Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 368 от 09.06.2026, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 2820/2025
Вид
Решение № 368
Подписан
09.06.2026
В сила
08.07.2026
Състав
НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл. 6, ал. 1, т. 5 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. В., 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИНА Д. НИКОЛОВА при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от НИНА Д. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251320102820 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от „В.И.К. – В.“ ЕООД, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ш.“ № 18, представлявано от управителя инж. И.К.И., чрез юрисконсулт Г.Л., с която против П. Ц. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Х.Б.“ бл. 9, вх. А, ап. 6, е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79 ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че отношенията между „ВиК - В.” ЕООД и потребителите на предоставяните от дружеството услуги са облигационни отношения, които се регулират от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 09 от 11.08.2014 г. и Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.

Посочва се, че в базата данни на ищцовото дружество като титуляр на партида с уникален абонатен номер 012867 и адрес на потребление: гр. В., ж.к. „Х.Б.“ бл. 9, вх. А, ет. 3, ап. 6 е фигурирала М.М. Т.а, ЕГН **********.

Поради натрупани задължения при опит на ищеца да се снабди със заповед за изпълнение и изпълнителен лист било установено, че титулярът на партидата е починала на 26.12.2022 г.

Излага се, че съгласно чл. 62, ал. 1 от ОУ при смърт на потребител – 1 физическо лице, наследниците на лицето, придобило имота по силата на договор за гледане и издръжка или по завещание са длъжни в 60 – дневен срок да подадат заявление до ВиК оператора за промяна на партидата.

Поддържа се, че съгласно издаденото удостоверение за наследници с изх. № АО – 01 – АУ – 06-2140/16.06.2025 г. на Община В., адресно регистрирани по постоянен адрес на адреса на потребление са П. Ц. Т. и М. П.

Ц. и са потребители по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ОУ. Съгласно чл. 59, ал. 4 от ОУ в случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица, имотът се ползва от повече от един потребител, ВиК операторът открива партиди на всички потребители въз основа на документ и споразумителен протокол за разпределяне на отчетените количества. При липса на споразумителен протокол, отчетените количества се разпределят между потребителите по равно, до представяне на документ, доказващ различни размери на дяловете. Сочи се, че поради липса на представен споразумителен протокол, П. Ц. Т. и М. П. Ц. следва да отговарят за задълженията по партидата в режим на ½ част за всеки.

Твърди се, че на 30.06.2025 г. ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 от ГПК срещу П. Т. и М. Ц. за неплатена доставена питейна вода, пречистени и отведени отпадни води по партида с уникален абонатен № 012867 и адрес на потребление: гр. В., ж.к. „Х.Б.“ бл. 9, вх. А, ап. 6 за главница в общ размер на 396.23 лева по фактури подробно описани в исковата молба.

Сочи се, че въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 1752/2025 г. по описа на РС – В., издадена е заповед за изпълнение срещу длъжника П. Ц. Т., като заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. След образуване на заповедното производство на 13.10.2025 г. длъжникът е заплатил задължението по главницата в размер на 396.23 лева, но към датата на подаване на исковата молба не са заплатени лихвата върху главницата в размер на 13.90 лева, изчислена от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.06.2025 г. до датата на плащане на задължението – 13.10.2025 г., както и не са заплатени направените разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 65.00 лева.

След допуснато изменение на иска , производството срещу М. П. Ц. е прекратено, и се иска от съда да се произнесе с решение, с което да признае за 2 установено по отношение на ответника П. Ц. Т., че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 13.90 лева – законна лихва върху главницата /396.23 лева/ за периода от 30.06.2025 г. до 13.10.2025 г.

Претендират се направените разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лева – заплатена държавна такса и 65.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Претендират се и направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 1752/2025 г. по описа на Районен съд - В., по което е издадена заповед № 875/01.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника П. Ц. Т. за следните суми: 396.23 лева - главница, представляваща стойността на неплатена доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадъчни води на адрес на потребление: гр. В., ж.к. „Х.Б.“ бл. 9, вх. А, ет. 3, ап. 6, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 30.06.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумите 25.00 лева – разноски по делото за държавна такса и 65.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 1752/2025 г. по описа на Районен съд - В., по което заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което е предявен и настоящия установителен иск.

Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № АО-01АУ-06-2140/16.06.2025 г. наследници на титуляра на партидата М.М. Т.а са П.

Ц. Т. – съпруг и М. П. Ц. – син.

Твърди се от ищеца, че ответникът П. Ц. Т. е заплатил главницата в размер на 396.23 лева, за която е издадена заповедта за изпълнение след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 13.10.2025 г., но не е заплатил законната лихва и разноските по заповедното производство.

3

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Страните не спорят и по делото се доказва, че ответникът е бил потребител на ВиК услуги за процесния период, по смисъла на чл. 3 , ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и чл. 2, ал. 1 от ОУ на ВиК - В., като наследник на титуляра на партида с абонатен № 012867, с адрес на потребление: гр. В., ж.к. „Х.Б.“ бл. 9, вх. А, ет. 3, ап. 6.

Правоотношенията между страните по делото се регулират от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите „ВиК – В.“ ЕООД.

Съгласно чл. 8 от горецитираната Наредба потребителите сключват договори при общи условия със съответното водоснабдително дружество. По преценка на оператора присъединяването към водоснабдителните и канализационните системи на потребителите по чл. 3, ал. 2, т. 2 (за стопански и обществени нужди) може да се извършва при условия, различни от общите условия, въз основа на договор за предоставяне на услугите В и К. Такъв обаче не е настоящият случай, доколкото водата се предоставя за питейни нужди т.е. не е необходимо да се сключва индивидуален договор.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ, КЕВР одобрява общите условия на договорите за предоставяне на ВиК услугите на потребителите. ВиК операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им - чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия.

Действително общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите влизат в сила за потребителите без изричното им писмено приемане и обвързват страните.

4

Предявеният иск се явява основателен поради следните аргументи:

Не се оспорва от ответника, че е наследник на титуляра на процесната партида – М.М. Т.а.

В исковата молба е посочено и не е спорно между страните, че партидата на ответника се намира на адрес: гр. В., ж.к. „Х.Б.“ бл. 9, вх. А, ап.

6.

Ищецът е изпълнил задължението си да достави ВиК услуги на ответника за процесния период.

Не се оспорва, че насрещното задължение, за заплащане стойността на доставените ВиК услуги в размер на 396.23 лева, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1752/2025 г. по описа на РС - В. е изпълнено от страна на ответника след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно на 13.10.2025 г.

Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

По делото не са представени доказателства за заплащане на обезщетението по чл. 86 от ЗЗД за периода от 30.06.2025 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до 13.10.2025 г. /датата на плащане на главницата/.

Съдът изчисли размера на законната лихва за претендирания период с помощта на калкулатор лихви - https://www.calculator.bg, като същият възлиза на 7.11 евро /равностойност на 13.90 лева/, поради което искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи в пълен размер.

В конкретният случай, с оглед представените доказателства и посочените по-горе съображения, Съдът приема, че вземането е доказано по безспорен начин.

В тази връзка Съдът намира, че ще следва да признае за установено по отношение на ответника П. Ц. Т., че дължи на ищеца сумата в размер на 7.11 евро /равностойност на 13.90 лева/ - законна лихва върху главницата от 396.23 лева, за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.06.2025 г. до датата на плащане на задължението – 13.10.2025 г.

5

По отношение на разноските.

Ищецът претендира от ответника заплащане на разноски в исковото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лева. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 200.00 лева /102.26 евро/.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 23.64 евро /46.24 лева/ – държавна такса и 102.26 евро /200.00 лева/ – юрисконсултско възнаграждение/.

По заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в размер на 12.78 евро /25.00 лева/ за платена държавна такса и 33.23 евро /65.00 лева/ – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Ц. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Х.Б.“ бл. 9, вх. А, ап. 6, че дължи на „В.И.К.

– В.“ ЕООД, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ш.“ № 18, представлявано от управителя инж. И.К.И., сумата в размер на 7.11 евро /равностойност на 13.90 лева/ - законна лихва върху главницата от 396.23 лева, за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1752/2025 г. по описа на РС - В. – 30.06.2025 г. до датата на плащане на задължението – 13.10.2025 г.

ОСЪЖДА П. Ц. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Х.Б.“ бл. 9, вх. А, ап. 6, да заплати на „В.И.К. – В.“ ЕООД, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ш.“ № 18, представлявано от управителя инж. И.К.И., направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1752/2025 г. по описа на Районен съд - В. в размер на 12.78 евро /25.00 лева/ за платена държавна такса и 33.23 евро /65.00 лева/ – юрисконсултско възнаграждение.