Решение № 3513 от 08.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3513 гр. Пловдив, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330100010 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. Р. Г., против „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3, т. 3 от Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - Кешио № ***** г., предвиждаща заплащане на такса за оценка на риска в размер на 540 лева.

Предявени са и са насрещни осъдителни искове от „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД против М. Р. Г. с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца по насрещните искове следните суми: 3916 лева – главница по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - Кешио № ***** г., сключен между страните, както и 1058 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 24.06.2022 г. до 24.06.2024 г.

В първоначалната искова молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - Кешио № ***** г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 4500 лева. Сочи се, че съгласно договора, кредитополучателят следвало да заплати еднократна такса за оценка на риска в размер на 540 лева. Според ищеца, посочената клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл.

22 ЗПК, както и на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Сочи, че съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а услугата, предвиждаща заплащане на еднократна такси за оценка на риска представлявала услуга, свързана с усвояването на кредита. Счита, че е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение между страните. Поддържа, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса оценка на риска, е неравноправна по смисъла на ЗЗП и не е индивидуално уговорена. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, с който искът се оспорва. Твърди се, че договорът за потребителски кредит съдържа всички предвидени в ЗПК реквизити и е действителен. Сочи се, че към датата на подаване на отговора на исковата молба са погасени 4 вноски по процесния договор, както и е налице забава в плащанията на 3 броя месечни вноски – първата с падеж ***** г. Поддържа се, че задълженията по договора възлизат на сума в общ размер от 5571 лева, от която: 3916 лева – главница; 469,95 лева – такса за оценка на риска; 1058 лева – лихва върху усвоената главница; 126,89 лева – лихва върху финансираната от кредитора такса за оценка на риска.

Твърди се, че Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - Кешио № ***** г. не е нищожен на основание чл. 10 и чл. 10а от ЗПК, тъй като таксата за оценка на риска не е свързана нито с усвояването, нито с управлението на кредита. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД са предявени насрещни искове за осъждане на М. Р. Г. да заплати на ищеца следните суми: 3916 лева – главница по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - Кешио № ***** г., сключен между страните, както и 1058 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 24.06.2022 г. до 24.06.2024 г. Излагат се съображения, че на **** г. ищецът е усвоил сума в размер на 4500 лв., при уговорен лихвен процент по кредита – 28,74% и годишен процент на разходите в размер на 49,97 %. Заемната сума следвало да бъде върната на 24 броя вноски, всяка по 278,54 лева. Сочи се, че към момента на подаване на насрещната искова молба са погасени 4 вноски, като била налице забава в плащанията на 3 вноски – първата просрочена била с падеж ***** г. Поради непогасяване на формираните просрочия, кредиторът обявил цялото задължение за изцяло предсрочно изискуемо с уведомление за предсрочна изискуемост. Претендира се заплащане на главницата по кредита и договорната лихва върху нея, като в случая не се претендира заплащане на такса за оценка на риска и лихва върху финансирания от кредитора размер на таксата за оценка на риска. Поради изложеното се предявяват насрещните искови претенции. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор по насрещната искова молба от М. Р. Г., с който е взето становище за неоснователност на предявената претенция. Излагат се доводи, че сключеният договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като посочените в договора размери на ГПР и лихвен процент не съответстват на действителните такива. Сочи се, че по процесния договор е платена сумата от 653,66 лв. за главница, както и сумата от 460,50 лв. за лихва. Направено е искане за отхвърляне на предявените насрещни искови претенции. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, че между тях е възникнало правоотношение по повод Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - Кешио № ***** г., по силата на който „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, като кредитодател, е предоставил на М. Р. Г., като кредитополучател, сума в размер от 4500 лв., която сума е усвоена от последния. Не е спорно между страните, че главницата по договора е следвало да бъде върната за срок от 24 месеца, при уговорен лихвен процент по кредита – 28,74 % и годишен процента на разходите – 49,97 %, както и че в договора от ***** г. е уговорена клауза, предвиждаща заплащане на такса за оценка на риска в размер на 540 лв.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства – Договор № ***** за потребителски кредит тип кредитна линия – Кешио от ***** г. и Погасителен план към договор за кредит тип кредитна 2 линия – Кешио № *****.

Предвид изложеното, съдът приема, че между М. Р. Г. и „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит от ***** г., по който кредитополучателят е усвоил сумата от 4500 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът Г. от друга страна е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Следователно сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Видно е от съдържанието на договора за кредит от ***** г., че в чл. 1, ал. 3, т. 3 страните са уговорили, че потребителят следва да заплати на кредитора такса „оценка на риска“ в размер на 540 лв., дължима еднократно в деня на подписване на договора за кредит.

Посочено е, че тя се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя разсрочено с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план.

С оглед съдържанието на клаузата на чл. 1, ал. 3, т. 3 от договора, съдът намира, че същата е установена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за оценка на риска, представляват разходи, свързани с усвояване на кредита, доколкото оценката на риска предхожда сключването на договора. Нещо повече – задължение на кредитодателя е да осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се предоставя за временно и възмездно ползване определен финансов ресурс, като в противоречие с добросъвестността е да се възлага в тежест на длъжника такса за оценка на кредитното му досие. Осъществяването му е в полза на кредитодателя, който въз основа на оценката взима информирано решение за кредитиране на длъжника на основание платежоспособността му към момента на постигане на съгласие на страните. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да начислява или да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за оценка на риска, поради което е налице клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК.

Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска, на практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената норма и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.

Предвид изложеното, съдът намира, че посочената клауза не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което предявеният от М. Р. Г. против „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 1, ал. 3, т. 3 от Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - Кешио № ***** г., предвиждаща заплащане на такса за оценка на риска в размер на 540 лв., се явява основателен.

Относно предявените насрещни искови претенции:

Ищецът по насрещните искове претендира заплащане на сумата от 3916 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - Кешио № ***** г., сключен между страните, както и заплащане на договорна лихва в размер 1058 лв. върху главницата за периода 24.06.2022 г. - 24.06.2024 г.

В отговора на насрещната искова молба е релевирано възражение за недействителност на процесния договор за кредит поради нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид 3 оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,97 %, а лихвеният процент по кредита – 28,74 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. В процесния договор не са посочени и условията за прилагане на договорната лихва – как се начислява, за какъв период е формирана, за целия срок на договора ли е, фиксирана ли е или се променя, върху каква сума се начислява, което от своя страна води до неяснота за размера на ГПР – какво включва същият и каква лихва се включва в него, какви други стойности и разходи го формират, което на практика води до липса на ясно посочен и приложим ГПР, както и ясни условия за прилагането му.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 – 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи по кредита (арг. чл. 23 ЗПК).