Решение № 5516 от 23.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10588/2024
- Вид
- Решение № 5516
- Подписан
- 23.12.2024
- В сила
- 01.02.2025
- Състав
- СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал.11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150А, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2, б. "а" · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2А, б.А · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5516 гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110210588 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на В. П. К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 23-4332-024346/12.10.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗДвП административно наказание "глоба" в размер на 300,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП, както и му е наложено на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се сочи, че пред административния орган е представена невярна и неотговаряща на действителността фактическа обстановка по случая, както и че във връзка с извършена проверка на лични документи жалбоподателят е оказал пълно съдействие на органите на МВР. Поддържа се, че при описание на извършеното деяние не става ясно на какво основание и въз основа на какъв акт е „МПС, спряно от движение чл. 171, т. 2 б. А – техническа неизправност“, нито са приети обясненията на жалбоподателя къде и по каква причина се 1 води производство по оспорване на съответното обстоятелство. На следващо място се акцентира, че описаната фактическа обстановка е неясна и непълна, което е ограничило правата на санкционираното лице.
По посочените съображения се релевира молба към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят В. П. К., редовно призован, се представлява от адв.К., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено по изложените в жалбата съображения. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата на В. П. К. срещу Наказателно постановление № 23-4332024346/12.10.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок (наказателното постановление е връчено на 16.02.2024 г., а жалбата е депозирана в съда на 01.03.2024 г. по електронен път) и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:
Съгласно Заповед № 22-4332-004889 за прилагане на принудителна административна мярка от 23.09.2022 г. на СДВР срещу *** К., временно било спряно от движение МПС лек автомобил „****“, с рег. № ****, регистрирано на *** К..
С решение № 369/08.06.2023 г. на АдмС – Пазарджик била отменена 2
Заповед № 22-4332-004889 за прилагане на принудителна административна мярка от 23.09.2022 г. на СДВР, който съдебен акт влязъл в законна сила на 08.06.2023 г.
Установява се по делото от писмо на ОДМВР – Пазарджик, сектор „ПП“, че лек автомобил „****“, с рег. № **** е собственост на *** К. от 14.03.2008 г. до настоящия момент, както и че МПС е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.11 от ЗДвП във връзка с издадена ЗППАМ № 24-0248000016/26.01.2024 г. по чл. 171, т. 2А, б.А от ЗДвП, издадена от РУ – Бяла Слатина. СУМПС № 280924671, издадено на името на В. П. К., ЕГН **********, е със срок на валидност от 28.05.2011 г. до 28.05.2021 г. за категории В, А, АМ.
От представената по делото справка за МПС с рег. № РА9154АХ се установява, че на 30.09.2022 г. е регистрирана служебна промяна на регистрацията – спиране от движение, поделение ПП – Пазарджик.
На 26.08.2023 г. около 21:09 часа в гр.София, на АМ Тракия 01 км, с посока на движение от ул. Околовръстен път към с. Нови хан, жалбоподателят В. П. К. управлявал лек автомобил „****“, с рег. № ****, собственост на *** К., като на горепосоченото място бил спрян за извършване на проверка от служители на ОПП – СДВР, в хода на която било установено, че водачът управлява със СУМПС с изтекъл срок на валидност и автомобилът бил спрян от движение от 30.09.2022 г.
За констатациите от извършената проверка свидетелят Б. съставил против водача на лекия автомобил В. П. К. АУАН серия GA № 948171/26.08.2023 г., като квалифицирал нарушенията по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП.
Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без да изложи конкретни възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение срещу констатациите в АУАН GA № 948171/26.08.2023 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 23-4332-024346/12.10.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗДвП административно наказание 3
"глоба" в размер на 300,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП, както и му е наложено на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Б..
От показанията на св. Б. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдените нарушения с техните фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля Божидар В.ев представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна служебна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност.
4
Също така, спазена е предвидената от закона писмена форма и давностните срокове по смисъла на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчване на АУАН и НП на нарушителя.
В хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или ограничаващи правото на защита на подведеното под административнонаказателна отговорност лице. В атакуваното НП по достъпен и разбираем начин са описани нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, като същите са съответни на посочените като правни норми техни квалификации.
Ето защо не е налице нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, нито е нарушено правото на лицето да узнае за какви точно административни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
По отношение нарушението по т. 1 от НП, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че на посочената в акта и наказателното постановление дата 26.08.2023 г. МПСто, описано в същите, е било управлявано от жалбоподателя.
Установи се също така, че ЗППАМ № 22-4332-004889 от 23.09.2022 г. на ОПП-СДВР е била отменена с решение № 369/08.06.2023 г. на АдмС – Пазарджик, което е влязло в законна сила на 08.06.2023 г. (последното отразено в представената и приобщена към материалите по делото справка за нарушител – водач). Предвид последното и на първо място, към дата 30.09.2022 г., както се твърди в АУАН и в НП, не е била влязла в сила ЗППАМ № 22-4332-004889 от 23.09.2022 г. на ОПП-СДВР, която е постановявала спиране от движение по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП – техническа неизправност на МПС до отстраняване на неизправността, а на следващо място – към датата 26.08.2023 г., когато се твърди да е извършено нарушението, същата е била отменена с влязъл в сила съдебен акт.
Фактът, че в системата на КАТ не е коригиран този факт, а именно, че ЗППАМ № 22-4332-004889/23.09.2022 г. не е била влязла в законна сила на 30.09.2022 г., както и че към датата на извършване на процесната проверка – 26.08.2023 г. същата е била отменена, не може да се вмени във вина на 5 привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
Поради изложеното, по този пункт на оспореното наказателно постановление отговорността на въззивника е била ангажирана неправилно, респективно и в тази част НП следва да бъде отменено.
По отношение нарушението по т. 2 от НП, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП изрично предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
СУМПС на жалбоподателя е с изтекъл срок на валидност на 28.05.2021 г., което обстоятелство се установява безспорно от приложената към материалите по делото справка – картон на водача, от справката на ОДМВРПазарджик, както и от показанията на разпитания свидетел В.ев (видно от които СУМПС № 280924671 е било издадено на жалбоподателя на 28.05.2011 г. е било валидно до 28.05.2021 г.). По делото не бяха ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборят тази констатация, а именно, че към датата на извършване на визираното административно нарушение – 26.08.2023 г. жалбоподателят е притежавал валидно СУМПС.
Причините, поради които същият не е предприел мерки за издаване на ново СУМПС преди изтичане срока на валидност на издаденото му СУМПС № 280924671 са без значение за производството. От обективна страна жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП), е управлявал МПС лек автомобил марка и модел „****“, с рег. № **** със СУМПС с изтекъл срок на валидност.
Разпечатката съдържа 44 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b73428e-e610-414a-9b78-3ac7331711c5