Решение № 939 от 22.08.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. Варна, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100501646 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 5067/30.07.2024г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител Румяна Тодорова, рег.№ 717 с район на действие ОС-Варна, подадена от П. П.

О., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20247170400 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител от 17.07.2024г.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски от 17.07.2024г. на разнообразни основания, включително поради липса на основание за образуване на изпълнителното дело; поради несеквестируемост на имота, ползването на който е предмет на разпределение по чл.32, ал.2 от ЗС; поради неправилно извършено разпределение на ползването на същия по съдебното решение.

Изложени са и възражения за прекомерност на приетото от съдебния изпълнител в обжалваното постановление за разноски адвокатско възнаграждение на взискателя – 550 лева, при дължим размер „по закон – 400 лева“.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК е постъпило становище по жалбата от взискателя Т. И.

И.. Счита жалбата на длъжника срещу постановлението за разноски за допустима, но неоснователна. Излага, че приетите от съдебния изпълнител разноски по изпълнението, а именно за адвокатко възнаграждение, разход за трасиране на имота, както и такси за образуване на изпълнителното дело са във връзка с претендирания от взискателя въвод във владение на разпределената част от съсобствения имот, а размерите им не са прекомерни.

1

Доколкото предмет на обжалването по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК е само размерът на разноските по изпълнението, който е законосъобразно определен, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски във връзка с обжалването.

Частният съдебен изпълнител Румяна Тодорова в изложени мотиви по обжалваните действия счита жалбата за неоснователна, поради това че разноските по изпълнението са правилно определени.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК /постановлението за разноски е връчено на жалбоподателя на 19.07.2024г., а жалбата е депозирана на 30.07.2024г./, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК насочена срещу постановление за разноски, поради което се явява процесуално допустима.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 20247170400227 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова е образувано на 20.05.2024г. по молба на Т. И. И. въз основа на изпълнителен лист издаден по гр.д.№ 2190/2017г. по описа на ВРС за разпределение на ползването на незастроената част от дворно място представляващо ПИ с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, находящо се в гр.Варна, ул.“Поп Харитон“ № 3, с площ от 141 кв.м. между съсобствениците Т. И. И. и П. П. О. съгласно скица-проект вариант № 2.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен Договор за правна защита и консултантско съдействие между Т. И. И. и адв. С. Л., с който е договорено възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв в размер на 550 лева. Предметът на договора е образуване на изпълнителното дело, както и действия по осъществяване на процесуално представителство по него от упълномощения адвокат.

По изпълнителното дело са издадени от съдебния изпълнител сметки № 33061/21.05.2024г. и № 33365/25.06.2024г. за такси по т.1 за образуване на изпълнителното дело в размер на 24 лева с ДДС; по т.5 – за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител на покана за доброволно изпълнение до длъжника П. О. в размер на 24 лева с ДДС; такса по т.16 – изпълнение на определено действие, предвидено в глава 48 от ГПК в размер на 60 лева с ДДС.

Представен е и протокол за извършено от ЧСИ разпределение на ползването на недвижимия имот на ул.“Поп Харитон“ № 3 от 02.07.2024г., като за целта имотът е индивидуализиран и трасиран от вещото лице Янчо Димитров, за което е съставен протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот. За извършване на трасирането е издадена фактура № 341/02.07.2024г. от Янчо Димитров за сума в размер на 500 лева, дължима от Т. И. И., която е заплатена на същата дата, видно от приложения към нея касов бон.

2

С обжалваното постановление за разноски, изх.№ 5777/17.07.2024г. по изп.дело № 227/2024г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова са приети разноски по изпълнението, както следва: обикновени такси по т.1 – 24 лева; по т.5 – 24 лева; по т.16 – 60 лева; адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева и хонорар на вещото лице за извършено трасиране в размер на 500 лева /съгласно фактура № 341/02.07.2024г./.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.

№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.

Същността на постановлението за разноски е да бъде определен размерът на същите и основанието за дължимостта им. Разноските са такива за дължими такси за извършване на изпълнителните действия, други за администриране на документооборота по изпълнението, за сторени разноски от взискателя във връзка с образуването и воденето на изпълнителното производство и др. Актът, с който се определят разноски може да бъде обективиран в призовката за доброволно изпълнение, в отделни актове на съдебния изпълнител за определяне на разноски след всеки извършен изпълнителен способ, а може всички произнасяния за дължими разноски да бъдат оформени в окончателен акт, с който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението, както е в настоящия случай.

В обжалваното постановление за разноски от 17.07.2024г. съдебният изпълнител е приел за изпълнение сторени от взискателя обикновени такси и разноски по т.1, т.5 и т.16 от ТТРЗЧСИ, хонорар за вещо лице във връзка с трасирането на имота в размер на 500 лева, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева. Конкретни възражения относими към предмета на обжалването - разноски в изпълнението, длъжникът – жалбоподател е изложил само по отношение размера на адвокатското възнаграждение, което е счел за прекомерно.

В случая изпълнителното производство има за предмет привеждане в изпълнение на решение по чл.32, ал.2 от ЗС, което по своята същност е акт на съдебна администрация, с който се разпределя ползването на съсобствен имот. До сезирането на съдебния изпълнител с искане за съдействие по принудителното реализиране на съдебно признатото право на ползване на реална част от незастроеното дворно място на ул.“Поп Харитон“ № 3 в гр.

Варна от страна на взискателя Т. И. се е стигнало поради липсата на съдействие от другия съсобственик – П. О. за доброволно изпълнение на съдебното решение по разпределението.

3

Не се е стигнало до доброволно изпълнение и в предоставения срок на длъжника с получаването на призовката за доброволно изпълнение, което е наложило предприемането на действия от страна на взискателя за принудително изпълнение чрез индивидуализиране и трасиране на съсобствения имот съгласно съдебното решение, респективно направата на разхода от 500 лева.

Съобразно представените доказателства, съдебният изпълнител правилно е включил в постановлението за разноски и обикновените такси по т.1, т.5 и т.16 от ТТРЗЧСИ, които са за образуване на изпълнителното производство, за изпращането на длъжника на призовка за доброволно изпълнение, както и за извършване от съдебния изпълнител на действие, за което длъжникът не съдейства, поради което е оправомощен от взискателя. Междупрочем по тяхното основание и размер длъжникът не е въвел изрични възражения.

По отношение на приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева, същото е претендирано от взискателя по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. като възнаграждение за възложената на процесуалния представител работа както за образуване на изпълнителното дело, така и за осъществяване на процесуално представителство по него. Възнагражденията съгласно чл.10, т.1 и т.4 от Наредба 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения са съответно 200 лева и 350 лева, което означава, че приетото от съдебния изпълнител възнаграждение в размер на общо 550 лева не е прекомерно, доколкото е в минимално предвидения размер.

С отговора на жалбата е направено искане за присъждане на разноски, което следва да бъде оставено без уважение от съда, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди, в това число разходи за обжалването им по реда на ГПК, е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл.81 от ГПК в случая е неприложим.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК жалба с вх.

№ 5067/30.07.2024г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител Румяна Тодорова, рег.№ 717 с район на действие ОС-Варна, подадена от П. П. О., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20247170400 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител от 17.07.2024г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, 4 пр. 2 от ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от съдебното решение на ЧСИ Румяна Тодорова по изпълнително дело № 20247170400227.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5