Определение № 9975 от 15.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9975 гр. София, 15.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б. МАГДЕЛИНОВА като разгледа докладваното от Б. МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело № 20221110105422 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК .

Образувано е по молба на ответника за изменение на постановеното решение в частта за разноските чрез присъждане адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 3729,27лева с ДДС. Счита, че същият е съобразен с минималните размери, посочени в НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004г.

Препис от молбата е връчен на противната страна, която изразява становище за неоснователност на същата.

Съдът намира молбата за неоснователна поради следното:

С постановеното по делото решение са отхвърлени предявените от Б. Л.

К., ЕГН********** срещу Столична община, район „Красно село“ , код по БУЛСТАТ 0006963270526, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.39, ал.5 от ЗМСМА със Заповед N РКС21-РД15/61/02.12.2021г. на кмета на Район "Красно село", Столична община; с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "заместник кмет", с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 13 824,00лева за периода от 03.12.2021г. до 03.01.2022г., по чл.220, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2304,00лева за периода 03.12.2021г. до 03.01.2022г. и с правно основание чл.226, ал.2 от КТ за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили в резултат от не издаване на необходимите документи, удостоверяващи факта на прекратено трудово правоотношение, от които 2304,00лева – имуществени вреди и 3900лева 1 обезщетение за неимуществени вреди.

С решението е осъдена Б. Л. К., ЕГН********** да заплати на Столична община, район „Красно село“ , код по БУЛСТАТ 0006963270526 на основание чл. 78, ал. 3 Г П К сумата от 1864,63 с ДДС, представляваща разноски по делото за адвокатско 5 Този файл е копие на електронно подписан документ.

В решението са изложени мотиви за наличие на предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане направените по делото разноски на ответника. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 3729,27лева с ДДС или 3107,72 лева без ДДС за адвокатско възнаграждение.

От страна на ищеца е направено възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответника, което е прието за основателно и претендираното възнаграждение е намалено на половина.

Освен изложеното в решението, при определяне размера на минималното адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид практиката на Съда на ЕС по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 СЕС, по които е постановено решение от 23.11.2017г. , съдържащо произнасяне по преюдициално запитване, в което е прието, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. В тази връзка е дадено разяснение, че съдилищата, при разглеждане на всяко конкретно дело, следва да проверят дали с оглед на конкретните условия прилагането на наредбата за минималните адвокатски възнаграждения действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.

От посоченото решение следва да се направи извод, че във всеки конкретен случай съдилищата следва да преценяват приложимостта на Наредба№1 от 09.07.2012г. при определяне размера на минималното 2 адвокатско възнаграждение, като вземат предвид извършената дейност, фактическата и правна сложност на делото, както и да не се допуска прекомерност на адвокатските възнаграждения, което да доведе до ограничаване достъпа на гражданите до правосъдие.

Горецитираното решение на СЕС следва да намери приложение и в настоящото производство, като се приеме , че съдът определя минималното адвокатско възнаграждение, съобразно свършената от пълномощника работа, фактическата и правна сложност делото, неговата продължителност и материалния интерес. Още повече, че последните изменения на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение, приета от Висшия адвокатски съвет, предвиждат минимални възнаграждения, които не са съобразени с социално-икономическото положение в Република България и прилагането им в предвидените минимални размери би ограничило достъпа до правосъдие на българските граждани.

В случая съдът е намалил на половина претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, като се е съобразил със свършената от пълномощника работа, фактическата и правна сложност делото, неговата продължителност и материалния интерес, поради което молбата за изменение на решението чрез присъждане на претендираното възнаграждение в пълен размер е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника за изменение на постановеното решение в частта за разноските чрез присъждане адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 3729,27лева с ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3