Решение № 606 от 09.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело № 20211100902046 по описа за 2021 година

Производство е образувано /първоначално пред ОС-Смолян, впоследствие прекратено и изпратено по подсъдност на СГС с определение № 370 от 17.09.2021 година/ по искова молба на Д. П. У., ЕГН **********, П. Д.

У., ЕГН ********** и „У.–Т.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. ****, представлявано от управителя П. У., всички чрез адв. М. О. от АК-Смолян, със съдебен адрес: гр. Рудозем, бул. „****, с която в условия на обективно и субективно съединяване са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК срещу „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

****, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ц., с искане да бъде установено, че ищците не дължат солидарно на ответника, в качеството му на частен правоприемник на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 33 336, 40 лева, представляваща главница по договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране 068LD-M-000059 от 23.12.2011 г., ведно със законна лихва от 19.12.2019 година и 279, 39 лева неолихвяеми вземания, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.04.2013 година по ч.гр.д. 409/2013 година по описа на Районен съд - Смолян, и е образувано изпълнително дело № 246/2021 година по описа на ЧСИ П. М., рег. № 881 в КЧСИ, с район на действие ОС - Смолян, като погасени по давност.

Ищците твърдят, че срещу всички тях е издадена заповед за изпълнение от 15.04.2013 година и изпълнителен лист, солидарно да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД посочените в заповедта суми, както и че по молба 1 на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу тях е образувано изпълнително дело № 182/2013 година по описа на СИС при РС-Смолян, изпратено впоследствие за продължаване на ЧСИ П. М., рег. № 881 в КЧСИ, с район на действие ОС - Смолян, образувано под № 20138810400013.

В исковата молба се твърди, че последното извършено изпълнително действие по изпълнително дело № 20138810400013 по описа на ЧСИ П. М., рег. № 881 в КЧСИ, датира от 06.03.2015 година, поради което на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона най-късно на 06.03.2017 година, но ЧСИ издал постановление на 26.05.2021 година за прекратяването му, което има конститутивен ефект.

Ищците излагат, че от 06.03.2015 година – последното извършено изпълнително действие, е започнала да тече нова погасителна давност на вземанията, която е петгодишна и е изтекла на 06.03.2020 година.

Поддържа се, че ищците не дължат сумите по изпълнителния лист, за събирането, на които е образувано ново изпълнително дело №246/2021 година по описа на ЧСИ П. М., поради изтекла погасителна давност.

Сочи се, че взискателят „С.Г.Г.“ ЕАД е депозирал молба вх.

№10414/05.10.2021 година за опис, оценка и насрочване на публична продан на недвижим имот и движими вещи и такъв е насрочен от ЧСИ на 27.10.2021 година, въпреки че към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело №246/2021 година -25.05.2021 година по описа на ЧСИ П.

М., тези вземания вече са били погасени по давност.

Представят доказателства. Ищците претендират присъждане на съдебно - деловодни разноски в настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „С.Г.Г.“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Х. М., САК, който оспорва основателността на иска.

Ответникът оспорва давността да е изтекла. Твърди, че по първото изпълнително дело са извършвани и други изпълнителни действия, които са прекъснали давността, както и че същата е прекъсната с извършените плащания от длъжниците на цедента „ПИБ“ АД като посочва че П. Д. У. е превеждал суми в „ПИБ“ АД, с които действия твърди давността да е прекъсната.

Моли за отхвърляне на иска. Направени са доказателствени искания.

Представя доказателства.

Не е депозирана допълнителна искова молба.

По делото са събрани писмени доказателства. Представени са изготвени копия от ЧСИ на двете изпълнителни дела по опис.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

2

Въз основа на подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист срещу ищците да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 30 007,14 евро, дължима по договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране 068LD-M-000059 от 23.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.04.2013г и 1673,78 лева – съдебни разноски.

Образувано е изпълнително дело №182/2013г. по описа на СИС при РССмолян, изпратено впоследствие за продължаване на ЧСИ П. М., рег. № 881 в КЧСИ, с район на действие ОС-Смолян, образувано под № 20138810400013.

С Постановление на ЧСИ от 11.03.2015г. изпълнителното дело е спряно по писмено искане на взискателя ПИБ.

С Договор за цесия №1 от 19.12.2019г. към Рамков договор за цесия от 19.12.2019г. вземането на Банката е прехвърлено в полза на „С.Г. Г.“ ЕАД.

Съгласно Приложение 37 към договора за цесия, към 18.12.2019г. задълженията са в размер на 34 332,40 лв., като е отбелязано, че няма задължение за такси и разноски. На 18.05.2020г. цесионерът е депозирал молба в канцеларията на ЧСИ М., в която излага настъпилото частно правоприемство и моли да бъде конституиран като взискател на мястото на ПИБ като е направено искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. На 25.05.2021г. „С.Г. Г.“ ЕАД е поискало да му бъде върнат изпълнителния лист, а на 26.05.2021г. с Постановление на частния съдебен изпълнител производството по изпълнително дело № 20138810400013 е прекратено поради настъпила перемпция. На 25.05.2021г. пред ЧСИ М. е депозирана молба от С.Г. Г. за образуване на ново изпълнително дело.

На 23.06.2021г. частният съдебен изпълнител е издал Разпореждане за образуване на такова под номер 20218810400246 и са изпратени запорни съобщения до ПИБ, Банка ДСК АД, ОББ и Ти Би Ай Банк ЕАД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците. На 28.05.2021г. С.Г. Г. ЕАД е уведомило с молба по изп. дело № 20218810400246 частния съдебен изпълнител, че дължимата сума по изпълнителното дело е 33 336,40 лв. и е поискало налагане на възбрана върху описан в молбата недвижим имот.

От ответника е представена Справка от 20.05.2022г., издадена от ПИБ за извършени плащания през периода 17.04.2013г.-23.06.2021г.

От третото неучастващо в процеса лице ПИБ АД са постъпили 43 броя платежни нареждания, от които е видно, че от ответниците има наредени плащания към банката за различни суми, с посочено основание вноска по кредит или захранване на сметка през 2017г., 2018г., 2019г. ,като последното плащане е в размер на 1000 лева и е наредено от Д. У. на 08.11.2019г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното 3 производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк. д № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност е установена в обществен интерес и целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. Посочено е, че чрез този институт на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право.

Молбата на взискателя за спиране на изпълнителното производство /респ. и акта на съдебния изпълнител за спиране на принудителното изпълнение/, не спира течението на давностния срок за вземането, защото не представлява правна невъзможност за действие, а е избор на кредитора да не предприема изпълнителни способи за удовлетворяването на вземането си ( така Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК). Давността се прекъсва с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Ответникът е навел твърдения, че с извършваните от солидарните длъжници частични плащания същите са признали дълга, поради което давността е прекъсвана с всяко плащане. Видно от справките и платежните нареждания, представени от третото неучастващо по делото лице, всички плащания чрез преводи, наредени от длъжниците директно към банката (ПИБ), са правени след 11.03.2015г., когато изпълнителното дело е спряно, с изключение на една транзакция от Д. У. от 05.03.2015г. за сумата от 9 548,12 лева.

С ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Извършените след 26.06.2015г. плащания са по време на спряното по искане на взискателя 4 изпълнително производство и са правени доброволно и директно към взискателя ПИБ.

Целта на изпълнителния процес е да даде липсващото доброволно изпълнение. Изпълнителният процес е сурогат на липсващото доброволно изпълнение. Това означава, че щом е налице доброволно изпълнение по едно споразумение между взискател и длъжник, макар по първоначалния договор да е липсвало такова изпълнение, то изпълнителният процес става ненужен. В конкретния случай плащанията, с които ответникът твърди да е прекъсната давността, са направени директно и доброволно към кредитора ПИБ и по време на спряното изпълнително производство. Плащанията са частични, възлизащи на различни суми, нареждани от различни лица, като в част от платежните нареждания е посочено основание захранване на сметка (л. 848, л.861- л.864).

Според постоянната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, признаване на вземането от длъжника е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира с признатото право. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД същото трябва да бъде направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда.

Липсва манифестиране към кредитора на потвърждение на съществуване на дълга в цялост и по отношение на непогасената му част. Освен това, предприемането на действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.

116, б. „в” ЗЗД са обвързани с реализацията на конкретен изпълнителен способ в рамките на висящия изпълнителен процес, а в тази хипотеза не се касае за действия и/или плащания в рамките на висящ изпълнителен процес.

Поради изложеното, в тази част възражението на ответника е неоснователно.

Ищците твърдят, че давността е изтекла на 06.03.2020 година. С отговора на исковата молба ответникът е изложил твърдения, че по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, които са прекъснали давността, за което по делото са налице доказателства.