузи по договора,същия се явява нищожен и не поражда правно действие.В настоящия случай е налице точно такава неравноправност на клауза,опорочаваща договора и водеща до неговата нищожност.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива са направени от въззиваемата страна в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение,което следва да се присъди.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2820/19.06.2023г. по гр.д.№3402/2023г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в.

ОСЪЖДА „Моят кредит“ ЕООД с ЕИК-203939675 със седалище и адрес на управление на дейността:гр.София,район „Възраждане“,бул.“Александър Стамболийски“ №55,ет.3,представлявано от управителя С. А. да заплати на Л. Г. М. с ЕГН-********** от ГР.Пловдив,бул.*** направените от нея разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 500лв./петстотин лв./за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3