Решение № 186 от 20.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20251001000787 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 613а от ТЗ.

С решение № 38 от 27.07.2025 г. по т.д.н. № 17/2024 г. на Окръжен съд - гр. Видин на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Симеон -73“ ООД - гр.

София с начална дата 5.11.2019 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, търговецът е обявен в несъстоятелност и производството е спряно.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Симеон -73“ ООД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, без да се посочват конкретни нарушения, допуснати от първоинстанционния съд.

Молбата към съда е да отмени решението и да отхвърли молбата за откриване на производство по несъстоятелност, а в условията на евентуалност, ако приеме че решението е законосъобразно, да промени началната дата на неплатежоспособността.

В писмения отговор ответникът по въззивната жалба „33 Консулт“ ЕООД - гр. София, чрез пълномощника адвокат А. М., я оспорва като неоснователна, изтъквайки че не е мотивирана и не са

1 посочени конкретни аргументи за това с кои части от мотивите на решението жалбоподателят не е съгласен, нито законови разпоредби, които счита за нарушени.

Молбата към съда е да остави без уважение въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В молбата по чл. 625 от ТЗ „33 Консулт“ ЕООД - гр. София твърдяло, че с договор за покупко-продажба, сключен на 20.03.2019 г., „Симеон-73“ ООД му продало арматурна заготовка от стомани, отговарящи на изискванията на БДС за стомана клас В500 при цена 1 120 лева/ тон, без включен ДДС, за което продавачът издал фактура на стойност 309 120 лева. С две плащания на 21.03.2019 г. и на 27.03.2019 г. купувачът заплатил цялата цена по договора, но доставка на уговорената арматурна заготовка не била извършена. С нотариална покана с peг. № 2168/ 27.02.2024 г. на нотариуса И. Н., връчена на 28.02.2024 г. лично на управителя, ответникът бил поканен да извърши доставката, но реакция не последвала.

Според молителя дружеството било в обективна и трайна невъзможност за изплаща своите задължения.

При тези фактически твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ да обяви неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността на „Симеон-73“ ООД, да определи началната им дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки и да определи датата на първото събрание на кредиторите.

В хода на първоинстанционното производството ответникът „Симеон-73“ ООД - гр. София не взел становище по молбата.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

С договор за покупко-продажба на стоки, сключен на 20.03.2019 г. в гр. София „Симеон-73“ ООД продало на „33 Консулт“ ЕООД - гр. София арматурна заготовка, изготвена по спецификация на купувача, отговаряща на изискванията на БДС за стомана клас В500 при цена 1 120 лева/ тон, без включен ДДС, като цената от 257 600 лева, без включен ДДС купувачът се задължил да заплати авансово.

Доставчикът издал фактура № 6532/ 20.03.2019 г. на стойност 257 600 лева, без включен ДДС (309 120 лева, с включен ДДС). От извлеченията от разплащателна сметка в „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр „33 Консулт“ ЕООД се вижда, че по сметката на „Симеон-73“ -3-

ООД са преведени : на 21.03.2019 г. сумата 259 120 лева, а на 27.03.2019г.- 50 000 лева.

2

С нотариална покана с peг. № 2168/ 27.02.2024 г., т.ІІБ, акт 30 на нотариуса И. Н., връчена на 28.02.2024 г., продавачът бил поканен в тридневен срок от получаването на поканата да предприеме действия по изпълнение на договора, а в случа,й че не може да достави стоката в същия срок да възстанови на купувача платената цена 309 120 лева ведно с неустойка в размер на 77 280 лева.

В приетото в съдебното заседание на 11.03.2025 г. заключение на икономическа експертиза, изготвено от вещото лице Л. Ц., на поставените в задачата въпроси са дадени следните отговори.

Общият размер на задължението на „Симеон-73“ ООД към „33 Консулт“ ООД е 309 120 лева, а неустойката за забавено изпълнение - 77 280 лева. Ответникът не бил възстановил платената сума.

Съгласно представените от НСИ годишни финансови отчети за периода 2021 г. - 2023 г. структурата на активите била следната : към 31.12.2021 г. с балансова стойност 8 415 000 лева, в това число дълготрайни материални активи 4 413 000 лева и краткотрайни материални активи 4 002 000 лева ; към 31.12.2022 г. с балансова стойност 9 057 000 лева, в това число дълготрайни материални активи 3 464 000 лева и краткотрайни материални активи 5 593 000 лева ; към 31.12.2023 г. с балансова стойност 8 767 000 лева, в това число дълготрайни материални активи 3 464 000 лева и краткотрайни материални активи 5 303 000 лева. Дружеството не притежавало финансови дълготрайни активи, дялови участия и ценни книги.

Структурата на краткотрайните активи била следната : към 31.12.2021 г. - материални запаси 1 144 000 лева , вземания 2 850 000 лева и парични средства 7 000 лева ; към 31.12.2022 г. тези стойности са, съответно 1 960 000 лева , 3 618 000 лева и 14 000 лева ; към 31.12.2023 г. тези стойности са, съответно 1 886 000 лева , 3 410 000 лева и 7 000 лева.

Стойностите на коефициента на обща ликвидност били, както следва: към 31.12.2021 г. 0.69 ; към 31.12.2022 г. - 0.73 ; към 31.12.2023 г.- 0.71. Стойностите на коефициента на бърза ликвидност били, както следва: към 31.12.2021 г. - 0.50 ; към 31.12.2022 г. - 0.47 ; към 31.12.2023 г.- 0.46. Коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност за изследвания период били с нулева стойност.

Стойностите на коефициента на финансова автономност били, както следва: към 31.12.2021 г. - 0.46 ; към 31.12.2022 г. - 0.18 ; към 31.12.2023 г.- 0.17. Стойностите на коефициента на финансова задлъжнялост били, както следва: към 31.12.2021 г. - 2.17 ; към 31.12.2022 г. - 5.71 ; към 31.12.2023 г.- 5.81.

Поради непредставени от „Симеон-73“ ООД счетоводни данни не било възможно да се установи точния размер на изискуемите задължения на дружеството към всеки негов кредитор. Според оборотната ведомост към 30.06.2024 г. на Националната агенция за 3 приходите дружеството имало получени краткосрочни и дългосрочни заеми, отразени в сметки 151 и 152 с крайно кредитно салдо 547 676.57 лева и 1 086 358.39 лева, Клиенти по аванси в размер на 601 816.73 лева. Наличните парични средства в сметка 501 Каса били 271.35 лева, а в разплащателни сметки - 6 854.65 лева, които вероятно били запорирани поради голямата задлъжнялост на дружеството.

Вземанията от клиенти към 5.08.2024 г. били в общ размер

2 031 673.94 лева. От справката в търговския регистър се установило, че клиентите „БКС Център“ АД и „Ривкад“ ООД, срещу които имал вземания съответно за 573 360.69 лева и 67 111.96 лева били обявени в несъстоятелност, а „Бо билд“ ЕООД, срещу което имал вземания за 573 130.65 лева, не извършвало дейност. Дружеството нямало неизплатени възнаграждения към персонала към 30.06.2024 г. Към датата на изготвяне на експертизата нямало доброволни плащания към ТД на НАП - гр. София, което означавало, че са били спрени плащанията към кредиторите и дружеството не разполагало с достатъчно средства, за да удовлетвори изискуемите задължения.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява жалбата като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от длъжника в производство по несъстоятелност, който има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, по основателността й приема следното.

Материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на чл. 608, ал.1, т. 1 от ТЗ, какъвто е настоящия случай са : наличие в полза на молителя на изискуемо парично задължение, породено от търговска сделка ; обективна невъзможност на ответника да погаси задължението поради финансово - икономически затруднения, които не са временни или поради това, че не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Ответникът не оспорва наличието на задължение към молителя в посочения размер, произтичащо от договора за продажба на стоки от

-5-

20.03.2019 г., което се потвърждава и от заключението на експертизата, поради което първата от предпоставките в приложимата правна норма, е налице.

Категоричният извод за наличието и на другата предпоставка - обективна невъзможност на ответника да погаси задължението поради финансово - икономически затруднения, които не са временни, както и поради това, че не разполага с имущество, достатъчно за покриване на 4 задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, произтича от следното.

В хипотезата на чл. 631 от ТЗ, в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.

621 от ТЗ, в тежест на ответника е да установи наличието на предпоставките в правната норма - че затрудненията му са временни, както и че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Състоянието на неплатежоспособност се свързва с наличието на обективни факти, които създават граничеща със сигурност вероятност за обективна невъзможност на длъжника да погаси задълженията към своите кредитори - те са материализирани в разпоредбите на чл.

608, ал. 2 - 4 от ТЗ. В тежест на ответника е да обори всяка една от установените в правната норма презумпции, но данните по делото не сочат това задължение да е било изпълнено.

От неоспореното заключение на експертизата се установява, че за изследвания период стойностите на коефициента на обща ликвидност, който отразява възможността търговеца да посрещне краткосрочните си задължения с краткотрайните активи с които разполага, устойчиво са под референтната стойност, която е единица. По същия начин стоят нещата и при другите показатели за общото финансово - икономическо състояние на търговеца стойностите на коефициента на финансова автономност и на коефициента на финансова задлъжнялост са извън границите на техните референтни стойности, което свидетелства за декапитализиране на собствения капитал и голяма зависимост на предприятието от външни източници на средства.

Според представената на експерта информация от Националната агенция по приходите срещу ответника има образувано изпълнително дело №52140000259/ 2014 г. за сумата 1 246 760.58 лева, представляваща задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2018 г., по ЗДДФЛ за периода от 1.01.2018 г. до 30.09.2024 г., за декларации по ЗДДС за периодите от 28.01.2014 г. до 31.10.2024 г. и от 15.01.2014 г. до 30.11.2023 г. и по Ревизионен акт № Р-

22221121000532-091-001/28.09.2021 г. за периода от 1.12.2015 г. до 31.08.2019 г., като са наложени обезпечителни мерки запор върху сумите по сметките на търговеца в няколко търговски банки, запор върху сухопътни превозни средства и движими вещи - негова собственост и възбрана върху сграда в гр. Раковски, област Пловдив и търговски обект в гр.

София.

В обобщение на изложените съждения и предвид обективните данни и констатациите в заключението на експертизата относно цялостното финансово - икономическо състояние на длъжника, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, следва категоричният извод, че търговецът е в обективна невъзможност да изпълни изискуемо задължение по частно държавно вземане, като тази невъзможност представлява трайно състояние, а не израз на моментно финансово затруднение.