Решение № 692 от 03.06.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 692

Монтана, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СОНЯ КАМАРАШКА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА административно дело № 20267140700198 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1, буква з)гг, от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Д. В. Д. с [ЕГН] от обл. Монтана, [населено място], [жк], [адрес], чрез адвокат К. Г. Х. от АК – София със служебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, к. 25 с email: [електронна поща] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-2371005 от 27.04.2026 год., издадена от мл. автоконтрольор в РУ – Елин Пелин при ОД на МВР – София, упълномощен със Заповед № 517з-613/17.02.2026 г. на Директор на ОДМВР - София, с която на жалбоподателя за установено с АУАН серия GA № 5323304 от 27.04.2026г. административно нарушение по чл.140, ал.1, пр. първо от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл.171, т. 1, буква з)гг) от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Отнето е СУМПС [номер]. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, постановяването при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и издаването и в противоречие с действащите материално правни разпоредби. Твърди се, че веднага след като разбрал за липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е сключена такава от собственика на товарния автомобил – „Дени-ГМ“ЕООД с Булстат *********, за което прилага застрахователна полица №BG/07/126001453352 относно МПС товарен автомобил [Марка], модел „Транспортер“ с рег. №[рег. номер] със застрахователен период от 16:00ч. на 27.04.2026г. до 23:59ч. на 26.04.2027г. Сочи, че липсва посочена дата и час в ЗППАМ, както и, че реално не е управлявал товарния автомобил, тъй като същият е бил теглен от друг, а той само е държал волана, поради което не е налице фактическия състав на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП, което да обоснове налагането на ПАМ по чл.171, т.1, буква з)гг) от ЗДвП. Липсва уведомление по чл.574, ал.11 от КЗ от Гаранционния фонд до собственика на товарния автомобил в което да е даден 14 дневен срок за представяне на доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка поради което липсва субективен елемент от деянието, както умисъл, така и небрежност от страна на водача, като товарния автомобил е бил с поставени табели. Отделно от това се излагат доводи за липса на мотиви на оспорената ЗППАМ. Сочи, че дори не е собственик на МПС-то и не е отговорен за липсата на сключена ГО. Твърди се прекомерност и несъразмерност на мярката и същата се явява по-тежка от необходимото за постигане целите на закона, поради което моли за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. Претендира сторените по делото разноски, както и заплатеното адвокатско възнаграждение по приложен договор за правна защита и съдействие.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. В. Д. от [населено място], обл. Монтана, редовно призован не се явява, не се явява и надлежно упълномощения адв. К. Г. Х. от АК – София и не вземат становище по хода на делото.

Ответникът – мл. Автоконтрольор в РУ – Елин Пелин при ОД на МВР – София – З. В. Д. издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, редовно призован не се явява и не се представлява. В писмено становище при изпращане на административната преписка моли за отхвърляне на жалбата и депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК тъй като оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2371005 от 27.04.2026 год., издадена от мл. автоконтрольор в РУ – Елин Пелин при ОД на МВР – София е връчена на Д. В. Д. от [населено място], обл. Монтана на 27.04.2026г., видно от разписката инкорпорирана в издадената ЗППАМ, а жалбата е подадена по пощата до Административен съд – Монтана на 30.04.2026г. (видно от пощенското клеймо) и е заведена с вх.№1036/05.05.2026г. по описа на АС - Монтана, от надлежна страна адресат на ЗППАМ и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Доказателствата по делото са писмени съдържащи се в приетата по делото административна преписка, представените от жалбоподателя и допълнително изисканите писмени доказателства относно компетентността на административния орган издал оспорената ЗППАМ.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите изложени в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.04.2025год. около 13:50 часа в [населено място], общ.Елин Пелин, обл.Софийска на [улица]жалбоподателя управлявал товарен автомобил [Марка], модел „Транспортер“ с рег. №[рег. номер] собственост на „Дени-ГМ“ ЕООД с Булстат *********, който бил със служебно прекратена регистрация на 21.03.2023г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП – поради уведомление от Гаранционния фонд, че за автомобила няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". За констатираното на Д. В. Д. от [населено място], обл. Монтана е съставен АУАН сер. GA №5323304, за това че е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, съставляващо административно нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Издадена е оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-2371005 от 27.04.2026 год., издадена от мл. автоконтрольор в РУ – Елин Пелин при ОД на МВР – София, упълномощен със Заповед № 517з-613/17.02.2026 г. на Директор на ОДМВР - София, в която е отразено, че се издава въз основа на АУАН, като от фактическа страна заповедта е мотивирана с установеното управление на МПС от страна на жалбоподателя, което е със служебно прекратена регистрация от сектор „Пътна полиция“ [населено място] на 21.03.2023г. – поради липса на застраховка гражданска отговорност, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

По делото е приложен съставения АУАН сер. GA №5323304 от 27.04.2026г. съставен от мл. автоконтрольор в РУ – Елин Пелин при ОД на МВР – София в който е описана и отразената в оспорената ЗППАМ фактическа обстановка, а именно управление на МПС, което е със служебно прекратена регистрация на 21.03.2023г. поради липса на застраховка гражданска отговорност, като е посочено, че е извършено административно нарушение по чл.140, ал.1,пр.1 от ЗДвП.

Приложена е и застрахователна полица №BG/07/126001453352 от която се установява, че на 27.04.2026г. е заплатена полицата по сключената за товарния автомобил застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" със застрахователен период от 16:00ч. на 27.04.2026г. до 23:59ч. на 26.04.2027г. за която е постъпила и служебно информация в сектор „Пътна полиция“ и регистрацията на автомобила е възстановена на 27.04.2026г. в 15:51часа, видно от приложената справка от Националния регистър на ППС на л.50 по делото, където е вписано дата, час, посочена е като услуга „служебна промяна на регистрацията на МПС“ и възстановяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за валидна Гражданска отговорност относно товарен автомобил [Марка], модел „Транспортер“ с рег. №[рег. номер].

Видно от приложената справка за МПС от Националния регистър на ППС на л.50 по делото на 21.03.2023г. в 04:21 е прекратена регистрацията на МПС-то по чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради уведомление от Гаранционния фонд за липса на Гражданска отговорност.

С оглед компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №517з-613/17.02.2026г. на Директор ОД на МВР – София за оправомощените длъжностни лица в случая в т.7 касаеща длъжността мл. Автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ и РУ при ОД на МВР - София да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП на л.45,46 по делото, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП, където в т.1.3.2 са посочени мл. Автоконтрольори сектор „Пътна полиция“ и РУ при ОД на МВР - София. Видно от приложеният на л.47 по делото акт за встъпване в длъжност З. В. Д. издал оспорената ЗППАМ е назначен на длъжност мл. Автоконтрольор първа степен в група „ОП“ на РУ – Елин Пелин.

По делото са приети като писмени доказателства административната преписка и представената от жалбоподателя задължителна застраховка Гражданска отговорност.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно от приложената Заповед №517з-513/17.02.2026г. на . на Директор ОД на МВР – София за оправомощените длъжностни лица където в т.7 мл. Автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ и РУ при ОД на МВР - София са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП, като издателя на ЗППАМ З. В. Д., видно от приложения акт за встъпване в длъжност е назначен на такава длъжност в група „ОП“ на РУ – Елин Пелин. Следователно заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК, поради което и доводите в жалбата в тази насока са неоснователни.

В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта, без посочена дата на установяване на административното нарушение, от АУАН свързан с управлението на МПС което е със служебно прекратена регистрация от сектор „Пътна полиция“, като от АУАН се установява, че това е на дата - 21.03.2023г. Посочено е, че служебно прекратената регистрация е на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, формата на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт в противовес с твърденията в жалбата.

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административно производствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.