Определение № 145 от 11.02.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Монтана, 11.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500085 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл. 122 ГПК и е образувано по спор за подсъдност, повдигнат с определение № 166 от 5февруари 2025 г., постановено по гр. д. № 285/2025 г. по описа на Районен съд Монтана.

С определение№ 4766 от 02.12.2024 година постановено по гр.д.

№5949/2024година по описа на районен съд Русе е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на Районен съд гр.Монтана.

За да постанови това определение Русенския районен съд е приел по възражение за подсъдност направено от ответника, че съгласно чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалище на ответника, а според нормата на чл. 114 от ГПК работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. В случая ответникът е със седалище и адрес на управление в гр. Монтана, а видно от трудовия договор ищецът е заемал длъжността "* (*)", като е посочено, че местоработата му е в гр. *. Горното е обусловило упражняване от съда на правомощията му по чл. 118, ал. 2 от ГПК, поради което производството пред Районен съд – Русе е прекратено и изпратено по подсъдност на РС Монтана.

Това определение е обжалвано от ищеца И. И. от гр.*и с Определение №85 от 23.01.2025година Русенския окръжен съд е потвърдил Определение № 4766 от 02.12.2024г, постановено по гр.д. № 5949/24 по описа на РРС, с което на основание чл.118 ГПК производството по делото е пред РРС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - гр.Монтана.

В мотивите се същия е прие, че подсъдността по чл.114 ГПК не е по уговореното място на работа,а по мястото, където работникът обичайно полага своя труд в действителност. Двете могат да съвпадат, но може и да са 1 различни. Фактите, обуславящи подсъдността на делото са процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск и те подлежат на доказване, като в тежест на ищеца е да докаже абсолютните процесуални предпоставки, а в тежест на ответника е да докаже относителните. Местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка, тъй като съдът за нея по отвод на ответника, следователно в негова тежест е да я докаже. В случая от доказателствата, представени от ищеца в първата инстанция, а именно сключеният между страните трудов договор се сочи място на работа на ищеца в гр.*. Ищецът в исковата си молба няма твърдения, че мястото, където обичайно е полагал труд е на друго, различно от посоченото в трудовия договор. Едва след като съдът е прекратил производството по делото след като е приел, че спорът не му е подсъден, ищецът депозира молба, с която допълва изложените в исковата молба факти относно мястото, където обичайно полага труд, респективно в частната си жалба също навежда такива доводи и представя писмени доказателства.Русенския окръжен съд е приел, че писмените доказателства към частната жалба не установяват, че мястото, където ищецът обичайно е полагал труд е в гр.*. Ищецът не може едностранно да променя мястото на престиране на труда си, позовавайки се на естеството на работата си - управление на*. Обстоятелството, че част от курсовете, което не е доказано по категоричен начин, са от и за гр.*, както и недоказаното обстоятелство, че понякога управлявания автомобил е домувал в гр.*, не водят до извода, че гр.*е обичайното място, където ищецът е полагал труда си. В този случай като единствено доказано място на работа е това посочено в трудовия договор, сключен между страните, а именно гр.*. Имайки предвид гореизложеното ПОС е постановил своя съдебен акт.

След изпращане на делото по подсъдност в Районен съд гр.Монтана, с Оределение № 166 от 5февруари 2025 г., постановено по гр. д. № 285/2025 г. по описа на Районен съд Монтана е прекратил производството пред себе си е повдигнал спор за подсъдност пред Окръжен съд Монтана.За да постанови това определение съдът е прие, че в трудовия договор може да бъде определено мястото на работа по обвързващ страните начин, но подсъдността по чл. 114 ГПК не е по уговореното място на работа, а по мястото, където работникът обичайно полага своя труд в действителност. МРС е приел, че от изложените твърдения от ищеца, както и от приложени към частната жалба доказателства е видно, че ищецът обичайно полага своя труд в гр.*.Смята, че ищецът е направил предоставения му от закона - чл. 105 и чл. 114 от ГПК избор, да предяви иска по мястото, където той обичайно полага своя труд, а на ответника следва да бъде отречено правото на възражение за местна подсъдност.

МОС като обсъди събраните по делото писмени доказателства приема следното:

С исковата молба от 23.10.2024година по която е било образувано гр.д.

№3949/2024година по описа на Русенския районен съд ищецът И. И. претендира от „И.ф.“ЕООД заплащане на трудово възнаграждение - иск с правно основание чл.128 КТ, иск за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ и за заплащане на обезщетение по чл.220, ал. 1 от КТ.

2

„И.Ф.“ЕООД е със седалище и адрес на управление гр.*. Местоработата на ищеца също според трудовия договор е посочена в гр.*. В производството пред Окръжен съд Русе И. И. е изложил доводи, че обичайно е полагал своя труд в гр.*като се има предвид, че в гр.*са домували товарните автомобили, които е управлявал, както и това, че повечето му курсове са започвали и са завършвали в гр.*.В тази връзка е приложил два броя отчети за зареждане на гориво от 03.04. и от 04.04.2024година с придружени с два броя касови бонове.

Действително съгласно изричната норма на чл.114 ГПК ищецът - работник може да предяви иск срещу работодателя не само по реда на общата подсъдност - по седалището на работодателя, но и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Тази подсъдност е изборна и зависи от волята на ищеца.В трудовия договор може да бъде определено мястото на работа и в случая като месторабота на ищеца е посочено *. Подсъдността по чл.114 ГПК обаче не е по уговореното място на работа,а по мястото, където работникът обичайно полага своя труд в действителност. Двете могат да съвпадат, но може и да са различни. По смисъла на чл. 114 ГПК "мястото, където служителят полага обичайно своя труд" следва да се схваща не правното, а фактическото състояние, т. е. обичайното местополагане на труд по трудово правоотношение не е уговореното място на работа, а мястото, в която фактически и преимуществено служителят изпълнява трудовите си задължения. В този смисъл дори и незаконно да е изменяно мястото на работа (в противоречие с клаузите на трудовия договор), работникът или служителят притежава право на изборна подсъдност. От доказателствата приложени по делото обаче не може да се направи този извод, тъй като ищецът работейки като шофьор е имал възможност да зарежда гориво от различни градовое и да извършва различни курсове в цялата страна.Представените бележки за гориво за два работни дни по разбиране на настоящия състав на съд в никакъв случая не водят до извода, че обичаяното място на работа на ищеца е в гр.*.Освен това никъде в исковата си молба ищецът няма твърдения, че мястото, където обичайно е полагал труда си е на друго, различно от посоченото в трудовия договор. Едва след като съдът е прекратил производството по делото и след като е приел, че спорът не му е подсъден, ищецът депозира молба, с която допълва изложените в исковата молба факти относно мястото, където обичайно полага труд, респективно в частната си жалба също навежда такива доводи и представя писмени доказателства. Дори и да се приеме, че това е процесуално допустимо, настоящия съд намира, че писмените доказателства към частната жалба не установяват, че мястото, където ищецът обичайно е полагал труд е в гр.*. Ищецът не може едностранно да променя мястото на престиране на труда си, позовавайки се на естеството на работата си управление на товарен автомобил. Обстоятелството, че част от курсовете, което не е доказано по категоричен начин, са от и за гр.*, както и недоказаното обстоятелство, че понякога управлявания автомобил е домувал в гр.*, не водят до извода, че гр.*е обичайното място, където ищецът е полагал труда си. В този случай като единствено доказано място на работа е това посочено в трудовия договор, сключен между страните, а именно гр.*.

3

Ето защо МОС приема, че с оглед разпоредбите на чл.105 и чл.114 от ГПК компетентен да разгледа настоящия спор е районен съд гр.Монтана.

Така мотивиран, МОС

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по исковата молба на И.И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: област *, община *, град *, ул. „*“* №*, съдебен адрес за призоваване: град *. ул. „*“ №*, ет.*, чрез адвокат Б. С. против „И.Ф.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: град *, ж.к. „*“, бл.*, вх.*, ап.*, вписано в Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК *, представлявано от Ц. Ц., с ЕГН ********** е Районен съд гр.Монтана.

Делото да се изпрати на Районен съд гр.Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия.

Да се изпрати на Районен съд Русе препис от определението за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4