Решение № 12 от 25.02.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Пазарджик, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря АЗ Н като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20215200900144 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ.

Произнесеното решение е по реда на чл.238 от ГПК.

Постъпила е искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр.София ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4, представлявано от изп.директори М К и С С, с посочен съдебен адрес адв.С.М., срещу Я. Е. Г. с ЕГН ********** с адрес по реда на чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ за сумата от 35 710.17 лева.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че ищецът ГФ изплатил по щета №210354/04.11.2016г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 710,17 лева, част от тях определени с решение на УС на ГФ и част присъдени по гр.д. № 9471 /2018г. по описа на СГС, I- 21 с-в и гр.д. №3122/2019г. и по описа на САС 8 с-в, в полза на Л Д Й, Е А Г. В К Б и Е Я Г., които пострадали като пътнички в товарния отсек на т.а. „“ с ДКН при ПТП, настъпило на . Сочи се, че виновен за катастрофата, съгласно влязло в сила споразумение по н.о.х.д. №1928/16г. по описа на PC Пазарджик, бил Я.

Е. Г., управлявал т.а. „“ с ДКН , собственост на З Д, без сключена застраховка „ГО“ към датата на ПТП, съгласно справка на информационната система на ГФ. Твърди се, че ПТП е настъпило при следния механизъм: На по път ІІ-37 (двулентов път с по една лента за движение в посока), при км 121+649 се движел т.а. „“ с ДКН , управляван от неправоспособния водач Я.Г. със скорост не по малка от 107 км/ч. с посока на движение към гр. Пазарджик в дясната лента за движение. Поради неспазване на необходимата дистанция същият е бил застигнат и ударил отзад движещото се пред него МПС - л.а. „ с ДКН . В момента на удара л.а. „ се е движил със скорост от около 23 км/ч., поради ускорение след аварийно спиране за пропускане на внезапно пресичащ велосипедист. В следствие на удара са пострадали пътничките в товарния отсек на т.а. „ с ДКН . В нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл.

461 във вр. с чл. 483 от КЗ, се сочи, че ответникът управлявал увреждащия автомобил 1 без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.

Твърди се от ищеца, че Л Д Й, Е А Г., В К Б и Е Я Г се обърнали към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.557 от Кодекса за застраховането - без сключена задължителната застраховка „Гражднаска отговорност” за т.а. „“ с ДКН и по образувана щета №., УС на ГФ им определил обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 14 300.00 лв., разпределени както следва: на Л Д Й - в качеството й, на пострадала, като пътник в в товарния отсек на т.а. „“ с ДКН сума в размер на 7 000 лева. При отчитане на 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, сумата в размер на 3 500.00 лв., било изплатено на молителката на 31.05.2017 г. и на 06.07.2017 г. на Е А Г. - в качеството си на пострадала, като пътник в товарния отсек сума в размер на 9 500.00. При отчитане на 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, сумата в размер на 4 750.00 лв., било изплатено на молителката на 06.07.2017 г. на В К Б - в качеството й на пострадала, като пътник в в товарния отсек на т.а. „“ с ДКН сума в размер на 1100.00. При отчитане на 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, сумата в размер на 550.00 лв., било изплатено на молителката на 31.05.2017 г. и на 06.07.2017 г. на Е Я Г. - в качеството си на пострадала, като пътник в в товарния отсек на т.а. „с ДКН сума в размер на 11 000 лева, като при отчитане на 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, сумата в размер на 5 500.00 лв., била изплатена на молителката на 31.05.2017г. и на 06.07.2017 г.

Сочи се, че молителките, не се били съгласили с размера на определеното обезщетение, вследствие на което образували против ГФ гр.д. № 9471/2018г. по описа на СГС, І- 21 с-в и гр.д. №3122/2019г. по описа на САС VІІІ състав. Въз основа на цитираните решения по горните дела ищците се били снабдили с изпълнителни листове и въз основа на тях образували и.д №20208600400353. След получени покани за доброволно изпълнение от ЧСИ В М били изплатени следните суми: На 03.06.2020г.

- Гаранционен фонд заплатил сума в размер на 21 119.05 лв. по сметка на ЧСИ В М по и.д. № 20208600400353, от които 13 800.00 лв. главница, 4 941.17 лв. законна лихва и 2 377.88 лв. съдебни разходи. На 20.07.2020г. Гаранционен фонд заплатил сума в размер на 82.80 лв. по сметка на САС - държавна такса. На 27.08.2018г. Гаранционен фонд заплатил сума в размер на 1 113.40 лв. по сметка на адв. Н Н Д адвокатски хонорар по изпълнителен лист по гр.д. № 9471/2018 г. по описа на СГС. На 24.07.2020 г. в Гаранционен фонд е постъпила сумата в размер на 905.08 лева, представляваща надвнесена сума по и.д. № 20208600400353.

Плащанията били обобщени към приложена подробна счетоводна справка.

Ищецът твърди, че били поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не било погасило задължението си.

Във връзка с изложеното, се моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди Я. Е. Г. с ЕГН **********, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, общо сумата от 35 710.17 лева представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета №210354/04.11.2016г. за неимуществени вреди, /вкл. и законна лихва от датата на деликта и разноски вкл. държавни такси/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба- 24.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират и направените по делото разноски и юриск. възнаграждение.

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК от ответника по делото Я Е. Г. /по данни на майка му находящ се в чужбина/ не е постъпил писмен отговор, въпреки залепеното уведомление при условията на чл.47 ал.1 от ГПК.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в 2 исковата молба и направеното искане по чл.238 от ГПК, прие за установено следното:

В проведеното открито съдебно заседание на 8.02.2022 година, ищецът чрез проц. си представител адв.С.М. прави искане, съдът да се произнесе по реда на чл.238 от ГПК.

В свое решение №36/18.02.2020 година, по гр.д.3334/2019 г. на ВКС ІV ГК, г.о., както и в редица други свои актове върховните съдии, приемат, следното:

Съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника, когато той не оспорва предявения иск /не го признава, но и не го оспорва/ и така е преклудирана възможността му да осъществи защитата си по същество чрез предявяването на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи възражения с изтичането на срока за отговор на исковата молба. На следващо място ответникът трябва да не се е явил и в първото заседание по делото /без да е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие/, което изключва възможността му да участва в изясняването на фактическата страна на спора, когато съдът изпълнява служебните си задължения по чл.143 и 145 от ГПК, както и да се запознае с доклада по делото и указанията на съда по чл.146 ГПК, т.е. преклудирана е и възможността му да представя и сочи доказателства.

На последно място ответникът трябва да е предупреден за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Неприсъствено решение срещу ответника се постановява, когато искът е вероятно основателен, тъй като в исковата молба са посочени всички факти, които пораждат претендираното право или изключват, съответно погасяват отричаното право и са представени или посочени допустимите доказателства за това. Когато не са налице тези предпоставки и съдът откаже да постанови неприсъствено решение срещу ответника, ищецът, който не може да се възползва от настъпилите преклузии, тъй като не е готов в самото заседание да изпълни дадените на него указания на съда, може да оттегли предявения иск и така да се предпази от неблагоприятно за него решение.

Тълкуването на нормата на чл.238, ал.1 ГПК, с оглед горните предпоставки, води до извод, че искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде направено в първото по делото съдебно заседание,на което ответникът не се е явил, като съдът дължи произнасяне по направеното искане, в същото съдебно заседание. Липсата на своевременно направено искане за постановяване на неприсъствено решение в първото по делото съдебно заседание, води до липса на задължение на съда да се произнесе с определение.

Ответникът Я. Е. Г. не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срок, не се яви в редовно проведеното съдебно заседание на 8.02.2022 година, а и не е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие, като същият е уведомен за последиците от неспазване на тези срокове - за отговор и за неявяване в съдебно 3 заседание /със залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК двукратно, както и е уведомена неговата майка, която е дала данни, че се намира в чужбина/.

Представени са писмени доказателства от ищеца ршения по гр.д. № 9471/2018г. по описа на СГС, І- 21 с-в и гр.д. №3122/2019г. по описа на САС VІІІ състав , изпълнителни листове и данни за образуваното и.д №20208600400353, счетоводната справка за изплатените суми на посочените лица – Л Д Й, Е А Г., В К Б и Е Я Г., от които доказателства съдът може да направи обоснован извод, че искът е основателен, тъй като между страните са възникнали отношения пораждащи право на суброгация за ищеца –Гаранционен фонд за заплатените от него суми, срещу виновния водач ответника Я.Г..

С оглед наведените от ищеца обстоятелства и депозираните писмени доказателства, се обосновава основателността на претенциите.

Съдът като взе предвид, че са налице всички основания предвидени в закона,счита че следва да уважи исковата претенция.

При така приетото, следва да се осъди ответника Я. Е. Г. да заплати на ищеца ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , сумата от 35710.17 лева, представляваща сбор от изплатените от Гаранционен фонд обезщетения по щета №а неимуществени вреди, /вкл. и законна лихва от датата на деликта и разноски вкл. държавни такси/, на лицата Л Д Й, Е А Г., В К Б и Е Я Г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба- 24.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед уважаването на исковете и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника Я Е. Г., следва да бъде осъден да заплати на Гарнационен ФОнд направените от същото разноски по настоящото производство, които съобразно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1428.41 лева - заплатена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 и чл.237 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Я. Е. Г. с ЕГН ********** с адрес , да заплати на

ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр.София ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4, представлявано от изп.директори М К и С С, с посочен съдебен адрес гр.адв.С.М., сумата от 35710.17 лева, представляваща сбор от изплатените от Гаранционен фонд обезщетения по щета № за неимуществени вреди, /вкл. и законна лихва от датата на деликта и разноски вкл. държавни такси/, на лицата Л Д Й, Е А Г, В К Б и Е Я Г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба- 24.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в настоящото производство в размер на 1428.41 лева.

4

Решението е окончателно на основание чл.239 ал.4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 5