Определение № 24017 от 01.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24017 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110100063 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба, с вх. № 184453/09.06.2026 г. на ищеца „Минолби“ ЕООД чрез адв. Т., с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 9893/26.05.2026 г. в частта за разноските, като в полза на ищеца се признаят разноските, сторени за куриерски разноски, както и се присъди в цялост поискания от ищеца размер на адвокатското възнаграждение.

Изложени са съображения, че релевираното по чл. 78, ал. 5 от ГПК възражение не е мотивирано, респ. съдът не следва да го съобразява. Отделно, намира, че макар наистина производството да има за предмет спор с минимален материален интерес, производството е свързано с куриерски, времеви и енергиен ресурс, поради което вложения труд следва да бъде възмезден. Афишира, че съдебната практика, на която настоящият съдебен състав се е позовал, за да намали възнаграждението му, а именно Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на ВКС не е приложима в случая, тъй като касае производство, развило се по чл. 248 ГПК, а не такова по същество на спора, поради което не следва да бъдат съобразявани изложените в него аргументи. Моли съда да уважи молбата и да присъди в цялост всички претендирани от ищеца разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответната страна по молбата „А1 България“ ЕАД е подала лаконичен отговор, с който твърди, че претенциите на молителя за ревизия на разноските, присъдени по делото, са неоснователни.

Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК страната, поискала присъждане на 1 разноски, представя списък на същите най-късно в последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80 ГПК (при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС ), при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът намира, че същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно, като съображенията за това са следните:

На първо място, съдът намира да отбележи, че противно на разбиранията на ищеца разноски за куриерски услуги и други подобни не биха могли да бъдат репарирани посредством института на чл. 78 от ГПК. В обхвата на предвидената в чл. 78, ал. 1 от ГПК отговорност за "разноски по производството" се включват тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, преводач и тълковник, разходи за извършване на оглед, за публикации в неофициалния раздел на Държавен вестник, за изпълнението на съдебни поръчки, за назначаване на особен представител и др., като съгласно чл. 76 от ГПК разноските за производството се внасят предварително от съответната или двете страни, според обстоятелствата. Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, а за оказваната й правна защита има право й бъде присъдено само адвокатско възнаграждение за един адвокат. Разходите за извършване на фактическите, организационни действия на страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата - изготвяне на копия от документи, телефонни разговори, транспорт и др. подобни, макар и извършени поради образуването на производството, не обуславят неговото развитие и не представляват такива разноски. Заплащането на разходи за достигане на документи до седалището на компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски (в този смисъл вж. Определение № 380 от 16.09.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 457/2021 г., I т. о., ТК).

На второ място, съдът не намира причина да ревизира позицията си, обективирана в постановения акт по същество на спора касателно недължимостта в цялост на адвокатския хонорар на ищеца, макар разходът да е доказан реално и изцяло. Мотивите на съда, че ищецът „Минолби“ ЕООД е 2 образувал множество дела за идентични вземания от ответника, произтичащи от едно и също правоотношение, като цената на всичките му искове е нищожно ниска – около или дори под 1 евро, са обосновани и дори са потвърдени от молителя в молбата му от 09.06.2026 г. По преценка на настоящия съдебен състав подобен похват на действие на едно лице не могат да останат незабелязани в правния мир, защото индикират на проявена недобросъвестност. Във въпросното Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на ВКС се сочи дословно, че „Освен това следва да се отбележи, че претенцията за присъждане на разноски в размер на 600 лв. по иск с цена 119,34 лв. представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство“. В контекста на настоящата рамка на делото, цената на иска е 3,00 лв. (1,53 евро) без ДДС и 3,60 лв. (1,84 евро) с ДДС, а претендираният адвокатски хонорар – 200 лева, т.е. претендираният адвокатски хонорар е около 56 пъти над цената на иска, а в казуса, разглеждан от ВКС е отбелязано, че страната е злоупотребила със своите права, претендирайки адвокатски хонорар с едва около 5 пъти по-висок размер.

Простата аритметика, в светлината на многобройните заведени дела, при огледални параметри /цена на иск и претендирано възнаграждение/, навеждат настоящия съдебен състав на заключението, че това поведение на ищеца представлява злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 от ГПК, което следва да бъде своевременно парирано от съда, а не бонифицирано и насърчавано (така още и Определение № 466 от 1.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г. на III ГО на ВКС).

За пълнота, следва да се посочи, че именно поведението на ищеца, а не толкова критериите в контекста на чл. 78, ал. 5 ГПК, са навели съда на извод за нужда от редуциране размера на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Вкратце, вътрешното убеждение на съда е, че молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 184453/09.06.2026 г. на ищеца „Минолби“ ЕООД, подадена чрез адв. Т., с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 9893/26.05.2026 г. в частта за разноските, като се иска в полза на ищеца да се признаят разноските, сторени за куриерски разноски, и в цялост поискания от ищеца адвокатски хонорар.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл.

248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4