Решение № 4075 от 10.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4075 гр. Пловдив, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330112233 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 344 ал. 1 от ГПК.

Ищецът Х. Т. М., ЕГН: **********, от *******************, чрез пълномощник адв. А. Б., е предявил срещу Д. Д. А., ЕГН: **********, от *******************, Г. Д. А., ЕГН: **********, от ******************* и Т. Х. М., ЕГН: **********, от *******************, иск за делба на следния недвижим имот:

1/3 идеална част от дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 139, 70 кв.м., съставляващо парцел ******* в кв. ***, находящо се в III градска част по регулационния план на гр. *******, при граници: Т.А., Т. К. и от две страни улици, ведно с целия първи жилищен етаж от застроената в описаното дворно място триетажна трифамилна жилищна сграда, находяща се в *******************, при граници на жилището: горевтори жилищен етаж и долу- избени помещения, ведно с таванско помещение- източно изложени, при граници: коридор, И.В.П., както и две избени помещения- ъгловото източно и съседното по- малко до него, както и съответните идеални части от общите части на сградата, който имот по схема и скица на ПИ, издадена от АГКК представлява: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *******, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект:

*******************, който обект се намира в сграда с идентификатор *******************, с предназначение- многофамилна жилищна сграда, брой етажи- 3, 1 предназначение на обекта- жилище, апартамент, брой нива на обекта- 1, площ на обекта- 109 кв.м., ведно с прилежащи части: 2 избени помещения, съответно: ъгловото източно с площ от 11 кв.м. и съседното до него с площ от 4, 8 кв.м. и таванско помещение с източно изложение с площ 10, 70 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата, ниво- 1, при съседни обекти: на същия етаж- няма, под обекта- няма, над обекта*******************, ведно с 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор ******************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *******, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота- *******************, площ 220 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване (до 10 м.), номер от предходен план- *******, квартал- ***, парцел *******, при съседи:

*******************, *******************, *******************, *******************, при квоти по 1/6 ид. част за ищеца и за първите двама ответници и 3/6 ид. части за третия ответник.

В исковата молба се твърди, че с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ***, том *** от 16.06.1993 г. бабата на ищеца- С.В.З. продала на майка му- З.Г.М. подробно описания по- горе недвижим имот.

Същият бил придобил по време на брака между родителите на ищеца- майка му З.Г.М. (З.) и баща му- третия ответник Т. Х. М., в режим на СИО. Бракът между родителите му бил прекратен с развод въз основа на влязло в сила на 04.07.1995 г. съдебно решение, постановено по бр. дело № 901/ 1994 г., на ПРС, III бр. с-в. Майката починала на ******* г., като нейни законни наследници били тримата й сина- ищеца и първите двама ответници.

Така недвижимият имот се явявал съсобствен между страните, при следните квоти: по 1/6 ид. част за ищеца и за първите двама ответници и 3/6 ид. части за третия ответник. Страните не успели да постигнат разбирателство помежду си за доброволна делба, поради което се предявявал и настоящият иск. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от пълномощника на първия и втория ответници. Твърди се, че искът за делба бил допустим, но се оспорва като неоснователен. Посочва се, че имотът бил собственост само да тези двама ответници, които го придобили чрез давностно владение. Майка им била придобила имота от нейната майка, срещу задължение за издръжка и гледане и макар и формално да била в брак към момента на сключване на договора с трети ответник, бабата никога не била гледана, тя била в добро физическо състояние, нямала нужда от грижи и така презумпцията за съвместен принос била оборена. Бащата не бил придобил права, от него нямало насрещни престации и собственост възникнала само за майката. Бракът между родителите бил прекратен около две години след тази сделка, като родителските права спрямо първия ответник били упражнявани от майката. След развода тя установила връзка с друг мъж, от която й връзка се родили тези двама ответници. Брат им- ищецът, след това заживял с баща им на друго място. След като майката починала, тези ответници продължили да живеят в процесния 2 имот заедно с леля си (сестра на майката), която била назначена за техен попечител, доколкото баща им ги напуснал и не се интересувал от тях. След смъртта на майката от 1999 г. само двамата ответници стопанисвали имота и упражнявали фактическата власт върху него, като винаги считали жилището за свое и продължавали и до днес да го владеят. Нито ищецът, нито третият ответник били посещавали имота, нито били проявявали интерес към него. Дори вторият ответник през последните няколко години бил направил със свои средства основни ремонти и подобрения в имота, считайки го за свой, като между двамата братя ответници, които били в добри отношения, имало тяхна устна уговорка първия ответник да отстъпи дела на втория, за да стане той едноличен собственик. Повече от 25 години продължавало това владение на имота, без някой да им създава пречки, поради което той бил придобит по давност. Миналата година се появил третия ответник с предложение да продадат общия имот, но те му отказали. Молят за отхвърляне на иска за делба. С допълнителна молба първия и втория ответници посочват, че нямат сключен граждански брак до момента и поддържат становището си за установено непрекъснато и несмущавано владение на процесния имот, който придобили по давност. В с.з. двамата не се явяват, но чрез пълномощника си поддържат отговора. Представят и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от третия ответник. В с.з. страната не се явява и не се представлява, но с писмено становище оспорва твърденията на другите двама ответници за придобивна давност, като твърди, че делбата следвало да се допусне при квотите, посочени в исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Видно от нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, № ***, том *** от 16.06.1993 г. на Нотариус при ПРС, С.В.З., ЕГН: **********, е прехвърлила на дъщеря си- З.Г.М., ЕГН: **********, процесния имот на първи жилищен етаж, ведно с 1/3 ид. част от дворното място, при запазено право на пожизнено ползване на имота.

За имота са представени скица, данъчна оценка, декларация за декларирането му в общината, квитанции за платени местни данъци и такси.

Видно от препис- извлечение от акт за смърт, С.В.З. е починала на ******* г.

Видно от решение за развод, влязло в сила на 04.07.1995 г. и копие от личен регистрационен картон на третия ответник, гражданският брак между З.Г.М. и Т. Х. М. е бил прекратен.

Видно от удостоверение за наследници, З.Г.З. е починала на ******* г., като е оставила за свои законни наследници децата си- ищецът и първите двама ответници.

Приложена е още неприключила прокурорска преписка № 11997/ 2025 г. на отдел ИП при ОД на МВР- Пловдив, във връзка с подадена жалба от ищеца за самоуправни действия спрямо имота.

Представени са удостоверения за промени на постоянен и настоящ адреси на 3 първите двама ответници.

По реда на чл. 176 от ГПК вторият ответник посочва, че живял около 2019 г. само няколко месеца в чужбина, а брат му имал адресна регистрация в гр. София, докато бил студент само за няколко години.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на общо четирима свидетели, ангажирани по двама от ищеца и от първите двама ответници (протокол от с.з. от 20.01.2026 г.) Св. Л.Г.Г.- ******* на майката на ищеца и на първите двама ответници, посочва, че Т. не бил живял в процесния имот, а след развода на родителите на Х. там останали с майка си и бабата С.. След смъртта на майката, момчето било взето от баща си и в апартамента останала бабата и другите две деца, които били много малки- на 1 и 2 години. Свидетелката реално полагала грижите за тях, тя била назначена за техен попечител. Тя живеела с двете момчета на трети етаж в същата кооперация, а бабата останала на първия. Т. не бил посещавал имота, а Х.- само от време на време, но не живеел там и нямал ключ за жилището. След смъртта на бабата имали разговор с Т. за имота, който казал, че по закон е собственик на половината апартамент, но щял да го прехвърли на децата, каквото обаче не направил. Г. направил ремонт и с брат си Д. си разпредели вътре ползването. Не се разбрали с ищеца и баща му за продажба на апартамента. Бабата била ползвател, последно била на легло и само Г. се грижел за нея, оправил й стаята. Първите двама ответници винаги били живяли в този имот, считали го за техен по наследство от майка им. Също така живеели и на третия етаж в сградата, както и в другото жилище на свидетелката, което било на съпруга й.

Нощували както при баба си в имота, така и при леля си в другото жилище. Не била виждала майката на Т. да посещава през годините бабата С. на адреса.

Св. С.Е.Р.- ******* на първите двама ответници, посочва, че живеела в същата кооперация, но на последния етаж, като на първия след смъртта на майка им живеели децата й с баба си. Ищецът обаче бил взет от баща си, а за останалите двама се грижела леля им Л., която живеела на третия етаж. Заявява, че в имота не били идвали Х. и Т., а на бабата й било мъчно за внука й, който вече като пораснал, много рядко идвал. Лелята се преместила да живее на друго място и взела децата с тях и в имота останала само бабата, а след смъртта й там отишъл вторият ответник, но сега вътре нямало никой. Г. даже и по- рано отишъл там, за да помага на баба си, която паднала и си счупила крака. Знаела, че ищецът не поддържал отношения с братята си, нямала представа какво смятали да правят с наследствения имот.

Св. М.Г.М.- ******* на третия ответник, посочва, че имотът бил прехвърлен от нейната сватя С. на З.- бившата съпруга на сина й Т., като в него живеела бабата. След смъртта на майка си децата за много кратко живели там, като ищецът бил взет при баща си, а първите двама ответници се отглеждали от леля им Л., но на различен адрес. Бабата се оплаквала, че децата не се появяват при нея. Веднъж се обадила на Т. да почисти и боядиса в апартамента, което той направил със сина си Х.. Даже й изпращал дребни средства за издръжка, платени били и данъците след смъртта й. В края на 2024 г. страните решили да продават имота, свързали се и с брокер, който пък намерил клиент, но сделката пропаднала, защото вторият ответник не си вдигал телефона. На място пък като отишъл ищецът 4 установил, че е сменен патронът за вратата и не можал да влезе вътре, за което подал жалба в полицията.

Св. В.Ф.М.- заявява, че имала агенция за недвижими имоти и била извикана от страните (без първия ответник) да направи оглед на имота, който те искали да продават.

Апартаментът бил в лошо състояние, личало си, че от години никой не живее в него. Появил е и купувач, но до сделка не се стигнало, защото вторият ответник престанал да отговаря по телефона и нямало контакт с него. Тя познавала имота, защото живеела на близо, като през годините назад там живеела само бабата С., която си стояла сама на пейката, деца покрай нея нямало.