Решение № 3456 от 19.03.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3456

Варна, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVIII състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА административно дело № 20257050702650 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал 5 ЗДвП, вр. чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на П. Г. П., [ЕГН], от гр. Варна, чрез пълномощник – адв. А. Д., против Заповед № GPAM-1279504/24.10.2025г. на Мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ по чл.171, т.1, б.“з/гг“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че същата не съдържа никакви мотиви, въз основа на които да се извърши преценка на волята на органа. На лицето има съставен АУАН за установено към момента на деянието нарушение по чл. 175 от ЗДвП, но нито П. П., нито собственикът на автомобила Г. П. са уведомявани, съгласно изискванията на чл.574, ал.1, т.10 от КЗ, че регистрацията на процесния автомобил е била служебно прекратена на 24.09.2025 г. Твърди се, че по този начин страната е лишена от възможността да разбере в какво нарушение се обвинява и каква защита е необходима. Счита се също така, че е недопустимо да се излагат в заповедта за налагане на ПАМ мотивите, посочени от АНО - става въпрос за различни производства, поради което в ПАМ следва да са изложени самостоятелни мотиви. На изложените основания се моли постановяване на решение, с което да се отмени процесната заповед. В депозирани от жалбоподателя писмени бележки от 06.01.2026 г. жалбата се поддържа на изложените основания. Допълнително са наведени твърдения за нищожност на заповедта, тъй като основанието за издаването й е норма, която е в сила от 07.09.2025г. /чл.171, т.1, б. „з“ от ЗДвП/, а ответникът няма правомощия да издава ЗППАМ по този текст. Подробно са развити и съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради несъобразяването му с целта на закона, с оглед настъпилото още в деня на констатиране на нарушението възстановяване на регистрацията на МПС поради сключена застраховка Гражданска отговорност /ГО/. Развити са доводи и неправилно определен субект на мярката, доколкото жалбоподателят не е собственик на автомобила и няма как да бъде наказан за деяние, за което не носи вина.

Претендират се съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна – Мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, чрез процесуален представител - гл.ю.к. Г.Г., оспорва жалбата. Твърди се от процесуалния представител, че събраните по делото доказателства установяват издаване на обжалваната заповед от компетентен орган, при спазване на процесуалните норми и в съответствие с материалния закон. Поддържа се, че в случая прекратяването става по искане на друг орган и тук служителят в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде акта. С измененията в закона, които са направени през месец септември, вече не се изисква уведомление на собственика на превозното средство от органите на полицията. Моли се отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Претендира се присъждане на ю.к. възнаграждение.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и пред надлежния съд. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е уведомен за процесната ПАМ на 24.10.2025г., а жалбата е подадена на 03.11.2025г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок. Предвид горното, жалбата се явява допустима за разглеждане.

По нейната основателност, съдът установи следното:

Представените по делото доказателства установяват, че на 24.10.2025г., около 22.33ч., в гр.Варна, по бул „Княз Борис І“, след кръстовището на ул.“Н.Вапцаров“ в посока центъра, при управление на лек автомобил „Мерцедес С 320“, с рег. № [рег. номер], собственост на Г. П. П., жалбоподателят П. П. бил спрян за проверка от служители на „ПП“ при ОД на МВР-Варна. Било установено, че управляваният от П.П. автомобил е със служебно прекратена регистрация от 24.09.2025г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради незаплатена в срок застраховка „ГО“.

Предвид констатираните обстоятелства, мл. автоконтрольор Хр.Г. съставил срещу П.П. АУАН серия GA № 3269318/24.10.2025г. за нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като от водача били отнети СУМПС [номер] и два броя рег. табели.

Предвид съставения АУАН с оспорената Заповед № GPAM-1279504/24.10.2025г., административният орган – Мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“ при ОД на МВР–Варна, наложил на водача П. П. ПАМ по чл.171, т.1, б.“з/гг" от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В изпълнение на съдебно разпореждане, от Началник Сектор „ПП“ е постъпило писмо с.д. № 19296/20.11.2025 г. с информация, че прекратяването на регистрацията на лек автомобил „Мерцедес С320 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер] е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 547, ал. 11 от Кодекса на застраховането“. Акцентира се, че съгласно цитираната разпоредба отпада задължението на „Пътна полиция“ да уведомява собствениците на МПС за прекратяване на регистрацията поради липса на сключен валиден договор за задължителна застраховка „ГО“.

В резултат на изискана от съда информация от третото, неучастващо по делото лице Гаранционен фонд, е постъпило писмо с.д. № 1580/26.01.2026 г., съгласно което след извършена служебна проверка е установено, че до собственика на МПС с рег. № [рег. номер] е изпратено уведомление № 026467/24.08.2025 г. на дата 29.08.2025 г., съгласно разпоредбата на чл. 547, ал. 10 от КЗ. След изтичането на срока по чл. 574, ал. 10 от КЗ, на основание ал. 11, изречение второ от същата разпоредба, Гаранционният фонд по електронен път е уведомил Дирекция „КИС“-МВР да прекрати регистрацията на горепосоченото МПС. Изпращаните от Гаранционния фонд уведомления до собствениците на МПС по чл. 574, ал. 10 от КЗ са кореспондентски пратки, които са в съответствие с разпоредбите на Закона за пощенските услуги и Гаранционният фонд няма задължение за изпращане на уведомленията като препоръчана пощенска пратка. Процедурата за уведомяване на собствениците на незастрахованите МПС и на органите на МВР по чл. 574, ал. 11, изречение второ от КЗ не е обвързана с получаването на уведомителното писмо.

Към писмото е приложено изпратено до собственика на автомобила Г. П. У. по чл. 574, ал. 10 от КЗ изх.№ 026467/24.08.2025г. и 2 броя справки от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, в които са отразени: прекратена застраховка „ГО“ поради неплащане на 13.08.2025г.; изпращани уведомления до собственика на 25.10.2024г. и на 29.08.2025г.; изпращане на уведомление към МВР на 23.09.2025г.; служебно прекратена регистрация на МПС на 24.09.2025г.; сключена нова полица ГО на 27.10.2025г., която дата е посочена и като такава на автоматично възстановяване на регистрацията.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“з/гг" от ЗДвП. Актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Направеното в тази връзка възражение, съдът намира за неоснователно. Видно от представените с административната преписка доказателства, със Заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на Директора на ОД на МВР – Варна, издадената в изпълнение на Заповед № 812з-1632/02.12.2021г. на Министъра на ВР, са определени органите оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП, /каквато е и настоящата/. Под т.2.6 са определени и служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, за цялата територия обслужвана от дирекцията. Процесният акт е издаден от мл.автоконтрольор в посочената дирекция. Заповедта оправомощава за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач е за всички хипотези, попадащи в разпоредбата на т.1 на чл.171 от ЗДвП, а процесната такава се подвежда именно под този текст, независимо, че е по-късно приета.

Предвид горното, съдът намира, че оспорената заповед не страда от пороци, водещи до нейната нищожност. Същата е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

Съдът намира, че при издаване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наведените в тази насока възражения се преценяват като неоснователни. Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма и има съдържанието регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Начало на производството по издаване на заповедта е поставил съставеният срещу дееца АУАН. Правото на защита на лицето е гарантирано с възможността да впише възражения в съдържанието на АУАН и да оспори заповедта за ПАМ. В АУАН е отразено отсъствия на възражения. Оспорената ЗППАМ съдържа самостоятелни мотиви, а не препраща изцяло към тези в АУАН. Изложени са от органа фактически и правни основания за постановяването й; посочени са дата, място на извършената на жалбоподателя проверка, установените при нея факти и последицата от тях. Нарушението е описано по начин, по който не буди съмнение относно приетото за установено такова - водачът управлява автомобил, който е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Разпоредителната част на заповедта посочва вида и продължителността на приложената мярка и нейното правно основание. Това са задължителните елементи от съдържанието на заповед по чл.171, т.1, б. „з/гг“ ЗДвП, за да отговаря на изискването да разкрива по ясен и достъпен начин причините за нейното издаване.

Предвид горното, съдът намира, че при издаване на оспорената ЗППАМ не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По спазване на материалния закон, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП в действащата й редакция както към датата на установяване на нарушението, така и на издаване на ЗППАМ /изм. ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г./ служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Нормата на чл.574, ал.10 от КЗ регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, като съгласно ал.11 компетентните органи по ал.1 /които регистрират превозните средства в Република България -т.1; и които осъществяват контрол по ЗДвП – т.2/ предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1, т.1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

Разпечатката съдържа 31 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b77debe-f23e-4423-8fbb-787c5ff96dc2