Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 510 от 07.02.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13834/2024
Вид
Решение № 510
Подписан
07.02.2025
В сила
08.03.2025
Състав
Костадин Божидаров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Пловдив, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330113834 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от В. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

С., ул. „Х. А.“ № **, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, с която е предявен главен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № *****г., е нищожен на посочените основания, както и евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****г.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата в размер от 800 лева, при посочен в договора ГПР от 49, 66%. Допълнително, поддържа се и че ищецът – длъжник по договора за кредит, е следвало да предостави обезпечение чрез сключването на договор за поръчителство с „Ferratum Bank”. Такъв договор бил сключен като потребителят дължал на поръчителя възнаграждение в размер от 400 лв. Изтъква се, че възнаграждението, дължимо на поръчителя не е включено при формиране на приложимия по договора за кредит ГПР.

Нарушена била императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което на осн. чл. 22 ЗПК водело до цялостна недействителност на кредитното 1 правоотношение. При условията на евентуалност поддържа, че невключването на възнаграждението за поръчителя при формиране на приложимия към договора ГПР води до превишаване на императивно разписания лимит на разходите. Предвид това, ако се приеме, че целият договор не е недействителен, то се моли на осн. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК да бъде прогласена нищожността на чл. 5 от договора за кредит. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България“ ЕООД. В същия се признава, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****г. Излага се становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че възнаграждението за поръчителя не следва да се включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото е свързано единствено с договора за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и поръчителя. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Установи се в хода на съдебното дирене, че между ищеца В. В. и ответника „Фератум България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № *****г., по силата на който на ищеца е предоставен паричен заем в размер от 800 лв., със срок на заема 30 дни при лихва от 27,04 лв. и посочени ГПР от 49,85 % и обща дължима сума – 827,04 лв. Копие от договора е представено по делото, ведно с погасителния план и общите условия. Не се спори, че договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР. Безспорно е още, че кредитът е усвоен от ищеца. Съгласно чл. 5 от Договора, заемът се обезпечава с поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на ответното дружество, като е с уговорено възнаграждение за гаранта по сключен договор за гаранция между В. В. и „Фератум Банк“.

Във връзка с възраженията на ищеца относно действителните параметри на заемното правоотношение е изслушано заключение по ССчЕ. Видно от същото при изчисляването размера на ГПР по договора за кредит е включена само възнаградителната лихва. При отчитане и на възнаграждението на гаранта от 236,96 лв., то процента на оскъпяване на кредита би бил 2963,55 %.

При съобразяване с гореизложеното съдът споделя развитите аргументи в исковата молба за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на особените основания по ЗПК. Изрично в чл. 5 от Договора за кредит се посочва, че заемът се обезпечава с поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на кредитора. Поради това възнаграждението за предоставяне на поръчителство реално представлява разход по кредита, който неправилно не е 2 бил включен, като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит и общата дължима сума по същия. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая сключването на договор за гаранция е условие за отпускане на кредита. Действително, потребителят може да избере и личен гарант, но при невъзможност да осигури такъв, алтернативата за него е или да не получи искания заем или да избере да сключи договор за гаранция с „Фератум Банк“.

За отбелязване е още, че „Фератум Банк“ е посочен за възможен поръчител от самия кредитор „Фератум България” ЕООД, поради което ответното дружество е наясно с условията за предоставяне на поръчителство от „Фератум Банк“ и в частност с възмездния характер на предоставената гаранция. Т.е. насочвайки потребителя към въпросното дружество-поръчител, кредиторът изначално е запознат с разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с договора за кредит, поради което тези разходи освен, че са пряко свързани с договора за кредит, но също така са и известни на кредитора още при сключването му.

Следователно разходите по обезпечението е трябвало да се вземат предвид при формирането на ГПР по кредита и да се включат в общата дължима сума. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на крайната сума, която следва да плати по договора - тя не е в размер на 827,04лв., защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство на стойност 236,96 лв., и реалните разходи по кредита, които ще направи – размерът на ГПР по кредита, при отчитане на възнаграждението за гаранта, е 2963,55 %, видно от заключението по ССчЕ. В тази връзка се извежда извод, че посочения в договора процента на разходите на годишна база не съответства на действително приложимия между страните. Последното мотивира извода за нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, което води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

Предвид гореизложеното установителният иск се явява основателен, като ще се признае за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им Договор за предоставяне на потребителски кредит № *****г. е нищожен на сочените основания.

С оглед уважаването на главния иск за нищожност на договора за кредит, то не е налице процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск за прогласяване на недействителността на конкретна клауза от договора за кредит.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът, в чиято полза ще се присъди сумата от общо 250 лв. – съдебно-деловодни разноски, от които 100 лв. за платена държавна такса за настоящото производство и 150 лв. за 3 внесен депозит за възнаграждение на вещото лице по приетата ССчЕ. Ще се присъди и сумата от 1 800 лв. – разноски за един адвокат, с оглед на представения ДПЗС, както и предвид липсата на възражение от страна на ответника за неговата прекомерност.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В. П.

В., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ул. „Х. А.“ № **, и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

Младост 3, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, че сключеният помежду им Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****г. е нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20, ДА ЗАПЛАТИ на В. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Х. А.“ № *, сторените от него разноски по делото, а именно сумата от общо 250 лева – съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 1 800 лева – разноски за един адвокат.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п./______________ 4