Решение № 559 от 27.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Варна, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502015 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№71331/15.08.2025г., подадена от И. Г. Н., срещу Решение №2605/09.07.2025г., постановено по г.д.

№11948/2023г. по описа на ВРС, 14 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №375/03.02.2026г., с което е отхвърлен предявеният от И. Г. Н., ЕГН **********, срещу С. Н. Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл.59 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 17 524,44 лева, включваща следните суми:

- 8160,00 лева - наем на недвижим имот, находящ се в град Варна, ж.к.

„В.“, ул. „Св. П.“ за периода от месец септември 2018г. до 01.12.2021г.;

- 4298,36 лева - консумативен разход, заплатен за изразходена електроенергия за периода от месец септември 2018г. до 01.12.2021г. за недвижим имот, находящ се в град Варна, ж.к. „В.“, ул. „Св. П.“;

- 966,29 лева - консумативен разход, заплатен за изразходена вода за периода от месец септември 2018г. до 01.12.2021г. за недвижим имот, находящ се в град Варна, ж.к. „В.“, ул. „Св. П.“;

- 1273,55 лева - наем на недвижим имот, находящ се в град Варна, ул.

„П.Б.“ № 1, ет.6 за периода 01.12.2021г. до месец май 2023г.;

- 1734,53 лева - консумативен разход, заплатен за изразходена електроенергия за периода от 01.12.2021г. до месец май 2023г. за недвижим имот, находящ се в град Варна, ул. „П.Б.“ №1, ет.6;

1

- 490,01 лева - консумативен разход, заплатен за изразходена вода за периода от 01.12.2021г. до месец май 2023г. за недвижим имот, находящ се в град Варна, ул. „П.Б.“ №1, ет.6;

- 601,70 лева - задължение по издадена Заповед №388 за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №671/2023г. по описа на РС-Девня, с която сума ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.09.2023г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно и се моли същото да бъде отменено.

Поддържа се, че съдът е обсъдил превратно, непълно и едностранчиво събрания доказателствен материал. Сочи се, че неправилно е било прието за безспорно, че ответникът Т. е използвала процесните имоти, за да задоволи нуждите на общите им с ищеца деца. Конкретизира се, че ищецът е имал задължение да заплаща издръжка на децата, но не и такова, да заплаща наема и режийните разходи за апартамента, в който те живеят. Изтъква се, че недопустимо първата инстанция е приела, че апартаментът е бил със статут на семейно жилище, доколкото ищецът и ответникът никога не са живели съвместно в него. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор, с вх.№76055/09.09.2025г., подаден от С. Т.. В него се обобщава, че решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Акцентира се, че ищецът е сключил договорите за наем, за да осигури на ответника Т. място, където да бъдат отглеждани децата им, поради което и сам е поел задължение да заплаща съответните разходи.

Претендират се разноски.

Съдът, след като се запозна с доводите и възраженията на страните, намира следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по искова молба, предявена от И. Н. срещу С. Т. с искане същата да бъде осъдена да му заплати сумата в общ размер на 20 355,48 лева, на основание чл.59 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са били във 2 фактическо съпружеско съжителство, в резултат на което са станали родители на две непълнолетни деца. Сочи се, че през 2016г. са се раздели окончателно.

Ищецът допълва, че за да подсигури дом на децата си, е сключил договор за наем за сумата в размер на 240,00 лева месечно за следния недвижим имот – склад, находящ се в град Варна, ул. „С. П.“ №53, вх.А, ет.5. Твърди се, че ответникът Т. и двете деца са се преместили да живеят в посочения недвижим имот. Конкретизира се, че ищецът е заплатил на наемодателя сумата в размер на 9600,00 лева, представляваща наемни вноски за период от месец септември 2018г. до декември 2021г., въпреки, че не е ползвал лично имота. Сочи се, че освен наемните вноски е заплащал и месечни разходи за изразходена ел. енергия и консумация на вода. Допълва се, че през месец декември 2021г. ищецът е сключил нов договор за наем за апартамент в град Варна, ул. „П.Б.“ №1, ет.6, за сумата в размер на 280,00 лева месечно, в който ответникът Т. и двете деца са се нанесли. Твърди се, че ищецът е продължил да заплаща наемните вноски и режийни разходи до месец май 2023г. Изтъква се, че ответникът отказва да възстанови на ищеца, направените от него разходи.

Допълва се, че към 19.09.2023г. (датата на подаване на исковата молба в съда), сключеният договор за наем е прекратен. Моли се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, сумите, с които същият се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ползвайки процесните апартаменти, без да заплаща наемни вноски и режийни разходи.

В срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от С. Т., в който се оспорва допустимостта и основателността на исковите претенции. Изтъква се, че страните по делото действително са били във фактическо съжителство и са родители на две непълнолетни деца. Твърди се, че след раздялата им през 2016г., ищецът е предложил на ответника Т. да наеме апартамент, в който тя да отглежда общите им деца. Сочи се, че апартаментът е ползван единствено за отглеждане на общите между страните деца, в техен интерес и със съгласие на ищеца. Акцентира се, че ищецът е заплащал наемните вноски и режийни разходи, съгласно сключения от него договор за наем, като междувременно не е заплащал дължимата издръжка към децата. Конкретизира се, че собственици на наемните помещения са родителите на ищеца. Твърди се, че ищецът през всички тези години е заплащал доброволно и съзнателно посочените разходи, за да подсигури добра среда за отглеждане на своите деца. Въвежда се възражение за погасяване по давност на всички извършени от ищеца плащания до месец септември 2020г.

След запознаване с изготвените по делото експертни заключения е допуснато изменение на исковете.

Въз основа на събрания доказателствен материали, доводите и възраженията на страните, съдът намира от фактическа страна следното:

За безспорно между страните е прието, че са се намирали във фактическо съпружеско съжителство до 2016г., по време на което са станали родители на две деца. Не се отрича, че след прекратяване на взаимоотношенията между тях, ответникът Т., заедно с двете деца, са се преместили да живеят в град Варна, ж.к. „В.“, ул. „С. П.“ 53, вх.а, ет.5, склад 17.

В тази последователност, видно от приложения договор за наем се 3 установява, че на 28.10.2016г. между „М.М.“ ООД (наемодател) и И. Г. Н.

(наемател) е сключен договор за наем за следния недвижим имот: склад 17, състоящ се от две складови помещения, два санитарни възела и тераса, със застроена площ 115,00 кв.м, находящ се в град Варна, ж.к. „В.“, ул. „С. П.“ 53, вх.а, ет.5.

В чл.1.3. от договора е посочено, че наемателят няма право да преотдава наетото помещение под наем на трети лица. В чл.3.1. е уговорена месечната наемна цена в размер на 240,00 лева, дължима до десето число на текущия месец, а съгласно чл.3.3. в наемната цена не се включват консумативните разходи. Съгласно чл.4.1. договорът между страните се сключва за срок от една година – от 01.11.2016г. до 31.10.2017г.

Видно от Анекс от 31.10.2017г. към договора за наем от 28.10.2016г., страните „М.М.“ ООД (наемодател) и И. Г. Н. (наемател) са се споразумели да удължат срока на действие на договора до 31.12.2018г., при запазване на всички останали негови условия.

На следващо място се установява, че на 20.12.2018г. е сключен нов договор за наем между „М.М.“ ООД (наемодател) и И. Г. Н. (наемател) за посочения недвижим имот, при същите условия, с период на действие от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. А с Анекс от 30.12.2019г. срокът на действие на договора е удължен до 31.12.2021г., при запазване на всички останали негови условия. Видно от Анекс от 31.05.2021г. към договора за наем от 20.12.2018г., страните „М.М.“ ООД (наемодател) и И. Г. Н. (наемател) са се споразумели да прекратят договора за наем, считано от 01.07.2021г.

Установява се още, че на 15.12.2021г. между „М.М.“ ООД (наемодател) и И. Г. Н. (наемател) е сключен нов договор за наем за друг самостоятелен обект - апартамент 10, находящ се в град Варна, район Одесос, ул. „П.Б.“ №1, ет.6. В чл.1.3. е посочено, че наемателят няма право да преотдава наетото помещение под наем на трети лица. В чл.3.1. е уговорена месечната наемна цена в размер на 280,00 лева, дължима до пето число на текущия месец, платими по банков път, по сметка на наемодателя, съгласно чл.3.3. в наемната цена не се включват консумативните разходи, а в чл.3.4. е уговорено задължение на наемодателя да прехвърли на свое име партидите на имота към електроразпределителното дружество и ВиК. А съгласно чл.4.1. договорът между страните се сключва за срок от една година.

Не се оспорва между страните, че ответникът Т., заедно с двете деца са се нанесли в посочения апартамент, считано от декември месец 2021г.

Видно от Анекс от 26.04.2022г. към договора за наем от 15.12.2021г., страните „М.М.“ ООД (наемодател) и И. Г. Н. (наемател) са се споразумели да прекратят договора за наем, считано от 01.05.2022г. По делото е приета и покана от „М.М.“ ООД до С. Т., в която е посочено, че ответникът Т. живее в собствения на дружеството апартамент, безвъзмездно, поради което и е отправен 15 дневен срок с изтичането, на който Т. е поканена да напусне процесния апартамент, а в случай, че не стори това, то следва да заплаща ежемесечен наем в размер на 1000 лева. Поканата е получена от ответната страна на 21.09.2022г.

В хода на първоинстанционното производство в качеството на свидетел е разпитана П. Г.а Н.а. Съдът кредитира показанията й, преценявайки и 4 обстоятелството, че същата е сестра на ищеца, но намира нейния разказ за логичен, последователен и подкрепящ се от останалия доказателствен материал. В тази последователност от показанията на свидетеля Н.а се извлича, че след фактическата раздялата между ищеца и ответника около 2015г. - 2016г., ответникът Т., заедно с две деца са се нанесли в апартамент в кв. „В.“, а след което през 2021г. са се преместили в апартамент, находящ се на ул. „П.Б.“. Споделя, че през целия период, ищецът Н. е заплащал месечните наемни вноски и за двете жилища, както и режийните разходи. Допълва, че причината за това е била, че ответникът Т. не е получава трудови доходи и нейният брат е решил да поеме тези разходи, включително и е предоставял финансови средства за храна, дрехи, лекарства и други, свързани с непълнолетните им деца. Свидетелят сочи, че нейният брат не е живял заедно с ответника и двете им деца за посочения период, подкрепа в което се открива и в приложената справка за постоянен и настоящ адрес, касаеща И. Н..