Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5957 от 11.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46932/2025
Вид
Определение № 5957
Подписан
11.02.2026
В сила
11.02.2026
Състав
ДИАНА ДИМИТРОВА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5957 гр. София, 11.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 183 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20251110146932 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.03.2026 година от 10:00 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните да се явят лично в насроченото открито съдебно заседание за изслушване по реда на чл.59, ал.6 от СК и да представят доказателства за доходите си за една година назад, считано от датата на насроченото открито съдебно заседание.

Изготвя следния проектодоклад по делото:

Предявени са искове от Я. Х. К. срещу И. Г. К. за развод с правна квалификация чл.

44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК – за прекратяване брака между страните с развод като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга, съединен обективно с небрачен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 2 от СК – за упражняване на родителски права и определяне на режим на лични отношения с неотглеждащия родител, по чл. 143 СК – за издръжка на малолетния Даниел, считано от датата на депозиране на исковата молба в размер на 500 лева месечно, по чл. 149 СК – за издръжка за минало време в размер на 400 лева от дата 01.12.2024г. до завеждане на исковата молба, по чл. 53 СК – за възстановяване на предбрачното фамилно име.

Предявени са насрещни искове от И. Г. К. срещу Я. Х. К. с правна квалификация чл.

44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК – за прекратяване брака между страните с развод като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата.

Първоначалният ищец, твърди че с И. К. са сключили граждански брак на 17.05.2022 г., като от брака имат едно дете – Г. К., роден на 19.08.2022 г.. Твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като отправя искане за неговото прекратяване по вина на съпруга.

Навежда доводи за брачни провинения на съпруга, изразяващи се в упражняване на психическо насилие спрямо нея и спрямо детето й от първия път, липса на уважение, довели до фактическата раздяла на 18.11.2024 г. Отправя искане родителските права спрямо малолетното дете да бъдат предоставени на майката, при която да бъде определено местоживеенето, да бъде определен режим на лични отношения с неотглеждащия родител, 1 както и последният да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда. Наведени са доводи, че първоначалният ищец разполага с по-добри родителски качества. Отправя искане за възстановяване на предбрачното фамилно име – И.ова. Претендира направените по делото разноски.

В срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от И. Г. К. и са предявени насрещни искове. Не оспорва иска за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен, но претендира, че вина за това носи съпругата. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за брачни провинения на съпруга, като излага твърдения за такива на съпругата –липса на уважение към другия съпруг. Оспорва предявените небрачни искове за издръжка, като оспорва да дължи такава за минало време, не възразява да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 270 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещните искове оспорва същите като неоснователни. Оспорва изложените твърдения в насрещния иск, респективно в отговора на исковата молба.

УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 и ал.

3 СК в тежест на всяка от тях е да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава твърдението си за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съответно за брачната вина.

УКАЗВА на страните, че следва да предявят всички основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като ги предупреждава, че непосочени основания, настъпили и станали им известни до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК следва да докажат своята пригодност като родител, полаганите до момента преки и непосредствени грижи за детето, както и интереса на последното родителските права да се упражняват от майката.

УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 143 СК следва да докажае нуждата от издръжка в претендирания размер и възможността на другия родител да я предоставя в този размер.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са родители на Г.

И.ов К., роден на 19.08.2022 г., че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила на 18.11.2024 г..

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП, съответно от НОИ, която да бъде представена най-късно седмица преди насроченото съдебно заседание, по отношение на данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и данни за самоосигуряващи се лица по отношение на двете страни за период от 29.10.2024 г. до момента на изготвяне на 2 справката.

ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания след изслушване на страните по чл. 59, ал. 2 СК.

ЗАДЪЛЖАВА компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ /Д „СП“/ по местоживеене на детето и родителите да изготвят актуални социални доклади актуални социални доклади до дата на съдебното заседание. Указва на компетентните Д „СП“, че в социалните доклади следва да бъдат застъпени констатации за жилищните условия на родителите (след посещение на жилищата им), за техния родителски капацитет и връзката на всеки от тях с детето, констатации за обкръжаващата среда на родителите, трудова им заетост, работно време, подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при родителите, които поставят детето в риск, отношението на детето към всеки от родителите му.

Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.

Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си, което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.

Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.

Процедурата по медиация е: бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да го определят; доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес; поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от страните по време на провеждането й; свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения; взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, 3 тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение; спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.

В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания.

Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към съдебното производство.

Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.

Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по Програма „Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.

За повече информация и връзка с координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат да се обърнат към Мариана Николова на тел. ***, мобилен телефон: ***, електронна поща: [email protected], адрес: гр. София, ***, ет. 2, ст. 204.

Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по насрещната искова молба – и препис от отговора на насрещната искова молба.

Указва на ищците, че следва да се яват лично в първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за наличие на такава производството ще бъде прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4