Определение № 354 от 11.12.2024, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 406/2024
- Вид
- Определение № 354
- Подписан
- 11.12.2024
- В сила
- 11.12.2024
- Състав
- Милена Бранкова, Димитрина Николова, Олег Софрониев
Цитирани разпоредби
- чл. 130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.144, ал.3, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.6-8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.6-8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.6-8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 354 гр. М., 11.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милена Бранкова
Членове:
Олег Софрониев
Димитрина Николова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА в присъствието на прокурора Р. П. Р. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно наказателно дело № 20241600600406 по описа за 2024 година Производството е по чл.64, ал.6-8 НПК, образувано по жалба на защитника на обвиняемия И. С. И. против определение на РС-М. постановено на 07.12.2024г. по частно наказателно дело № 1527/2024 година, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. В жалбата се подържа, че обвиняемия страда от множество заболявания и с взетата му мярка за неотклонение „задържане под стража“ лечението му ще бъде прекъснато.
Доказателства в тази насока липсват. Искането е да бъде наложена по- лека мярка.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемият и защитникът му поддържат жалбата, като излагат конкретни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура-М. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Доказателствата са писмени.
Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните, приема следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
Съображенията на Окръжен съд - М. са следните:
Досъдебното производство било образувано на 05.12.2024 год. по реда на чл.212, ал.2 от НПК с процесуално действие —разпит на пострадал, срещу лицето, което на същата дата, около 19:00 часа в село Б., обл.М., причинило лека телесна повреда на В.И. в условията на домашно насилие- престъпление 1 по чл.131, ал. 1, т.5а, във връзка с чл. 130, ал.1 от НК и на същата дата и място се заканило с убийство на М.Т. от гр.М., като заканването би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.3, т. 1, във връзка с ал. 1 от НК.
На 06.12.2024 година И. С. И. е привлечен като обвиняем за извършването на престъпления, съставомерни по чл.131, ал. 1, т.5а, във връзка с чл.130, ал.1 от НК с пострадал майка му В.И.; по чл.144, ал.3, т. 1 и т.3, във връзка с ал. 1 от НК с пострадал майка му В.И. и по чл.144, ал.3, т. 1, във връзка с ал.1 от НК с пострадал М.Т. от гр.М..
Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява произнасяне по искане по чл.64, ал.1 НПК за вземане по отношение обвиняемо лице на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение от съда, произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована преценка за наличието или липсата на точно посочените в закона основания за задържане на определено лице.
Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил съображения, които въззивният съд споделя.
На първо място, налице е формалната предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК – обвинение за престъпление, което се наказва с „лишаване от свобода“.
Установено е и наличието на условието, посочено в чл.63, ал.1 НПК, а именно: Налице е обоснованост на предположението, че жалбоподателят в настоящото производство е извършил престъплението, в което е обвинен. В такава насока са свидетелските показания на В.В., С. И., И.И., Т.Т., В.И., М.Т. и В.Н., протокол за доброволно предаване.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд за съществуващата опасност обвиняемият да извърши друго престъпление.
Изводът за наличието и на реална опасност от извършване на престъпление следва от обстоятелството, че обвиняемия системно злоупотребява с алкохол, след което става агресивен спрямо близките си, като по данни от майка му, свидетелката В.И. веднъж наръгал с нож баща си, а през 2019 година спрямо него била издадена заповед по реда на Закона за защита от домашно насилие спрямо него поради извършено такова спрямо нея.
Изложените от защитата доводи в жалбата, че обвиняемия има множество заболявания, които лекува, а с взетата му мярка за неотклонение „задържане под стража“ лечението му ще бъде прекъснато, съдът намира за неоснователни. Липсват писмени доказателства в тази насока, освен това след като обвиняемия провежда медимедикаментозно лечение, няма пречка то да продължи в затвора гр.В.. Съществува и законова възможност при влошаване на здравословното състояние на обвиняемия да му бъде наложена и по-лека 2 мярка за неотклонение.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното определение на Районен съд-Лом, следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените мотиви въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на РС-М., постановено на 07.12.2024г. по частно наказателно дело № 1527/2024 година, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража по отношение на лицето И. С. И., с ЕГН ********** - обвиняеми по досъдебно производство № 1218/2024 година по описа на РУ-М..
ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3