Протокол № 82 от 18.02.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 82 гр. Пазарджик, 18.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20225200500014 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Жалбоподателката АН. В. СТ., редовно призована не се явява. За нея се явява адв. Р.С. Н., редовно упълномощен.

Ответникът по въззивната жалба АНД. Г. СТ., редовно призован се явява лично и с адв. И..........., преупълномощен от адв. К..

Не се явява представител за ДСП ........ и ДСП .......

Адв.Н. : - Да се даде ход на делото.

Адв. И...........: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 260340 от 08.10.2021г., постановено по гр.д.№ по описа на Районен съд гр. ......, съдът е допуснал развод между АНД. Г. СТ., ЕГН ********** от гр. ......, ул ......., и АН. В. СТ., ЕГН **********, гр. ........,бул.

1

......, сключили граждански брак на 07.08.2004 г. в гр. ......, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № ......... г. на Община ......, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Обявил е, че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругата - АН. В. СТ., ЕГН **********.

ПРЕДОСТАВИЛ Е УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на непълнолетните деца ........ С., ЕГН ********** и ........ С., ЕГН **********, на техния баща АНД. Г. СТ., ЕГН ********** , като майката АН. В. СТ., ЕГН ********** ще има право да вижда и взема при себе си децата всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя с приспиване при майката, както и 20 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

ОСЪДИЛ е АН. В. СТ., ЕГН ********** гр.

........,бул. ......, да заплаща на непълнолетните деца ........ С., ЕГН **********, родена на 10.10.2004 г. и ........ С., ЕГН **********, родена на ...... , чрез техния баща и законен представител АНД. Г. СТ., ЕГН ********** , месечна издръжка в размер на по 300 /триста / лева за детето ........ и 250/двеста и петдесет / лева за детето ......., считано от датата на влизане в сила на настоящето решение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на обстоятелства за изменянето или прекратяването на същите, като отхвърля иска над присъдения размер от 300/триста/ лева до претендирания размер от 400/четиристотин/ лева за детето .........

ОПРЕДЕЛИЛ е местоживеене на децата ........ С., ЕГН ********** и ........ С., ЕГН ********** на адреса на бащата АНД. Г. СТ., ЕГН **********, а именно: гр. ......, ул. ..........

ПОСТАНОВИЛ е след прекратяването на брака, ответницата АН. В.

СТ., ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име Савова.

ПРЕДОСТАВИЛ е ползването на семейното жилище, собственост на родителите на съпруга, находящо се в с гр. ......, ул. .......... на него - АНД. Г.

СТ., ЕГН **********, където да живее с непълнолетните деца ........ С., ЕГН ********** и ........ С., ЕГН **********.

ОСЪЖДИЛ е АН. В. СТ., ЕГН ********** гр.

........,бул. ......, да заплати на непълнолетните деца ........ С., ЕГН **********, 2 родена на 10.10.02004 г. и ........ С., ЕГН **********, родена на ......, чрез техния баща и законен представител АНД. Г. СТ., ЕГН ********** , издръжка за минало време в размер на 850 лева на основание чл. 149 от СК, като отхвърля иска до претендирания размер от 3900 лева.

След прекратяването на брака, съпрузите няма да си дължат издръжка помежду си.

ОСЪДИЛ е АН. В. СТ., ЕГН ********** гр. ........,бул. ......, да заплати на АНД. Г. СТ., ЕГН **********, гр. ......, ул. .......... направените от него разноски по делото в размер общо на 805,00 лева.

ОСЪЖДИЛ е АН. В. СТ., ЕГН ********** гр. ........,бул. ...... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пещерския районен съд допълнителна ДТ по делото в размер на 25 лева, както и ДТ върху присъдените издръжки в размер на 826,00 лева.

Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. Р.С. Н., пълномощник на АН. В. СТ.. Смята първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Във въззивната жалба се твърди, че неправилно първоинстанционния съдът е ценил свидетелките показанията на АНД. Г. СТ. и не е ценил показанията на свидетелите на АН. В. СТ..

След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установило фактическата обстановка твърдяна от ищеца. Реалната фактическа била обстановка е правдиво и последователно очертана от ответницата.

Свидетелските показания на Св. ......... не следвало да се кредитират поради признатият и от нея факт, че двете с ответницата са в лоши отношения.

Свидетелските показания на Св. ......... били немногословни, но преки и категорични. Следвало да се кредитират като дадени от незаинтересовано лице. Същата не твърди наличието на любовни или интимни отношения между ответницата и неин колега, твърдян като неин любовник, за времето преди фактическата раздяла на страните.

Свидетелските показания на Св. ........ потвърждавали, че наистина 3 работното време на ответницата много пъти е от 08 до 20часа. Споделя слухове и неща, чути от трети лица. Липсват преки впечатления за наличие и констатирани от нея брачни провинения.

Посоченото от Св. ........ потвърждавало тезата на ответницата за системен домашен тормоз, за желание от страна на ищеца да я ограничи да не ходи на работа и за пристъпи на ревност. Свидетелката потвърждава наличието на домашно насилие, на което е била свидетел.

Свидетелят ........., баща на ответницата, чиито показания са правдоподобни, житейски издържани и логични също споделя за домашно насилие, на което е бил свидетел, за отнемане на лични и служебни вещи за да принуди ответницата да не ходи на работа. Показанията му следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК.

Съдът не се обосновава, защо кредитира изцяло показанията на свидетелите на ищцовата страна, а не кредитира показанията на ответниковите свидетели, които съвсем ясно и категорично сочат случаи на домашно насилие от страна на ищеца.

Подобни данни се намират и в СПЕ.

Данните от СПЕ по отношение на ищеца, сочели че същият е „психически и физически здрав. Маркира интелектуален квотиент, отнасящ към граничните стойности, .... ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Е, обаче, посещението при фамилен психотерапевт на цялото семейство с цел овладяване на създалата се конфликтната ситуация, с цел снизяване на гневните отреатирвания от страна на бащата и неговото семейство, отнасящи се до пренебрежение личността на майката и нейната изключително важна роля при отглеждане и възпитание на децата, които са от женски пол, за да се избегнат за в бъдеще тежки и нежелани психосоматични проблеми и девиации в поведенческия акт и личностовото им развитие. Твърди се, че колкото и да се стараело вещото лице да бъде от полза на ищеца, посоченото по-горе потвърждава тезата на ответницата за наличие на домашно насилие и за опит за доминантно, „мъжко" поведение от страна на ищеца, демонстриращ едни закостенели патриархални „ценности", които поставят жената и съпругата в подчинено положение на слугиня, на вещ и когато не се случва неговото, да налага волята си с насилие. Както твърди ответницата това е част от причините да напусне семейството. В този смисъл не може да се твърди вина от страна на 4 ответницата. Евентуална извънбрачна връзка се явява следствие на поведението на съпруга ищец и не следва да се вменява във вина на ответницата.

Във въззивната жалба се твърди, че по отношение родителските права следва да се има предвид, че голямото дете - ........, разпитана в съдебно заседание пожела да остане да живее при баща си.

За по-малкото дете ....... смята, че родителските права следва да бъдат дадени на майката. Детето продължавало да се нуждае от непосредствени майчини грижи, поради което искът за предоставяне на родителските права на бащата е неоснователен.

Режимът на личните отношения трябвало да осигури възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Свиждането и вземането на детето от родителя, на когото не са предоставени родителските права, са неразделни части от поддържането на лични отношения и ако е необходимо , следва да бъдат предвидени и защитни мерки по чл.59, ал.8 СК за изпълнението на режима , основан на изменени обстоятелства. Начинът и формата на поддържане на лични отношения можели да бъдат най-разнообразни (ППВС № 1/1974 г.),а определяните по реда на чл.59, ал.8 СК защитни мерки на режима трябва да са подходящи и подчинени на правно защитения интерес на детето - то да се развива пълноценно и да общува нормално с родителите си и с техните роднини.

Поради това в спора за режима на лични отношения с детето съдът не бил обвързан от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация и недоверието между тях е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия родител, в т.ч. до родителско отчуждение. Поведението на родителите и останалите причини, довели до формирани у детето емоционални състояния, представи и желания, сочещи на отчуждение имат важно, но не решаващо значение при преценката дали в конкретния случай изменението на обстоятелствата представлява основание за промяна на мерките по упражняването на родителските права и на лични контакти в желаната от отчуждения.

Изследвайки цялата съвкупност от тези релевантни обстоятелства, съдът следвало да отчете спецификите на конкретния случай, като обсъди 5 подробно конкретните специфични обстоятелства, които са от найсъществено значение за интереса на конкретното дете, и - специално обстоятелства, които се установили по делото, а именно, проява на насилие от родител към другия родител, които са от естество да поставят детето в риск и по този начин значително да накърнят или застрашат интересите му. За съжаление в своето изследване вещото лице в СПЕ не е пожелало да изследва въпросът за родителското отчуждение на малкото дете ....... и за извършвано домашно насилие. В случая трябвало да се има предвид и фактът, че детето е момиче и че от този момент нататък, когато навлиза в пубертета, на него все повече ще му е нужна майката като жена, който да го напътства и с която то да споделя и обсъжда въпросите на настъпващите физиологични и психични проблеми, характерни при момичетата на тази възраст и в това състояние.

На следващо място във въззивната жалба се твърди, че съдът се позовава само на някои от посочените в Постановление № 1/1974 г. обстоятелства и игнорира други, което е недопустимо. Изброените в Постановлението обстоятелства били минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на пар.

1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето) и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други не позволява формирането на законосъобразен извод за най-добрият интерес на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права (Решение № 54 от 16.02.2015 г. по гр. д. № 5475 / 2014 г. на Върховен касационен съд.) Първоинстанционния съд бил приел, че и двамата родители имат родителски капацитет да полагат грижи за детето в семейната си среда. И при двамата родители били осигурени подходящи жилищни и материални условия. И двамата родители имат подкрепяща среда. Детето има установена доверителна връзка и с двамата родители, но съдът не бил обсъдил и факта, че детето е от женски пол и от тази възраст нататък все повече ще има нужда от майчино присъствие присъствие. Децата имали интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставял не само адекватните 6 грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет./ Решение N9 334 от 06.01.2016 г. по гр. д. № 2202 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение./