Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3772 от 07.08.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 16312/2019
Вид
Решение № 3772
Подписан
07.08.2020
В сила
30.12.2020
Състав
ДАНИЕЛА ДУШКОВА ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 250 · Кодекс на труда
  • чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9, ал. 1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р Е Ш Е Н И Е

3772/7.8.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на седми юли две хиляди идвадесета година, в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при секретаря Кичка

Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16312 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П.А.М. с

ЕГН ********** *** срещу ответника ГД „Гранична полиция” при МВР - гр. София при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да му заплати сумата

1690.40 лева, представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.10.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 224.10 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа 12.10.2016 г. до 30.09.2019 г.

Твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба от които ищецът черпи права са следните:

През периода от

12.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „ст.полицай“ в ГПУ летище Варна към РДГП Аерогари, която е на структурно подчинение към

Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/ в МВР. През същия период е отработил 1704 часа нощен труд.

Същият не е преобразуван в дневен труд съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в МВР с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време или 1.143. Не му е заплащано допълнително възнаграждение за процесния период при изчисляване на нощния труд в дневен.

Това задължение на работодателя е част от задължението му да заплаща трудово възнаграждение на служителя, за което има установен срок.

Съгласно чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8,12, или 24- часови смени - сумирано на тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.

В разпоредбата на чл.178 ал.1 т.З към Основното месечно възнаграждение на държавните служителите се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горепосоченото кореспондира и на Закон за държавния служител. Съгласно чл. 67 ал.1 от същия брутната заплата се състои от основната заплата и допълнителни възнаграждения.

В Чл. 67 ал.7 т.2

ЗДСЛ е посочено че допълнителни възнаграждения са допълнителни възнаграждение за извънреден труд.

В Наредба №8121з-407 от

11.08.2014г./отм./ изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата), Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г.

В настоящия случай в процесния период е действала Наредба

№8121з-776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.Текста на чл.З, ал.З от същата наредба посочва че„при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". Но в действащата Наредба №8121з-776/29.07.2016г[ липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,която в нормата на чл. 31, ал.2 регламентираме при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч.и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143.

Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ о: 26.01.2007г.).В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Положения от ищеца нощен труд за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. за периода от 12.10.2016г. до 30.09.2019г. е в размер на 1704 часа, които следва да бъдат приравнени към дневен труд с коефициент 1.143, които възлизат на 1947.67 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 243.67 часа, който следва да бъде заплатен допълнително от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 % съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6.20 лева, като задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза на 1510.75 лева.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за заплащане на разноските за производството от страна на ответника.

В срок по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба чрез процесуален представител.

Оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.

Не оспорва твърденията, че страните по делото са били в служебни правоотношения през процесния период. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) обаче не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.

Налице е и специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и следователно не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Тази разпоредба е непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР, тъй като само при кумулативното наличие на четирите необходими предпоставки в нея (1. подневно отчитане на работното време; 2. работа на смени; 3. продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното и 4. трудово възнаграждение, заработено по трудови норми), може да се въвежда увеличение с коефищент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудово възнаграждение по чл 247 и чл. 250 от КТ.

Счита, че предявените искове за заплащане на процесната сума за допълнително възнаграждение за положения от ищеца труд през нощта за времето от 22:00 часа до 06:00 часа за посочения в исковата молба период, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент „1,143", ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата са неоснователни и моли за отхвърлянето им.

За процесния период, ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумиране изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.

При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

С Наредба №

8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДЗ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) е регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за периода от 01.07.2016 г. до 02.08.2016 г., тъй като действащата към този момент наредба е била отменена, а сега действащата - е влязла в сила на 02.08.2016 г. Съгласно чг. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Към настоящия момент редът е регламентиран с Наредба

№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр. 60 от 2 август 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 декември 2016 г.) и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 август 2018 г.).

За да се твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по график и да не му е изплатено съответното възнаграждение, а в случая всеки положен от него час труд, включително за извънреден и нощен труд, своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки.

Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1, 143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд.

Нощният труд, положен от ищеца не е извънреден труд. Такъв ще бъде само ако служителят работи извън установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд.

В специалния

МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се получава коефициент 1. В тази връзка заявява, че че предвид нормативната уредба, която се е прилагала за ищеца през процесния период, положеният от него извънреден труд се е отчитал и изплащал на тримесечен период съгласно ЗМВР.

Не оспорва твърденията, че страните са били в служебно правоотношение през процесния период и че ищецът е заемал посочената длъжност, работното му място и размерът на основното му възнаграждение.

Ответникът моли за отхвърляне на предявените осъдителни искове и за заплащане на разноските от страна на ищеца.

В открито съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат изцяло молбата и отговора като претендират присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните в производството доказателства, поотделно и в съвкупност съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: