Решение № 324 от 23.08.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Велико Търново , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Евгений Пачиков

Ирена Колева

Любка Милкова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500455 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Р. Т. Т. с постоянен адрес гр.В.Търново, чрез пълномощника й адв.М. от ВТАК, против съдебно решение №520/29.04.2021г., постановено по Гр.д.№.../2021г. по описа на РС – В.Т., с което са отхвърлени предявените от въззивника Р. Т. Т. срещу В.у. „Св. Св. К. и М.“ искове с правно основание по чл.344 ал.1 т.1 КТ – за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ със Заповед №РД-101823/30.11.2020г., и по чл.344 ал.1 т.2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност „библиотекар“ в Дирекция „Научна, проектна и библиотечно – издателска дейност“ към Информационно – библиотечен и издателски комплекс в Университетска библиотека при В.у. „Св. св. К. и М., и е осъдена Р. Т. Т. да заплати на В.у.

„Св. св. К. и М.“ сумата от 700лв. – разноски по производството. Релевира оплаквания за неправилност на обжалваното първоинстанционно съдебно решение, като постановено в противоречие с материалния закон, изключително необосновано, до степен на съмнение за спазването на един от основните принципи, визирани в чл.12 от ГПК, и при наличие на нарушени съдопроизводствени правила, по съображения, подробно развити в жалбата.

Позовава се на нарушаване на чл.193 ал.1 КТ. Твърди, че в разрез с всички факти по делото, не малка част от които изобщо не са обсъдени от първостепенният съд, съдът е постановил едно необосновано решение, формирайки погрешни изводи.

Излага, че първоинстанционният съд не е коментирал и взел предвид факта, че в няколко от 1 процесните случаи, видно от представените от самия ответник писмени доказателства – извлечения от главната книга и ел. профили на студентите, всъщност не са извършени част от описаните в оспорената заповед нарушения. Твърди пълно несъответствие в процесния акт между фактическо описание и сочени като нарушени вътрешноведомствени нормативни актове, вкл. и длъжностна характеристика на ищцата. Твърди липса на системност по смисъла на чл.190 ал.1 т.3 КТ. Излага, че дори и да се приеме, че са извършени вменените на Т. нарушения, то наличието на три или повече нарушения не е достатъчно условие да се обоснове дисциплинарно наказание „уволнение“, както и липса на извършен от районния съд контрол по отношение преценката на работодателя относно критериите по чл.189 ал.1 КТ, които се вземат предвид при определяне на дисциплинарното наказание. Излага, че не е взето предвид от съда и дисциплинарното минало на ищцата. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение, вместо което постанови друго, с което уважи предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.

С въззивната жалба съдът е сезиран с искане по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата - адв.М. от ВТАК в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника В.у. „Св. Св. К. и М.“, чрез пълномощника му адв.Б. от ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно съдебно решение потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, по съображения, подробно развити в отговора. Претендира направените по делото разноски.

В СЗ въззивникът Р. Т. Т. лично и чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено, вместо което постановено друго, с което предявените от нея искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ бъдат уважени като основателни и доказани по съображения, развити в писмена защита.

В СЗ въззиваемата страна ВТУ „Св. Св. К. и М.“, чрез адв.И.Б. от ВТАК, редовно упълномощен, оспорва въззивната жалба по изложените в отговора на същата съображения, доразвити в представена писмена защита.Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално 2 допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предмет на разглеждане по делото пред Р..с.– В..Т. са били предявени от ищцата Р. Т.

Т., чрез пълномощника й адв.И.М. от ВТАК, против ответника ВТУ „Св. Св. К. и М.“ с адрес гр.В.Т. конститутивни иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на уволнението й, обективирано в Заповед №.../30.11.2020г. на проф. д-р Х.Б. – ректор на ВТУ „Св. Св. К. и М.“, за незаконно и неговата отмяна, и иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност „библиотекар“ в Дирекция „Научна, проектна и библиотечно – издателска дейност“ към Информационно – библиотечен и издателски комплекс в Университетска библиотека при ВТУ „Св. Св. К. и М..“.

В ИМ са изложени твърдения, че на ищцата с атакуваната и горепосочена заповед е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа, неспазване на нормативите при издаване на документи, предвидени във вътрешната нормативна уредба на ВТУ и определени при възникване на ТПО, посочени в уволнителната заповед. Твърди се, че оспорената заповед, с който на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, е изцяло незаконосъобразна, поради опорочаване на дисциплинарната процедура и липса на каквито и да било системни нарушения на трудовите задължения, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа, неспазване на нормативите при издаване на документи, предвидени в закони и други нормативни актове, извършени от страна на наказаното лице. Позовава се, че задължението на органа на дисциплинарна власт по чл.193 ал.1 от КТ в случая е сторено повърхностно, едностранчиво и преднамерено.

Сочи, че при абстрахиране по отношение на първия, описан в процесната заповед за уволнение случай, за който Т. е имала по-ясен спомен при даване на обясненията си и е разполагала с разпечатка на част от водената кореспонденция със специализантката Д., то по отношение на останалите три случая, поради отдалечеността им във времето е невъзможно да даде адекватно и информирано становище. Твърди, че ищцата практически е лишена от реализирането на правото си да даде обяснения за дисциплинарните нарушения, които й се вменяват, което е съществен порок на дисциплинарната процедура, с довод и за непредоставен й от работодателя разумен и достатъчен срок за писмени обяснения. Твърди липса на доводи в атакуваната заповед за уволнение, навеждащи дори на мисълта за възможно умишлено извършване на сочените за допуснати нарушения на трудовата 3 дисциплина или поради небрежност. Сочи наличие на пълно несъответствие между цитираните като нарушени разпоредби от вътрешната нормативна уредба на ВТУ, вкл. и длъжностна характеристика на ищцата, и посоченото от работодателя в какво се изразяват системните нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва да е извършила вменените й с атакуваната заповед за уволнение четири дисциплинарни нарушения. Относно нарушението по т.1 от заповедта за уволнение относно случая с В.К.Д. навежда, че в периода до 25.02.2020г., когато според органа на дисциплинарна власт и прекия й ръководител е извършено дисциплинарното нарушение, ищцата е предала изпратените й от специализантката Д. курсови работи на хартиен носител и на флашка на съответните преподаватели и след проведени разговори с тях са я уверили, че същите са оценени и няма пречка да изготви процесното уверение. Относно нарушението по т.2 от атакуваната заповед за уволнение за случая със С..Г.С. твърди, че няма допуснато нарушение, т.к. въпросното свидетелство от 12.12.2019г. е издадено след осъществен контакт и дадено разрешение от преподавателя по дисциплината „Информационни и комуникационни технологии в управление на образованието“. Относно нарушението по т.3 от заповедта за уволнение за случая с Д.П.К. оспорва да е извършено с твърдения, че е изготвила процесното свидетелство от 12.12.2019г. след осъществен контакт и дадено разрешение от преподавателя по всички посочени дисциплини, който е бил в дълъг отпуск от работното си място в друго учебно заведение, поради временна неработоспособност и не е била налице опция да изпълни и задълженията си, произтичащи от гражданския договор, който има към ЦК, а именно да нанесе оценките на специализантката по съответните дисциплини в главната книга и електронната система. Във връзка с вмененото й нарушение по т.4 от заповедта за уволнение относно специализанта И.А.А. излага твърдения, че единствено предметът „Управление на човешките ресурси“ липсва като оценка в главната книга и в електронната система, както и че на същия е зачетена оценката по дисциплината „Управление на човешките ресурси“ от висшето му образование по специалност „Маркетинг“, който въпрос е консултиран и уточнен със съответния преподавател, предвид което в случая твърди липса на каквото и да било нарушение на трудовата дисциплина, а точно обратното – ищцата е изпълнила задължението си да издаде в срок полагащото се на специализанта свидетелство за завършена специалност „Здравен мениджмънт“. Твърди, че инспекторът може да издава единствено уверение, но не и свидетелства за професионална квалификация, както и че никъде в заповедта за уволнение не се откриват посочени нормативи за издаване/изготвяне на цитираните изходящи документи. Твърди, че дори и да се счете, че е осъществила нарушенията, за които й се търси дисциплинарна отговорност, наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ не съответства на тежестта на извършените нарушения, с довод за неспазване от работодателя на критериите по чл.189 ал.1 от КТ, в т.ч., че не е съобразено чистото й дисциплинарно минало, както и че Т. е давана за пример в работата си и то лично от Директора на ЦК в Отчет за дейността на Центъра за квалификация към ВТУ „Св. Св. К. и М.“ за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г., както и в Отчета на проф. д-р Х.И.Б. за развитието на ВТУ мандатния период от м. май 2015г. до м. май 2019г.

4

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът ВТУ „Св. Св.

К.и М..“ гр.В.Т.., чрез пълномощника си адв.Б. от ВТАК, заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.

Твърди, че налагането на дисциплинарното наказание на ищцата е извършено законосъобразно и при строго спазване на процедурните правила, в т. ч. разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ. Оспорва като неоснователни ищцовите твърдения за неосигурена на Т. реална възможност да даде обяснения с довод, че срокът от 2 дни е разумен, предвид обема на докладните, констатираните нарушения са формални, издаден е документ, без да са налице обективни предпоставки за издаването му, в обясненията си ищцата не е поискала удължаване на срока за даване на обяснения, както и че заповедта за уволнение не е издадена непосредствено след изтичане на срока за даване на обяснения и ако ищцата е имала желание да допълни по някакъв начин своите обяснения, тя е имала тази възможност във времето. Твърди, че дисциплинарното наказание по отношение на ищцата е наложено, съобразно предвидените в чл.194 ал.1 от КТ срокове. Твърди осъществяване на системни нарушения на трудовата дисциплина от ищцата, за които с атакуваната заповед й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ изцяло при съобразяване на критериите по чл.189 ал.1 КТ. Твърди, че от докладните на прекия ръководител на ищцата е видно, че в работата на Т. се наблюдава трайно незачитане на установения ред на документообработване. Претендирал е направените по делото съдебни разноски.