Решение № 559 от 17.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Калин Калпакчиев

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Росица Славова като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200880 по описа за 2025 година Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.З., защитник на подсъдимия М. М., срещу решение № 117 от 01.08.2025 г., постановено по внохд №121/2025 г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново.

В жалбата се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се свързва с липса на мотиви на въззивното решение по направените от защитника възражения, а именно: 1. дали инкриминираното наркотично вещество е иззето по надлежния ред и дали то има характер на веществено доказателство, след като не е описано в справката към обвинителния акт, нито пък е било предадено с приемо-предавателен протокол; 2. допуснати нарушения на чл.110-112, чл.118 ал.2, чл.126 ал.2, чл.137 ал.2 и ал.5, чл.280 ал.2 във вр. с чл.277 ал.3 и чл.284 от НПК; незаконосъобразно позоваване от въззивната инстанция на експертни заключения при липсата на надлежен обект- вещественото доказателство марихуана. Прави се искане да бъде отменено въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане на апелативния съд, алтернативно- атакуваният съдебен акт да бъде отменен и подсъдимият оправдан, поради липса на доказателства за извършено престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 т.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК.

В допълнението към касационната жалба е разширен кръга на 1 претендираните касационни основания, като е включено и това по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Аргументите, изложени в негова подкрепа касаят стойността на наркотичното вещество, която е двукратно по-ниска от размера на минималната работна заплата към момента на извършване на деянието, поради което същото не се отличава с особено висока степен на обществена опасност. В тази насока е направено и допълнително искане, а именнорешението на въззивната инстанция да бъде изменено и да бъде намален размера на наложеното на подсъдимия наказание.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия- адв.З. поддържа касационната жалба и направеното писмено допълнение към нея, по изложените в тях съображения и с направените искания. Акцентира на следните обстоятелства: че решаващите съдилища не са спазили разпоредбата на чл.284 от НПК; че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, тъй като веществените доказателства не са приложени към делото и „не са включени в списъка на веществените материали“, както и че не е било посочено точното място на извършване на престъплението, а е отразено само, че то е осъществено в гр.Плевен; липса на реквизити в писмените доказателствени средства- подписи на поемните лица и на органа на разследването на всяка страница от документите; неяснота за начина, по който е избран техническия помощник и с какъв формален акт той е бил назначен; изготвяне на протокола от съдебното заседание пред окръжния съд четири дни след постановяване на присъдата.

Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба, поради неналичие на претендираните касационни основания. Счита, оплакването на защитата на подсъдимия за липса на мотиви на въззивното решение във връзка с възражения, касаещи веществените доказателства, за лишено от основание, тъй като наркотичните вещества са били използвани за изготвянето на физикохимическа експертиза, а останалото количество е било надлежно предадено за съхранение на Агенция „Митници“. В допълнение посочва и че страните в производството пред първата инстанция не са желали предявяване на веществените доказателства. По отношение наложеното на подсъдимия наказание приема, че то не е явно несправедливо, тъй като съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

В последната си дума подсъдимият М. П. М. заявява, че желае делото да бъде върнато за ново разглеждане.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба и допълнението към нея, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №4 от 13.02.2025 г., постановена по нохд №238/2024 г., Окръжен съд- Плевен е признал подсъдимия М. П. М. за виновен в това, че на 28.03.2023 г. в /населено място/, при условията на опасен рецидив, без 2 надлежно разрешително държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество- коноп /марихуана/ с общо тегло 23,316 гр. и съдържание на активен наркотично действащ компоненттетрахидроканабинол 21,82%- 18,68%, на обща стойност 466,32 лв., поради което и на основание чл.354а ал.2 изр.2 т.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б.

„а“ и б. „б“ и чл.54 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, както и на наказание глоба в размер на 20 000 лв.

На основание чл.59 от НК е било зачетено времето, през което подсъдимият е бил задържан.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е присъдил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия М., пред Апелативен съд- Велико Търново е било образувано внохд №121/2025 г., приключило с решение №117 от 01.08.2025 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.

Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място не се възприема възражението на защитата срещу годността на обвинителния акт, поради това, че предмета на престъплениетонаркотично вещество марихуана не е включено в приемателно-предавателния протокол към приложението към обвинителния процесуален документ, поради което то не може да се счита за веществено доказателство, както и че не е било посочено от прокурора точното място на извършване на престъплението. Тези оплаквания не са били направени в разпоредителното заседание. Прочитът на протокола от 08.05.2024 г., изготвен по нохд №238/2024 г. показва, че защитата на подсъдимия М. се е съгласила с взетото от прокурора становище по чл.248 ал.1 т.т.1-8 от НПК, т.е изразила е съгласие с виждането на представителя на държавното обвинение, че на досъдебното производство не са били допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК възражения за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, които не са били поставени в разпоредителното заседание, не могат да се правят пред въззивния и касационния съд. В подобен смисъл е и нормата на чл. чл.351 ал.2 от НПК, „с касационната жалба и протест не могат да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство с изключение на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства“. От нейното съдържание е видно, че страните не могат да правят такива възражения пред касационния съд, което не изключва обаче задължението на последния да следи служебно за наличието на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните.

Изпълнявайки това си задължение, настоящият касационен състав не намира да е допуснато нарушение, касаещо качеството на обвинителния акт. В Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., 3

ОСНК е дал разрешение за това, липсата на кои реквизити от обвинителния акт съставляват съществено нарушение на процесуалните правила, като сред тях не се включва съдържанието на приложението и предавателноприемателния протокол, които го придружават. Следва да се посочи, че приобщаването на веществените доказателства към делото не се осъществява чрез включването им към приложението и приемателно-предавателния протокол към обвинителния акт, а по ред, уреден в НПК, за които ще стане дума в решението по-долу. По-нататък не може да се приеме, че в обвинителния процесуален документ липсва посочване на мястото на извършване на престъплението. Действително в заключителната му част е отразено като място единствено /населено място/, но в обстоятелствената част изрично е посочено, че инкриминираните наркотични вещества са държани от подсъдимия в жилището му, находящо се в /населено място/, /жилищен адрес/.

Обвинителният акт представлява единство от обстоятелствена и заключителна част, поради което неизписването на точния адрес на мястото на извършване на престъплението в неговата заключителна част, няма такова съществено значение, каквото му придава защитника на подсъдимия. Фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му са описани в необходимата пълнота, така че не се констатира нарушение на разпоредбата на чл.246 от НПК.

На следващо място претендираният порок- липса на мотиви към въззивното решение, не се установява. Заложения в нормата на чл.339 ал.2 от НПК стандарт е спазен, тъй като апелативният съд в решението си е изложил приетите от първата инстанция фактически обстоятелства, които той е намерил за коректно установени, посочил е доказателствената им обезпеченост, извел е правните си изводи за взетото решение, посочил е конкретни мотиви относно наказанието и е отговорил на направените от защитника възражения. Настоящият касационен състав не споделя твърдението на адв.З., че въззивният съд е пренебрегнал доводите и възраженията, сторени от него, като не им е дал отговор. От въззивната жалба и пледоарията на защитника пред Великотърновски апелативния съд е видно, че основните възражения са били свързани с липса на законосъобразно изготвени и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства в т.ч. приложените по делото два протокола- за оглед на местопроизшествие и за претърсване и изземване; непредявяване на веществените доказателства по реда на чл.284 от НПК; нарушаване на реда на задаване на въпроси от първостепенния съд, съобразно разпоредбата на чл.280 ал.2 от НПК; нарушение на разпоредбите на чл.118 ал.2 от НПК, чл.137 ал.4 и чл.126 ал.2 от НПК; липса въобще на веществени доказателства по делото.

Всички тези възражения последователно и подробно са били разгледани на л.25-29 от въззивното производство, като им е даден убедителен отговор. Ето защо не може да се приеме твърдението на защитата на подсъдимия за липса на мотиви, по причина необсъждане на направени от него възражения в обжалвания съдебен акт.

Доколкото същите оплаквания са сторени и пред касационния съдебен състав, следва отново да бъдат обсъдени, независимо, че изложените 4 аргументи от въззивната инстанция, се възприемат.

Във връзка с възражението за незаконосъобразно приобщаване на веществените доказателства по делото, тяхното непредявяване в съдебно заседание пред първостепенния съд и като генерален извод- пълната им липса, ВКС намира следното:

С протокол за оглед на местопроизшествие от 23.08.2023 г. е бил извършен оглед от компетентен орган- разследващ полицай, като процесуалното действие е било осъществено в /населено място/, /жилищен адрес/, в задната източна част на блока, където са били намерени и иззети два черни полиетиленови плика, съдържащи суха зелена тревиста маса- обект№1 и обект №2, опаковани в кафяв хартиен плик, залепен със силиконов печат и положен подпис „461 на РДВР- Плевен“. Протоколът за оглед на местопроизшествие е доказателствено средство за извършване на съответното действие, за реда по което е извършено и за събраните доказателства- в случая предмета на престъплението /наркотични вещества/. С постановление за назначаване на физико-химическа експертиза от 24.08.2023 г. описаните в протокола за оглед два броя обекти са били предадени на експерта В. П., която от своя страна е изготвила протокол за извършена физико-химическа експертиза от същата дата. В писменото експертно заключение подробно са били описани изследваните обекти, тяхната опаковка, подписи на експерт, поемни лица и положен силиконов печат „461 РДВР Плевен“, които обекти по техните идентифициращи белези напълно съвпадат с тези, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие. В писменото заключение е посочено и, че след проведеното изследване остатъците от обект №1 и обект№2 се връщат на възложителя в плик с етикет означен с №1, подписан и запечатан със силиконов печат с надпис „197 РДВР- Плевен“, а опаковките се връщат на възложителя в плик с етикет означен с №2, надписан и запечатан със силиконов печат „197 РДВР-Плевен“. С приемателно-предавателен протокол от 13.09.2023 г. наркотичните вещества са били предадени на Агенция „Митници“, отдел „Борба с наркотрафика“ при ЦМУ-София, като в протокола е отразено, че обектът е бил предаден и приет опакован в полиетиленов плик, означен с №1, запечатан със силиконов печат с инициали „197-РДВР-Плевен“ на експерта В. П.-химик при БНТЛ при ОД на МВРПлевен, което е в съответствие с разпоредбата на чл.112 ал.2 от НПК.