Решение № 21155 от 20.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21155 гр. С, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г Т при участието на секретаря С О като разгледа докладваното от Г Т Гражданско дело № 20221110135226 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № .../30.06.2022 г., с която от името на „Т С“ ЕАД, против В. Г. Н. са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № .../10.12.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Г. Н. за суми, както следва: сумата от 2193,12 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. до имот, представляващ апартамент № 17, находящ се в гр. С, ул. „Г М“ №..., ет. 4 , абонатен № .., ведно със законна лихва от 10.12.2021 г. до изплащане на вземането , мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 26.11.2021 г. в размер на 389,50 лева, върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, сумата о т 48,18 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 11.2018 г. - 04.2020 г. за имот, представляващ апартамент № 17, находящ се в гр. С, ул. „Г М“ №..., ет. 4 , абонатен № .., ведно със законна лихва от 10.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 26.11.2021 г. в размер на 10,24 лева, върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

На 20.01.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми.

Препис от издадената в производството по ч. гр. д. № 70897/2021 г. по 1 описа на Софийски районен съд, II ГО, 178 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжника на 14.05.2022 г., като на 25.05.2022 г. от длъжника е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, с което се заявява възражение за недължимост на цялата претендирана сума.

Във връзка с това заявителят е уведомен за възможността да предяви иск за съществуване на вземането си на 13.06.2022 г. Исковата молба е депозирана в съда в законоустановения за това срок /на 30.06.2022 г. /.

В исковата си молба ищецът " Т С" ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият е клиент на топлинна енергия за процесния имот, в качеството си на собственик на последния. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с дружеството „Т С“ ЕООД. В тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ , сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че от страна на ответника е използвана доставяна до процесния имот топлинна енергия през процесния период, задължението за заплащането на което не е погасено, като последният е изпаднал и в забава по отношение на същото.

Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния период, поради което изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това си задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване за установено, че В. Г. Н. дължи в полза на „Т С“ ЕАД суми, както следва: сумата от 2193,12 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. до имот, представляващ апартамент № 17, находящ се в гр. С, ул. „Г М“ №..., ет. 4 , абонатен № .., ведно със законна лихва от 10.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 26.11.2021 г. в размер на 389,50 лева, върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, сумата от 48,18 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 11.2018 г. - 04.2020 г. за имот, представляващ апартамент № 17, находящ се в гр. С, ул. „Г М“ №..., ет. 4 , абонатен № .., ведно със законна лихва от 10.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 26.11.2021 г. в размер на 10,24 лева, върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми на 20.01.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч. гр. д. № 70897/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника В. Г.

Н . e депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените 2 искове. Оспорва се, че през процесния период между страните в производството е съществувало валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба недвижим имот. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба. Моли се за отхвърляне на предявените искове срещу ответника В. Г. Н.. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

За уважаване на предявените искове с правно чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството й клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.

В тежест на ищеца, при релевираното в депозирания от името на ответника отговор на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.

149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за 3 топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период.

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение № 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата н а чл. 153, ал. 5 от ЗЕ , въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т С“ ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна 4 енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.