Решение № 1152 от 10.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1152 гр. Варна, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседА.е на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100501539 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№40072/07.05.2025г., подадена от Д. М. Ж., ЕГН ********** и П. П. К., ЕГН **********, действащи в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Ники 11“, БУЛСТАТ 176306004, със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „Цар Симеон“ №6, вх.а, ет.1, ап.3, чрез адвокат Х. Я. – ВАК, срещу Решение №1285/14.04.2025г., постановено по г.д. №9588/2024г. по описа на ВРС, 10 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №1965/02.06.2025г., с което:

- е отхвърлен, предявеният от Д. М. Ж., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „М.Ф.Т.“ № 95, съдружник в ДЗЗД „Ники 11“, БУЛСТАТ 176306004, със седалище и адрес на управление: град Д., община Д., ул. „Цар Симеон“ №6, вх.А, ет.1, ап.3 срещу В. Н. Д., ЕГН ********** и Д. В. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: град Варна, ул. „С.“ №***, осъдителен иск, с правно основА.е чл.92 ЗЗД с искане да се осъдят В. Н. Д., ЕГН ********** и Д. В. Д., ЕГН ********** да заплатят на Д. М. Ж., ЕГН **********, в условията на солидарност, сумата от 23 322, 50 лева, претендирана като неустойка, уговорена в чл.21 от договор за наем на недвижим имот от 20.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и - е отхвърлен, предявеният от П. П. К., ЕГН **********, адрес: град Д., община Д., ул. „Цар Симеон“ №6, вх.А, ет.1, ап.3, съдружник в ДЗЗД „Ники 1

11“, БУЛСТАТ 176306004, със седалище и адрес на управление: град Д., община Д., ул. „Цар Симеон“ №6, вх. А, ет.1, ап.3 срещу В. Н. Д., ЕГН ********** и Д. В. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: град Варна, ул. „С.“ № ***, осъдителен иск, с правно основА.е чл.92 ЗЗД, с искане да се осъдят В.

Н. Д., ЕГН ********** и Д. В. Д., ЕГН ********** да заплатят на П. П. К., ЕГН **********, в условията на солидарност, сумата от 23 322, 50 лева, претендирана като неустойка, уговорена в чл.21 от договор за наем на недвижим имот от 20.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че уговорената между стрА.те неустойка е ясна и недвусмислена, поради което и на наемателите следва да бъде присъдено обезщетение, заради предсрочното и едностранно прекратяване на договора за наем. Сочи се, че ищците не са могли да влияят на решението на ответниците – наемодатели, да бъдат прекратени договорните отношения между тях. Изтъква се, че погрешно съдът е изградил своите фактически и правни изводи на основата на показА.ята на заинтересовано лице – свидетеля И.И.. Оспорват се и изводите на съда за нищожност на клаузата за неустойка, поради нарушение на добрите нрави.

Конкретизира се, че същата не би могла да бъде третирана и като прекомерна, тъй като размерът й би обезщетил наемателите в пълен размер, съобразно претърпените от тях вреди от предсрочното прекратяване на договора за наем, сключен с ответниците. Допълва се, че при извършването на преценка на размера на неустойката, следва да бъдат взети под внимА.е не само претърпените загуби, но и загубите от вложени усилия, личен труд и време. С тези доводи се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което претенциите на ищците да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор, с вх.№51811/10.06.2025г., от ответниците В. Д. и Д. Д., чрез адвокат С. Т. - ВАК, в който се оспорва въззивната жалба. Изтъква се, че изводите на първоинстанционния съд за нищожност на уговорената между стрА.те неустойка са правилни и съобразени с практиката на върховната съдебна инстанция. Допълва се, че представеният по делото документ – предизвестие за прекратяване на договор за наем, обрисува постигнатото между стрА.те взаимно съгласие, което изключва приложимостта на клаузата за неустойка. Сочи се също и че договорът за наем е развален по право на 28.03.2024г., поради обективна невъзможност на наемателите за неговото изпълнение, тъй като същите не са подали своевременно заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, в наетия имот. В условията на евентуалност се оспорва размерът на компенсаторната неустойка. В заключение се оборват, изложените във въззивната жалба доводи и възражения.

При така изложената хронология, настоящият съдебен състав намира 2 следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, същата е процесуално допустима и отговаря на останалите изисквА.я на чл.260 и чл.261 ГПК.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – огрА.чително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

В тази последователност, от събрА.я доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Безспорно между стрА.те, а и видно от приложения нотариален акт за собственост №139, том I, рег.№3073, дело №124/2022г. по описа на нотариус Людмила Тренчева с район на действие ВРС, се установява, че ответниците В.

Д. и Д. Д. са собственици, както следва: В. Д. на 1/3 ид.ч., придобити от дарение, а В. Д. и Д. Д. на 2/3 ид.ч., придобити в режим на СИО, на поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в град Варна, район А. ул. „Н.б.“ ***, с площ 502 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбА.зирана, с начин на трайно ползване – средно застрояване, с номер по предходен план – 173, квартал – 21, при съседи имоти с идентификатор ***,***,***,***,***,.

Видно от Разрешително №94/24.11.2000г. за поставяне на павилион за търговска дейност по реда на чл.197 ЗТСУ, издадено от кмета на район Аспаруховo, община Варна, на ответника В. Д., в качеството й на собственик на горепосочения имот, й е издадено разрешение да упражнява търговска дейност с хрА.телни и нехрА.телни стоки във временно преместваемо съоръжение за търговия с адрес град Варна, парцел III -173, кв.29а, 27 микрорайон А. със срок за ползване от 24.11.2000г. до 31.12.2001г. А с Разрешение №АУ021123АЦ/28.03.2019г., издадено от кмета на район А. община Варна, е разрешено на ответника Д. да разположи 9 броя преместваеми обекта в посочения имот, с валидност на разрешението за времето от 28.03.2019г. до 28.03.2024г. На следващо място се извежда от писмо, издадено за нуждите на производството от кмета на район А. община Варна, че след последното разрешение, валидно до 28.03.2024г., не са постъпвали молби за издаване на ново нито от собствениците на имота, нито от неговите ползватели.

3

Установява се от приложената справка, че ищците Д. Ж. и П. К. са съдружници в ДЗЗД „Ники 11“, булстат 176306004, със седалище и адрес на управление град Д., ул. „Цар Симеон“ 6, което се представлява от Д. Ж..

На следващо място се доказва от приобщения по делото договор, че на 20.03.2023г. ответниците В. Д. и Д. Д. (в качеството си на наемодатели) и „Ники 11“ ДЗЗД, булстат 176306004, представлявано от Д. Ж. (в качеството му на наемател), са сключили договор за наем за срок от 5 години, за част от недвижим имот, а именно: 160 кв.м. от ******, находящ се в град Варна, район А. ул. „Н.б.“ ***, с площ 502 кв.м. От съдържА.ето на договора се извежда, че уговорената месечна наемна цена е била в размер на 1000,00 лева, дължима от първо до осмо число на месеца, платима от наемателя по банков път, както и че е определен начинът на ползване на имота, а именно за търговска дейност, съгласно Разрешително №94/24.11.2000г. (чл.2, чл.3 и чл.5 от договора). В чл.6 до чл.14 от договора са уговорени правата и задълженията на двете насрещни стрА..

От съдържА.ето на договора се извлича, че в раздел V са уговорени начините за прекратяването му, както и отговорността за неговото неизпълнение. Съгласно чл.15 действието на договора се прекратява с изтичането на срока, за който е сключен. Съгласно чл.16 липсата на плащане на наемната цена, в уговорения срок по чл.3, е основА.е за прекратяване на договора от наемодателите, без да се дава допълнителен срок за доброволно изпълнение, като за срока на просрочването на наема се изчислява законна лихва върху дължимата сума. Съгласно чл.17 наемателят и наемодателят имат право да прекратят договора по взаимно съгласие. Според чл.18 при прекратяване на договора, поради разваляне или едностранно, наемателят се задължава да освободи имота и предаде на наемодателите владението в срок от 2 месеца от момента на прекратяването. За момент на прекратяването се счита: - писменото му разваляне по реда на ЗЗД, получаване на уведомление; изтичане на предизсвестието по чл.17 от договора, което има характер на покана по смисъла на ГПК. Според чл.21 ако една от стрА.те иска прекратяване на договора, без съгласието на другата страна, тя трябва да заплати оставащата част от наема на договора. В чл.22-24 от договора са поместени заключителните разпоредби. Установява се още, че стрА.те през 2013г. сключват идентичен договор за посочения имот за срок от 5 години, подновен през 2018г. за нови 5 години.

Съдът кредитира заключението на изготвената съдебносчетоводна експертиза, видно от която се извежда, че за календарната 2023г. за търговския обект, находящ се в град Варна, ул. „Н.б.“ ***, ищците са реализирали общо 16 250 лева оборот, а за времето от месец януари до месец април 2024г. – 4200 лева оборот. Съдът кредитира и допълнителното експертно заключение, като възприема данните, описА. в таблица 2 от същото, от които се извежда нетната печалба на ищците за 2023г. и 2024г. В хода на съдебното производството пред първата инстанция, вещото лице е обосновало, че данните в таблица 2 са съобразени с разходите, реализирА. за наем, съобразно 4 уговорения в сключения между стрА.те договор, а не съобразно отчетения такъв. От своя страна, стрА.те не спорят, че наемната цена, заплащана от ищците на ответниците, е била в размер на 1000 лева, месечно. Поради което и данните в таблица 2 са обективно поднесени. В тази последователност от допълнително заключение се извежда, че нетната печалба на ДЗЗД „Ники 11“ за търговския обект за период от 20.03.2023г. до 30.04.2024г. е била в размер на 3085,14 лева.

Прието по делото е и предизвестие за прекратяване на договора за наем.

Видно от съдържА.ето му, предизвестието е адресирано до наемателя, от наемодателите, като е посочено, че на основА.е точка 18 от сключения между стрА.те договор за наем, в срок от два месеца от получаване на предизвестието, същият ще се счита за прекратен. Посочена и причина за прекратяване: изтичане на разрешението, издадено от община Варна за разполагане на преместваеми обекти за търговска и обслужваща дейност в ПИ ****** по КК на град Варна, район А. краен срок на разрешението 28.03.2024г. В предизвестието е уговорено, намиращите се върху терена постройки да бъдат премахнати за сметка на наемателя и е прието, че имотът ще бъде освободен на 30.04.2024г. Предизвестието е подписано от стрА.те по договора за наем и за дата е посочена – 23.02.2024г.