Решение № 18557 от 03.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 192/2026
- Вид
- Решение № 18557
- Подписан
- 03.10.2026
- Състав
- МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Закон за електронните съобщения
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 345 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 18557 гр. София, 03.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110100192 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на ***, ЕИК ****, срещу В. С. Н., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно съединени установителни искове за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата в общ размер на 1062,34 лева, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 201/2025 г. по описа на Районен съд – Трън. Претендираната сума представлява сбор от неплатени абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****, неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, неплатени лизингови вноски по договор за лизинг на устройство ****, както и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг на пакет базови аксесоари и сума за мобилното устройство, представляваща разликата между цената му без абонамент и преференциалната обща лизингова цена.
Ищецът твърди, че на 21.06.2023 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Total Unlimited“. Поради неизпълнение на задълженията за плащане и съгласно т. 9 от договора мобилният оператор начислил неустойка в размер на 174,25 лв., която не надвишава трикратния размер на три месечни абонаментни такси, посочена във фактура № ***/15.11.2023 г. На същата дата между страните е сключен и договор за лизинг, по силата на който ищецът в качеството си на лизингодател предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване устройство ****, при обща лизингова цена 471,80 лв., 1 платима чрез месечни лизингови вноски. По договора ищецът претендира общо 494,38 лв., представляващи неплатени лизингови вноски за периода от 21.06.2023 г. до края на срока на договора.
Ищецът твърди, че на 21.06.2023г. между страните е сключен и договор за лизинг на пакет базови аксесоари, като общата сума на претендираните по този договор неплатени лизингови вноски възлиза на 105,60 лв. Ищецът претендира и сумата 152,50 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг. Посочените вземания са индивидуализирани във фактури № ***/15.07.2023 г., № ***/15.08.2023 г., № ***/15.09.2023 г., № ***/15.10.2023 г. и № ***/15.11.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове както по основание, така и по размер.
Оспорва наличието на договорни правоотношения и предоставянето на услугите, както и доказателственото значение на представените фактури.
Оспорва, че й са били предоставени Общите условия и възразява срещу дължимостта на претендираната неустойка, като сочи, че липсва доказателство за писмено изявление на ищеца за прекратяване на договора.
Поддържа, че не са налице предпоставките за възникване на неустоечното задължение. Ответницата поддържа още, че клаузите относно неустойките са неравноправни и нищожни по смисъла на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, както и че клаузата на чл. 12, ал. 2 от Общите условия към договора за лизинг, уреждаща предсрочната изискуемост на лизинговите вноски, е неравноправна. Навежда и възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да й бъдат присъдени направените разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения писмени доказателства на 21.06.2023 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** за срок от 24 месеца, считано от датата на сключването му. Уговорено е, че датата на издаване на фактура е на 15-о число на всеки месец, както и че Общите условия за взаимоотношения с потребителите са неразделна част от договора след приемането им от потребителя. В договора е уговорено още, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният 2 размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти, като приложимият месечен абонамент е най-високият според условията на плана, а в допълнение потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между найниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти; в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, чийто срок е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
На същата дата е сключен и Договор за лизинг, с който ищецът е предоставил на ответника устройство марка **** за обща лизингова вноска в размер на 471,80 лева, дължима на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които 23,59 лева. Договорът е сключен за срок от 23 месеца, считано от датата на подписването му. В договора е предвидено също, че лизингополучателят има право, след изтичане срока на договора, да придобие собствеността върху устройството при условията, посочени в договора, като при неизползване на това право е задължен да върне устройството на лизингодателя. В случай че не упражни правото си по предвидения ред, е уговорена и допълнителна сума в размер на 23,59 лв., която се начислява при посочените в договора условия. В приложения към договора погасителен план е посочено начално салдо (главница) в размер на 495,39 лв., като същото включва посочената в договора обща лизингова цена от 471,80 лв. и допълнителната сума от 23,59 лв.
Погасителният план предвижда погасяване на задължението чрез месечни вноски в размер на 23,59 лв. С чл. 4 от договора за лизинг лизингополучателят потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, че то функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е окомплектовано с цялата документация, включително гаранционна карта. Съгласно чл. 6 неразделна част от договора за лизинг са Общите условия на договора за лизинг на устройство, които с подписването на договора за лизинг лизингополучателят декларира, че е получил, запознат е изцяло, приема безусловно и се задължава да ги спазва.
Приет е още Договор за лизинг на базови аксесоари от 21.06.2023г. за сумата от 105,56 лева, платими чрез 23 месечни вноски , всяка от които по 4,40 лева. С чл. 4 лизингополучателят декларира, че лизингодателят му предава описаните вещи във вид, годен за употреба. Според чл. 6 неразделна част от договора са Общите условия на договор за лизинг на базови аксесоари, които лизингополучателят декларира, че е получил, запознат е изцяло с тях, 3 приема безусловно и се задължава да ги спазва.
Съгласно чл. 27 от Общи условия на ищеца за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Съгласно чл. 19б, б. "в" от същите "***" има право да откаже сключването на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор – срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези общи условия.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Общи условия на договор за лизинг лизингодателят може да развали договора за лизинг при неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, по който лизингодателят и лизингополучателят са страни, включително в хипотезата на негово прекратяване от лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни и/или фиксирани услуги, предоставяни от лизингодателя.
От представените фактури се установява следното: фактура № ***/15.07.2023 г. за сумата 59,17 лв., от която 54,77 лв. неплатена абонаментна такса и използвани услуги и 4,40 лв. лизингова вноска за базови аксесоари; фактура № ***/15.08.2023 г. за сумата 46,26 лв., от която 41,86 лв. абонаментна такса и използвани услуги и 4,40 лв. лизингова вноска за аксесоари; фактура № ***/15.09.2023 г. за сумата 43,38 лв., от която 38,98 лв. абонаментна такса и използвани услуги и 4,40 лв. лизингова вноска за аксесоари; фактура № ***/15.10.2023 г. за сумата 26,98 лв., от която 22,58 лв. остатък от лизингова вноска за устройството и 4,40 лв. лизингова вноска за аксесоари; фактура № ***/15.11.2023 г. за сумата 886,55 лв., от която 174,25 лв. неустойка, 471,80 лв. лизингови вноски за устройството, 88,00 лв. лизингови вноски за базови аксесоари и 152,50 лв. сума за мобилното устройство.
При така установената фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 201/2025 г. по описа на Районен съд – Трън.
С оглед твърденията на ищеца предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС – по отношение на претенциите за неплатени 4 задължения за мобилни услуги, чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД – по отношение на претенциите за неплатени лизингови вноски, и чл. 92, ал. 1 ЗЗД – по отношение на претендираните неустойки.
По претенциите за неплатени мобилни услуги
Основателността на тези искове се обуславя от доказването на валидно договорно правоотношение между страните, предоставянето на достъп до мобилните услуги и размера на дължимите, но неплатени суми.
От представения по делото Договор за мобилни услуги и ценови листи , съдът намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба период, между страните в производството е съществувал валидно договорно правоотношение по сключен между страните договор от 21.06.2023г., по които ищецът е осигурил достъп на ответника до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. По отношение на отчетния период съгласно § 1, т.
17 ДРЗЕС, "електронна съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н. С оглед предоставените и реално използвани услуги в предходните отчетни периоди, както и от предоставената СИМ карта, съдът достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за достъп на потребителя до мобилната мрежа.
В настоящия случай ответницата не представя доказателства за погасяване на начислените суми.
Общият размер на неплатените абонаментни такси и използвани услуги е 69,34 евро /135,61 лв./, като иска за тази сума е основателен.