Решение № 758 от 15.12.2021, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. Сливен, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20212230102000 по описа за 2021 година

Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр.

В исковата молба се твърди, че в периода от 06.10.2017 г. до 29.12.2020 г. ищцата е работила при ответника, с местоизпълнение на служебните й задължения в териториалното поделение на ГДИН към МП - Затвора гр. Сливен. Същата е била назначена със Заповед № ЧР-05-270/28.09.2017 г. на Министъра на правосъдието на осн. чл.9, ал.1 от Закона за държавния служител на длъжностна „Старши експерт Човешки ресурси” в Затвора гр. 1 Сливен с определена и основна месечна заплата в размер на 977 лева.

Със Заповед на МП № ЧР-05-320/28.12.2018 г. основната и месечна заплата е била увеличена на 1026 лева, на основание чл.67, ал.5, т.З от ЗДСл.

Със Заповед на МП № ЧР-05-796/15.10.2019 г. на МП, основната месечна заплата на ищцата била увеличена на 1129 лева месечно.

Служебното правоотношение на ищцата било прекратено със Заповед № ЧР-05371/09.12.2020 г. на основание едностранно прекратяване на правоотношението, поради подадено писмено заявление от същата до органа по назначаване. Заповедта й е била връчена на 29.12.2020 г.

Твърди се, че в периода докато се е намирала в служебно правоотношение с МП, ищцата е била единствен служител, който е изпълнявал посочената длъжност по организация и управление на човешките ресурси за Затвора гр. Сливен. Същата твърди, че в системата на ГДИН при МП, дейността свързана с организацията и управление на човешките ресурси в различните териториални поделения на ГДИН — ОСИН и Затвори в страната, се е изпълнявала от две категории неравнопоставени служители: по-голяма част от 1 които са назначени от Министъра на правосъдието по чл.19, ал.1, т1 от ЗИНЗС, и за които на основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС се прилагали разпоредбите на ЗМВР за държавната служба, доколкото в ЗИНЗС не било предвидено нещо друго, а други, като нея били назначени по чл.19, ал.1, т.2 от ЗИНЗС и за които на основание чл.19, ал.З от ЗИНЗС важели общите правила за държавната служба, разписани в ЗДСл.

Също така ищцата твърди, че докато е била на работа при ответника, е била една от малкото служители от посочената по-горе втора категория от всички териториални поделения на ГДИН - ОСИН и Затвори, която е изпълнявала посочената трудова дейност по управление на ЧР като държавен служител, работещ по чл.19, ал.З от ЗИНЗС, вр. със ЗДСл. и единствената, назначена на такава длъжност в Затвор в страната, за разлика от всички останали служители, изпълняващи същата трудова дейност по управление на ЧР във всички останали затвори в страната, които били назначени като държавни служители по чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС на длъжност „Инспектор — VIІ-IV степен Човешки Ресурси”, за които се прилагали специалните разпоредби па държавната служба по ЗМВР.

Предвид изложеното ищцата твърди, че е била дискриминирана от своя бивш работодател, който не е осигурявала равностойно трудово възнаграждение за еднакъв по вид труд полаган от служители, които са изпълнявали абсолютно една и съща трудова функция.

Тази нейна претенция се основавала на факта, че всички държавни служители в системата на ГДИН, които са били назначени от МП на длъжност „Инспектор - VII-ІV степен Човешки Ресурси” в териториалните поделения на ГДИН са получавали ежемесечно основно трудово възнаграждение по ЗМВР, чийто размер бил по-висок от получавания от ищцата като 2 служител, работещ по ЗДСл. По нейни данни разликата в получаваното от нея основно трудово възнаграждение на месец с тези, получавани от служителите - Инспектори ЧР, възлизало на около минимум 200 лева на месец, като разликите са ставали все по-големи с ежегодното увеличаването на заплатите за работещите по ЗМВР. Освен това ищцата претендира, че ответникът й дължи и мораторна лихва върху обезщетението за пропуснати ползи от разликите между получаваното от нея основно трудово възнаграждение и това, получавано от нейните колеги, с които същата е изпълнявала една и съща трудова функция, които същата определя на общата сума от 600 лева.

Сочи се, че назначените на основание чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС колеги на ищцата полагащи равностоен труд, са получавали на основание чл.178, ал.1 на ЗМВР ежемесечно към основното си месечно възнаграждение допълнително възнаграждение по т.1 от чл. 178 от ЗМВР - за прослужено време в размер на 2 на сто върху основно месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40 на сто. По описания начин ищцата претендира, че е пропуснала да обогати своя патримониум със сумата от 30 лева месечно от неполученото допълнително възнаграждение за прослужено време, получено от нейните колеги, като претендира, че общия размер на полагаемото и се обезщетение за тези имуществени вреди възлиза на общо 900 лева за целия исков период от 01.05.2018 г. до 27.12.2021 г.

Въз основа на така претендираното обезщетение, ищцата претендира, че има право и на мораторна лихва, която следва да се изчисли отново върху всяко неполучено 2 допълнително месечно възнаграждение за прослужено време, което същата определя на 90 лева.

По посочения начин, ищцата не е получавала за разлика от своите колеги, с които изпълнявала един и същи труд при ответника, сумата от 120 лева на месец, представляваща пари за храна, като определя размера на обезщетението по този иск на общо 3720 лева за целия исков период от 01.05.2018 г. до 27.12.2020 г. Тъй като и това парично задължение е било изпълнявано от ответника ведно с изплащането на месечните възнаграждения за заплата до 25-то число на текущия месец, ищцата претендира, че от 01-во число на всеки следващ месец за нея е възниквало вземане за мораторна лихва върху неполучената сума за храна, като общия размер на всички мораторни лихви върху всички неполучени суми за храна в исковия период от 01.05.2018 г. до 27.12.2020 г., ищцата определя на 370 лева.

На следващо място ищцата претендира, че е била дискриминирана от ответника, тъй като като служител по чл.19, ал.1. т.2 от ЗИНЗС е получавала ежегодно сума за представително облекло на основание чл.27 и чл.28, ал.1, т.2 от Наредбата за служебното положение на държавните служители в размер на 250 лева годишно, докато нейните колеги, с които е изпълнявала един и същи труд при ответника, назначени по чл.19, ал.1, т,1 от ЗИНЗС, са получавали ежегодно парична сума за облекло в размер на 400 лева, определяна със Заповед на МП на основание чл.23 ал.8, вр. с чл.23, ал.2 от ЗИНЗС. По описания начин ищцата претендира, че ежегодно е била дискриминирана от ответника и на това основание, като претендира под формата на обезщетение разликите между получените суми за облекло и 3 тези, които останалите служители, изпълняващи с нея равностоен труд са получавали.

Размера на тези вреди ищцата определя на 150 лева годишно, или общо 450 лева за целия исков период.

По данни на ищцата сумите за работно облекло са били изплащани от ответника по различно време и доколкото същите се полагали на годишна основа се счита, че срокът, до който ответника е следвало да изплаща ежегодно сумите за работно облекло бил края на календарната година, за която се отнасят. Предвид изложеното, върху това обезщетение за пропуснати ползи вследствие на дискриминация, ищцата претендира, че има право на мораторна лихва върху всяка неполучена разлика, която определя на 45 лева за целия исков период, изчислена от 01.01 на следващата календарна година, за която сумата за облекло се отнася.

Сочи се, че назначените служители при ответника на длъжност „Инспектор - VII-IV степен Човешки Ресурси”, на основание чл.19, ал.1. т.1 от ЗИНЗС, вр. със ЗМВР, имали право да ползват допълнителен платен годишен отпуск в размер на 30 дни за календарна година на осн. чл.189, ал.1. т.1 от ЗМВР плюс по 1 ден за всяка отработена година до 40 дни максимум годишно на осн. чл.189, ал.1, т.2 от ЗМВР, докато ищцата като служител, който е изпълнявал длъжността старши експерт по ЧР в МП но ЗДСл., е имала право и е ползвала само 20 дни годишно, съгласно предвиденото в ЗДСл. за държавните служители, назначени на длъжност по този закон. По време на ползване на редовния си платен годишен отпуск, държавните служители, работещи по ЗМВР, получавали от работодателя си 3 възнаграждението, което им се следвало за един работен ден, съгласно правилото на чл.189 ал.3 от ЗМВР, т.е. реално и докато ползват отпуска си наред с освобождаването от престацията си да престират труд, тези служители получават и среднодневно трудово възнаграждение за всеки ден отпуск, образувано от основното им трудово възнаграждение и допълнителни такива от постоянен характер, изчислено към датата на започване на ползването на отпуска.

По описания начин ищцата претендира, че е била лишена от сумата от около 500 лева годишно, изчислено по правилата на чл.239 от ЗМВР за неизползваните от нея 10 дни редовен платен отпуск и по 4 дни допълнителен отпуск за 2018 г., 5 дни допълнителен отпуск за 2019 г. и по 6 дни допълнителен отпуск за 2020 г. Същата претендира, че общият размер на обезщетението за имуществени вреди от неизползвания редовен и допълнителен платен годишен отпуск възлиза общо на сумата от 1500 лева за трите календарни години в исковия период. Мораторната лихва върху така претендираното обезщетение, ищцата определя на общо сумата от 50 лева, изчислена върху целия размер на претендираното обезщетение, считано от 01.04.2021 г. до датата на подаването на исковата молба в съда 25.05.2021 г.

Твърди се, че посочените разлики в получаваните от ищцата месечни трудови възнаграждения и тези, получавани от нейните колеги, изпълняващи същата трудова 4 функция при същия работодател - Министъра на правосъдието, но назначени на длъжност „Инспектор — VII-IV степен Човешки Ресурси”, според доверителката ми имат дискриминационен характер спрямо нея, тъй като тя твърди, че нейните служебните задължения като старши експерт по ЧР са били абсолютно същите като тези на инспектори ЧР, назначени по ЗМВР.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди Министерство на правосъдието да заплати на ищцата следните парични претенции, представляващи обезщетения за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от дискриминационно третиране от работата й при ответника, както следва:

1.Сумата от 6000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващо се в разликата между полученото от ищцата основно трудово възнаграждение за периода от 01.05.2018 г. до 27.12.2020 г. и основното трудово възнаграждение, получавано на основание чл.177, ал.1 от ЗМВР от служителите, изпълняващи при ответника длъжността „Инспектор Човешки ресурси IV-VII степен”, с които ищцата е полагала еднакъв или равностоен труд, ведно със сумата от 600 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането, изчислена от 01.06.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.

2.Сумата от 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващо се в неполучените от ищцата допълнителни възнаграждения за прослужено време по чл.178, ал.1,т.1 от ЗМВР за периода 01.01.2018 г. до 27.12.2020 г., получени от служителите, изпълняващи длъжността „Инспектор Човешки ресурси”, с които ищцата е полагала еднакъв или равностоен труд, ведно със сумата от 90 4 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането, изчислена от 01.06.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.

3.Сумата от 3720 лева /три хиляди седемстотин и двадесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващо се в неполучената от нея левова равностойност на храна по чл.23 ал.1 от ЗИНЗС, за периода 01.01.2018 г. до 27.12.2020 г. получена от служителите, изпълняващи длъжността „Инспектор Човешки ресурси”, с които същата е полагала еднакъв или равностоен труд, ведно със сумата от 370 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането, изчислена от 01.06.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.