Решение № 96 от 17.06.2020, Районен съд - Айтос

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ град

***, 17.06.2020 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

***КИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично съдебно заседание на 27.05 /двадесет и седми МАЙ / 2020 две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ДУЧЕВА при секретаря: Яна Петкова като разгледа докладваното от Съдията гр.дело №969 по описа на Съда за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Съдът е сезиран с искова молба на И.Я.Я. , ЕГН: **********, адрес: *** срещу Д.Я.Д. с ЕГН **********, адрес *** , със съдебен адрес ***, чрез адв. П.В. ***; М.К.М. с ЕГН **********,*** ,М.М.М. с ЕГН ********** *** и З.К.К., ЕГН: **********,***.

В исковата молба се излага, че съгласно НА №107, том 1 на РС-*** ищцата придобила от родителите си две стаи, салон и антре от приземен етаж със самостоятелен вход от изток в масивна жилищна сграда , находяща се на ***, построена върху УПИ II-1881 (общинска собственост), ведно с ½ ид.ч от правото на строеж. По –късно с НА №119, том 5 на РС-*** придобила ½ ид.ч от втори жилищен етаж с площ от 112 кв.м. ведно със съответната ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. След смъртта на родителите си ищцата придобила по наследство също така ½ ид.ч. от трети жилищен (подпокривен етаж) от описаната сграда.

На 14.12.2011г ответникът Д.Я.Д. извършил замяна , обективирана в НА №102, том 7, дело

№961/14.12.2011г на нотариус Г.Г. по силата на която прехвърля в собственост на З.К.К. ½ ид.ч от втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда в гр.*** на ул.”*** ” *** целия с площ 113,80кв.м. , ведно с ½ ид.ч. от партерния етаж на сградата , с реално ползване на две стаи, кухня, антре и склад от него в източната част с площ от 57,80кв.м. , ведно с ½ ид.ч. от подпокривното пространство , както и ½ ид.ч. от общите части на сградата и ½ ид.ч. от правото на строеж върху УПИ срещу движими вещи.

Същият имот е станал предмет на последваща замяна, с НА№ 60, том 4, дело 451/16.07.2012г на нотариус Г.Г., по който прехвърлител е З. К.К., а приобретатели М.К.М. и М.М.М..

На 24.07.2012 г. ответникът Д.Д. сключил договор за продажба, обективиран в нотариален акт №91, том IV, рег.

№2997, дело №469/24.07.2012 на нотариус Г. Г., вписан под №557 на НК, съгласно който продал на ответника М.К.М. собствения си недвижим имот, находящ се в гр.***, ул. *** ***, в масивна жилищна сграда, състояща се от партерен етаж, два жилищни етажа и използваемо подпокривно пространство /таван/, а именно: самостоятелен обект в сграда- жилище, заемащо целия първи жилищен етаж в сградата, с площ на цялото жилище от 113, 80 кв.м., състоящо се от коридор , всекидневна с кухненски бокс, хол с тераса, две спални с тераси и баня с тоалетна , при граници и съседи : от четири страни външни зидове, отдолу –партерен етаж, отгоре –втори жилищен етаж, как и ведно с 1/2 идеална част от подпокривното пространство на сградата /таван/, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ II – 1881 в квартал 155а с площ от 469 кв.м.

Ищцата поддържа, че с посочените сделки ответникът Д.Д. се е разпоредил с нейната част от посоченият недвижим имот.

В пълно противоречие със закона ответникът Д. се е сдобил с констативен НА при нотариус Г.Г. за собственост на първия жилищен етаж по давностно владение.

Излага се също така, че ответникът Д.Д. страда от психическо заболяване, което е известно на всички в града и че за лечение на това заболяване многократно е лежал в ***„***.” Твърди се , че приобретателите по тези сделки са се възползвали от заболяването на Д. , за да придобият имоти при липса на еквивалентност на престациите.

Ищцата поддържа, че изброените сделки са нищожни по чл.26 ЗЗД , поради противоречие със закона и добрите нрави-поради липса на еквивалентност на престациите, както и поради липса на действителния собственик.

С оглед изложеното ищцата счита, че за нея е налице правен интерес да иска прогласяване нищожността на правните сделки обективирани в НА №102, том 7, дело №961/14.12.2011г на нотариус Г.Г.; НА№ 60, том 4, дело 451/16.07.2012г на нотариус Г.Г.; №91, том IV, рег. №2997, дело

№469/24.07.2012 на нотариус Г. Г. на осн.чл.26 ЗЗД поради противоречие със закона и добрите нрави. При условията на евентуалност посочените сделки са атакувани на основание чл.27 ЗЗД. В последствие след дадени указания на съда от ищцата е конкретизирано ,че евентуално предявеният иск е по чл.31 ЗЗД, а не по чл.27 ЗЗД. По

–късно с нарочна молба вх.№6357/19.11.2019г ищцата е оттеглила всички искове , с които атакува сделката обективирана в №91, том IV, рег. №2997, дело №469/24.07.2012 на нотариус Г. Г..

В ИМ ищцата същи така моли издаденият в полза на Д.Д. Констативен НА №90, том IV, рег. №2995, дело №468/24.07.2012 на нотариус Г. Г. да бъде отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК. Ищцата счита също така, че има основание да претендира да бъде призната за собственик на следните части от масивна жилищна сграда построена върху УПИ II-1881 (общинска собственост) на ул.”***” ***, а именно : две стаи, салон и антре от приземен етаж със самостоятелен вход от изток , ½ ид.ч от втори жилищен етаж с площ от 112 кв.м, ½ ид.ч. от трети жилищен (подпокривен етаж), ведно с ½ ид.ч от общите части на сградата и правото на строеж, а съдът да осъди ответниците М. и М. М. да й предадат владението върху имота.

В срока за отговор е депозиран такъв от тримата ответници , чрез адв. Д.Р. ***, с който исковите претенции се оспорват по допустимост и основателност. По отношение на предявения иск по чл.26 ЗЗД се излагат подробни съображения, че не са налице предпоставките за предявяване, т.к. не е наличен правен интерес на ищцата от иска. Оспорва се както активната, така и пасивната процесуална легитимация на страните. Не се сочат доказателства.

По–късно в о.с.з. ответниците

М.М. и М.М. се представляват от адв.Н., която поддържа тезата за липса на правен интерес у ищцата от прогласяване нищожността на атакуваните сделки и на това основание,моли исковете да бъдат отхвърлени. Адв.Н. поддържа тезата, имота е бил владян необезпокоявано от Д.Д. повече от 10 години и съответно издаденият КНА не трябва да се отменя.

В о.с.з.ответникът Д.Я.Д. се представлява от адв.П.В., назначена от настойника му. В хода на съдопроизводството адв.В. отрича Д. да е владял имота спокойно и необезпокоявано в продължение на 10години и поддържа искането КНА да бъде отменен. Също така прави признание относно факта,че Д.Д. действително се е разпоредил с части от имота, които не са негова собственост и на това основание моли исковете за прогласявани нищожността на сделките да бъдат уважени.

Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори от страните по делото, че на

14.12.2011г ответникът Д.Я.Д. извършил замяна , обективирана в НА №102, том 7, дело №961/14.12.2011г на нотариус Г.Г. по силата на която прехвърля в собственост на З.К.К.

½ ид.ч от втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда в гр.*** на ул.”*** ” *** целия с площ 113,80кв.м. , ведно с ½ ид.ч. от партерния етаж на сградата , с реално ползване на две стаи, кухня, антре и склад от него в източната част с площ от 57,80кв.м. , ведно с ½ ид.ч. от подпокривното пространство , както и ½ ид.ч. от общите части на сградата и ½ ид.ч. от правото на строеж върху УПИ срещу движими вещи на обща стойност от 1 863, 70 лева и заплащането на парична сума от 7 000 лева.

Същия имот е станал предмет на последваща замяна, с НА№ 60, том 4, дело 451/16.07.2012г на нотариус Г.Г., по който прехвърлител е З.К.К., а приобретатели М.К.М. и М.М.М..

На 24.07.2012г ответникът Д. се сдобил с

КНА №90, том IV, рег. №2995, дело № 468/24.07.2012 на нотариус Г. Г., с който бил признат за собственик по силата на давностно владение на целия първи жилищен етаж от сградата на ул.”***” ***.

Непосредствено след това - 24.07.2012 г. ответникът Д. сключил с ответниците М. и М. М. договор за продажба на самостоятелен обект в сграда- жилище, заемащо целия първи жилищен етаж в сградата, с площ на цялото жилище от 113, 80 кв.м., състоящо се от коридор , всекидневна с кухненски бокс, хол с тераса, две спални с тераси и баня с тоалетна , при граници и съседи : от четири страни външни зидове, отдолу –партерен етаж, отгоре –втори жилищен етаж, как и ведно с 1/2 идеална част от подпокривното пространство на сградата /таван/, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ II – 1881 в квартал 155а с площ от 469 кв.м., находящ се в гр.***, ул. *** ***. Сделката била обективирана в нотариален акт №91, том IV, рег.

№2997, дело №469/24.07.2012 на нотариус Г. Г., вписан под №557 на НК. На 03.08.2012г М.К.М. и съпругата му М.М.М. сключили предварителен договор за покупко-продажба на посочения недвижим имот с третия ответник - П.Н.П.. С решение № 189/30.11.2012г на АРС по гр.Д.№ 789/2012г сключеният предварителен договор е обявен за окончателен.

С влязло в сила Решение №398 от

04.12.2014 г. по гр.д. №841/2014 г. на ОС-Бургас, ищецът е поставен под пълно запрещение, като същият е с установена диагноза *** в последен стадий, лекуван е многократно и се води на диспансерен отчет от 2006 г. Ищецът бил многократно освидетелестван от вещи лица в различни съдебни и досъдебни производства, които давали заключения, че поради *** си заболяване и състоянието на продължително *** същият не е могъл да ……., нито ……. да защитава правата си.

Описаната фактическа обстановка се формира от приложените по делото писмени доказателства , показанията на свид.М.Д. и изготвената по делото съдебно –*** експертиза и СТЕ.

От заключението на ВЛ д-р А.С. (л.111-115), което съдът кредитира изцяло, е видно че ищецът Д. към датата на извършване на разпоредителната сделка с недвижимия имот- 24.07.2012г е в състояние на перманентно продължило качествено ……….., което го е направило негоден да ………., защитавайки интересите си. От обсъждането на поставените въпроси в експертизата е видно, че това състояние на ищецът датира от 03.07.2006г, когато за първи път е диспансеризиран с диагнозата „***.***.

*** –***.“ Според изготвилият експертизата …..- ….. самият факт на поставената диагноза и естествения ход на това заболяване обосновава и липсата на способност за …. на резултатите от постъпките му. Нещо повече наличието на такава диагноза предполага периодите на ремисия като изключение. Т.е. хода на протичане на заболяването е прогресивен и лицето все по –рядко изпада в ремисия, като в случая не може да се говори за „пълна медицинска ремисия“, т.к. дори в този момент способността на болния да ……. последиците от тях не може да се сравняват с тези на ментално здрав човек. По мнение на изготвилия експертизата лекар при тази диагноза състоянията на ремисия (непълна) се случват по изключение , макар лицето да не дава вид, че страда от заболяване, т.к. интелектуалният му капацитет е съхранен и той се е научил да прикрива от ***, *** и ***.

На въпроса на адв.Н. дали всеки срещнал Д.Д. би могъл без съмнение да разбере, че лицето страда от *** заболяване в о.с.з. ***. категорично отговаря утвърдително. „………..”.

В този смисъл съдът кредитира изцяло заключението на ВЛ като обективно и пълно и основава решението си основно върху него.

Съгласно заключението на ВЛ по СТЕ (л.430-435), което заключение съдът кредитира изцяло, средата пазара стойност на процесния имот на ул.”***”

*** в гр.*** е 117 225лв. /сто и седемнадесет хиляди двеста двадесет и пет лежа/.

Съдът след запознаване и преценка на показанията на свид.М.Д.

, прецени да кредитира същите с доверие доколкото те изцяло съответстват на заключението и показанията на ВЛ ***. в о.с.з. В показанията си свид. Д. потвърждава, че е познавала родителите на Д.Д. и него самия. Твърди, че е наясно с психичните му проблеми от преди повече от 15 години. Тя самата имала информация за няколко пъти,когато е лежал в *** по молба на съседи или на родителите му, когато са били живи. Свид. Д. е категорична, че от поведението на ответника Д. веднага става ясно, че страда от *** заболяване.