Решение № 727 от 29.09.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. Бургас, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно гражданско дело № 20252100501118 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищцата О. А. Ш., гражданка на Руската Федерация, родена на ***** в ****, подадена чрез пълномощника й адв. П. ГьорчеваБАК, против решение № 824 от 11.04.2025г., постановено по гр. дело № 2446/2025 г. по описа на РС-Бургас, с която са отхвърлени предявените от нея искове за осъждане на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК: 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да й заплати сумата о т 8145 лв. – главница, представляваща недължимо платена сума по фактура №8306417043/11.12.2023г. като допълнително начислена електроенергия и сумата от 310.12 лв. – мораторна лихва върху главницата от 8145 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, като със същото решение ищцата-въззивница е осъдена да заплати на ответното дружество направените по делото разноски в размер на сумата от 538 лв.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е неправилно и необосновано. След анализ на установената по делото фактическа обстановка, въззивницата счита, че проверката от ответното дружество е извършена при съществени нарушения на правилата и в нарушение на 1 материалния закон. Възразява, че констатациите, отразени в констативния протокол са неправилни и необосновани, съставен е при допуснати нарушения, поради което начислената допълнително електроенергия е недължимо платена и начислена незаконосъобразно. Излага доводи, че още при самото поставяне на електромера с протокол от 29.08.2022г. той е монтиран така, че да не отчита ел.енергия като достъп до него са имали само служителите на ответното дружество. Заявява, че грешната схема на свързване е била налице още при монтиране на електромера от съшият служител, констатирал по-късно това обстоятелство. Сочи, че няма отчитане на ел. енергия, въпреки, че имотът е бил посещаван през летния сезон, като след летния период на 2022г. повече не са били издавани фактури. Наведени са и съображения за необоснованост на извода на съда, че липсва нарушение при корекцията на сметките.

Счита, че е налице нарушение при извършената проверка на 27.11.2023г., за което излага подробно твърдяната според въззивницата фактическа обстановка, установена от събраните по делото свидетелски показания. По подробно изложените в жалбата аргументи се сочи, че не е спазена процедурата по извършване на едностранната корекция на сметки, доколкото се сочи, че същият е съставен в нарушение на изискванията на раздел IX от ПИКЕЕ, респ. съобразно ОУ на ответното дружество. На следващо място се излага, че съдът не се е произнесъл по възражението за наличието на неравноправни клаузи, които водят до начисление на непотребена ел. енергия. Сочи се, че не става ясно както е определен периода от 92 дни, за който е коригирана сметката, като въззивницата счита, че при месечна сметка от 400 лв. е невъзможно при корекцията да се начисли сумата от 8145 лв. Позовавайки се на цитирана в жалбата практика на ЕО се сочи, че доколкото в случая не се твърди, че ответникът е доставил начисленото количество ел. енергия за процесният период се сочи, че исковата сума не се дължи и е недължимо платена от ищцата. Излага се съображения, че поради липса н а договорна връзка между страните по делото и без виновно поведение, от законовата и подзаконовата нормативна база - ЗЕ и ПИКЕЕ не може да се извлече безвиновна отговорност за потребителя за извършената корекция в сметките, доколкото че ангажираната отговорност на ищцата е договорна, основана на чл. 81 -82 от ЗЗД, която има виновен характер. Възразява се, че сметката следва отразява реално енергийно потребление за определен период, като информацията за това следва да се представи по ясен и разбираем начин, като се сочи и, че доколкото СТЕ е собственост на ответника, който извършва монтажа му и има достъп до него, стопанисва го и по поддържа технически, същият не може да прехвърля отговорността за неизправността му на ищцата като потребител. По подробно изложените и развити в жалбата съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира присъждане на разноските по делото и пред двете инстанции. В съдебно заседание, въззивницата, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба с искане за отмяна на първоинстанциооноо решение, като счита, че начислената за заплащане сума е определена неправомерно, в т.ч. и поради наличие 2 на неравноправни клаузи. Претендира присъждане на разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за заплащането им.

В срока по чл.

263, ал.

1 от

ГПК въззиваемият-ответник

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. Райнова е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който са изложени подробни съображения за нейната неоснователност. Считат се за неотносими доводите на въззивницата дали същата е имала достъп до електромера и дали би могла да осъществи неправомерната схема на свързване. Сочи се, че неправомерната намеса върху електромера е установена от данните по делото и заключението на вещото лице по приетата в първата инстанция експертиза. Заявява, че в случая отчитайки обективната невъзможност за реално измерване на потребеното количество енергия при доказана манипулация върху СТЕ, то за ответника е отпаднало задължението да докаже реално потребеното количество ел. енергия съгласно правилата на предвидената корекционна процедура в раздел 9 от ПИКЕЕ, в която са предвидени обективни правила за преизчисляване. На следващо място се излагат подробни доводи за законосъобразно провеждане на проверката на електромера и за неоснователност на възраженията в жалбата за неспазване на процедурата по чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ, позовавайки се на цитирана в писмения отговор съдебна практика на ВКС.

Наведени са доводи за неоснователност на възраженията в жалбата, че преизчислените количества ел. енергия реално не са били потребени. Сочи се, че считано от 04.05.2019г. са в сила нови ПИКЕЕ, според които преизчислението количество ел. енергия вече се извършва от операторите на съответните ел. мрежи, като в тази връзка навежда подробни съображения против доводите в жалбата, че ответника няма право да извършва тези корекции. В подкрепа на съображенията си цитира съдебна практика. По подробно изложените в отговора съображения, моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. В случай на уважаване на жалбата е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. В съдебно заседание, въззиваемият не изпраща представил, Депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа писмения си отговор за неоснователност на въззивната жалба с искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Моли за редуциране на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение до размера, посочен в НМРАВ.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чкл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД вр. с чл. 86 от ЗЗД, предявен от А. Ш. за осъждане на ответника „Електроразпределение“ ЮГ ЕАД да й заплати сумата от 8145 лв., представляваща недължимо платена без основание сума по фактура № 8306417043/11.12.2023г. и сумата от 310.12 лв. – мораторна лихва върху главницата, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

3

В исковата молба се твърди, че на 27.11.2023г. е извършена проверка от ответното дружество на електромер, находящ се в имот, собствен на ищцата, при съществени нарушения на правилата и материалния закон. Сочи се, че констатациите, направени от служители на ответника, са неправилни и необосновани, а начислената електроенергия – недължимо платена, начислена неправомерно, като са изложени подробни съображения.

Твърди се, че достъп до ел. табло имат само служителите на ответника, поради което и не може да бъде вменен във вина на ищеца нерегламентиран достъп до електромера. На следващо място се твърди, че при проверката не е присъствал нито собственик на обекта, нито негов представител, както и че констатациите са направени само от служителя, отишъл първи на обекта, което е в нарушение на разпоредбата на чл.49, ал.2 от ПИКЕЕ. Ищцата твърди също така, че не е спазена корекционната процедура, предвидена в ПИКЕЕ и Общите условия на ответника, като счита, че начислената й сума е недължимо платена от нея на ответника поради липса на основание за това.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който е оспорило предявеният иск, по съображения, че процесната сума е начислена правомерно. Заявява, че правото му да коригира сметките за ел. енергия за минал период не е установено в Общите условия на дружеството, а в ПИКЕЕ, и не обуславя като предпоставка за извършването на едностранна корекция наличието на виновно поведение за манипулирането на електромера от което и да е лице. Излага, че изменението на ПИКЕЕ, считано от 04.05.2019 г. преизчислението на количествата ел. енергия и фактурирането им вече се извършват от оператора на съответната електрическа мрежа, към която е присъединен конкретният обект, без да е необходимо доказване на виновно поведение от страна на ищцата, като в подкрепа на тези съображения излага подробни доводи. Излагат се подробни съображения за неоснователност на предявения иск и се претендира отхвърлянето му. В условията на евентуалност – в случай на уважаването му, е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

С обжалваното решение, районният съд е отхвърлил изцяло предявените искове, като е приел, че процесната сума е начислена на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, въз основа на извършена на 27.11.2023г. проверка на служители на ответника и съставен за целта протокол при спазване на разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ, с който е констатирано шунтиране на вторични токови вериги във вторичен клеморед за фаза А, Б и С, довело до неизмерване на изразходваната електрическа енергия. Позовавайки се на актуалната по случая съдебна практика на ВКС първоинмстанционният съдът е приел, че за извършване на едностранна корекция на сметката на ищцата –потребител за минал период от време не се изисква доказване на нейно виновно поведение. Съдът е посочил, че обстоятелството, че в ОУ на ответника не е предвиден ред за корекция на сметките не може да съставлява основание за недължимост на начислената сума, доколкото в случая е спазено условието да е налице някоя от хипотезите на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. По тези съображения съдът е направил решаващия извод, че сметките на ищцата са правилно коригирани за минал период при спазване на процедутрата по ПИКЕЕ, поради което е счел исковата претенция за осъждане 4 на ответника да върне на ищцата платената по корекционната сметка сума, ведно с лихвите за забава за неоснователна и я отхвърлил изцяло.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на основание чл.

269 от ГПК настоящата инстанция счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а досежно правилността му в рамките на обхвата на въззивната проверка съобразно наведените съображения във въззивната жалба, намира следното: