Решение № 1973 от 14.12.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3701/2023
- Вид
- Решение № 1973
- Подписан
- 14.12.2023
- В сила
- 03.01.2024
- Състав
- Силвия Лъчезарова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "а" · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1973 гр. Пловдив, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330203701 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 23-1030-001347/06.04.2023 г., на ВПД началник група с-р Пътна Полиция при ОД на МВР Пловдив, с което на И. Г.
И., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 102, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата бланкетно се моли за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител, който излага аргументи, че не е установена правилно фактическата обстановка и не били установени правилно всички съставомерни факти, като жалбоподателят не е предоставял автомобила на това лице, не било описано допустителство, а единствено предоставянето, поради което постановлението следвало да се отмени.
Въззиваемата страна, в писмено становище, моли актът да се потвърди, като излага доводи, че същият бил съставен без процесуални пороци и по безспорен начин било доказано нарушението. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 04.03.2023 г. около 19:43 ч. жалбоподателят заедно със свид. Д. Р. решили да ползват услугите на автомивката, находяща се в бензиностанция Лукойл на адрес бул.
България № 214. Същите се отправили натам с управлявания от И. автомобил марка Порше, модел Панамера, с рег. № ****, който следвало да бъде измит. При 1 пристигането в автомивката жалбоподателя предоставил ключовете на неустановено по делото лице, работник в автомивката, което ги приело с цел да бъде измита колата.
В хода на работата, обаче възникнала необходимост от това да се премести колата и свид. Г. А., взел ключовете от автомобила и при извършване на маневрата загубил контрол върху автомобила и настъпило пътнотранспортно произшествие с материални щети. След завръщането на водача на лекия автомобил – жалбоподателя, бил подаден сигнал до 112 и на място били изпратени свид. Н. Я. и Т. М.. Свид. Я. съставил АУАН на неправоспособния водач А. и на жалбоподателя И..
Актът бил съставен на местопроизшествието, пред жалбоподателя, който собственоръчно вписал че има възражения.
На 06.04.2023 г. било съставено процесното наказателно постановление, с което жалбоподателят бил наказан за нарушение по чл. 102, т. 1 ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т.3, б. „А“ от ЗДвП с глоба в размер на 100 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Н.
Я., свид. Г. А. и свид. Д. Р., приобщените писмени доказателства АУАН - частично, Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021, справка за нарушител/водач, обяснения на жалбоподателя, справка за собственост.
Съдът намира показанията на свидетелите за логични и обективни.
Актосъставителят свидетелства за обстоятелствата след настъпване на ПТП и това по чии сведения е съставил акта, което следва да се тълкува и в светлината на останалите гласни и писмени доказателства. Свид. Я., който не е бил очевидец на ПТП е отразил своите лични възприятия, поради което съдът кредитира показанията му именно като такива, отразяващи резултати от анализ на вторични данни.
Съдът кредитира показанията на свид. А. за съставомерните факти, а именно по отношение, че И. не му е предал ключа, а той го е получил от лицето на което е бил предаден въпросния ключ. Също така и по отношение на фактите около настъпването на ПТП. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите са обективни, логични и нямат вътрешни противоречия. Същите кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства, а именно писмените обяснения на нарушителя и показанията на свид. Р. и Я.. Поради същата причина, като взе под внимание близката връзка между свидетелката и нарушителя съдът не намери основание да се съмнява в истинността на нейните показания, тъй като същите кореспондират, както с гласните така и с писмените доказателства.
Съдът намери, че тъй като от показанията на свидетелите се установи, че управлението не е предоставено на Г. А. А., а на друго лице, неустановено по делото, то е оборена презумпцията за доказателствената сила на АУАН закрепена в чл. 189, ал.2 от ЗДвП.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 102, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач.
В тази връзка очевидно е ирелевантно посочването на нова невключена в нормата форма на изпълнително деяние – допуска. В този смисъл съдът намира, че това не е съществено процесуално нарушение, което самостоятелно да доведе до отмяна на акта.
Вменява се на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, да е предоставил МПС лек автомобил марка Порше, модел Панамера, с рег № ****, на неправоспособния водач Г. А..
2
Безспорно се установи качеството на жалбоподателя, а именно водач на МПС.
Не се установи обаче същият да е предоставял управлението на автомобила точно на Г.
А., който от доказателства е видно, че бил неправоспособен. Напротив установи се , че същият е предоставил автомобила на друго, неустановено по делото лице и то не за управление, а с цел да бъде измит.
Недоказването на всички съставомерни елементи е основание за отмяна на атакуваното постановление, тъй като не се доказа описаното в АУАН и НП нарушение да е извършено.
Съдът е в невъзможност да подмени установените факти, а именно на кое друго лице е бил предоставен автомобила посредством предаването на ключовете и дали същото е било правоспособно или не, тъй като АУАН и НП имат ролята на обвинителен акт в административнонаказателния процес, а съдебното производство по обжалване на издаденото НП е на практика въззивната му фаза и съгласно задължителната тълкувателна практика на Върховния съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение. Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на електронни фишове пред съда.
Тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред. (Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд) От гореизложеното следва, че Наказателното постановление следва да се отмени:
- ако в него не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав;
- или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца чрез описването им в АУАН и НП;
- или ако фактите, така както са описани в АУАН и НП (без съда да установява нови положения, които не са надлежно предявени на нарушителя) следва да се извличат чрез тълкуване.
- или ако фактите макар и съставомерни не се докажат, а се установят нови фактически положения непредявени с АУАН и НП, както е в случая.
Също така съдът намира, че не е налице и субективния елемент на нарушението.
Предоставянето на автомобила не е бил на неправоспособно лице за управление, а за да бъде измит. Дори да се приеме, че водачът при форма на ината непредпазливост, е следвало да се увери, че предава ключовете на правоспособен водач, тъй като може да допусне, че все пак може да се наложи преместването му, то той не следва да полага усилия да установява дали всички служители на автомивката или всички присъстващи на бензиностанцията лица, имат правоспособност в случай, че те вземат ключовете на автомобила.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в светлината на горните 3 констатации. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на жалбоподателя. Връчването на акта при отказ е надлежно оформено и съдът го приема за редовно.
Описаната фактическа обстановка е достатъчна и съдържа минималното необходимо съдържание и съществените обстоятелства, за да удовлетвори изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Актът е съставен от компетентно лице видно от приложените оправомощителни заповеди, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.
Постановлението, е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват други освен описаните по-горе пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.
Съгласно измененията в ЗДвП и влизането в сила на чл. 189з от ЗДвП обсъждането на приложението на чл. 28 от ЗАНН се явява ирелевантно и безпредметно.
С оглед на изложеното по-горе обаче съдът намира наказателното постановление за необосновано и незаконосъобразно, поради недоказването на твърдяното за извършено нарушение, поради което то следва да се отмени.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 400 лв. по договор за правна защита и съдействие от 15.06.2023 г. В писменото си становище въззиваемата страна е направила искане за намаляване на хонорара за адвокатска защита до минимума предвиден в НМРАВ. Към момента на сключване на договора за адвокатска защита е действала редакцията на НМРАВ, съгласно която минимумът за производство като настоящото се явява на основание чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 т. 1 от НМРАВ – 400 лв. поради което обсъждането на възражението се явява безпредметно.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-1030-001347/06.04.2023 г., на ВПД началник група с-р Пътна Полиция при ОД на МВР Пловдив, с което на И. Г. И., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 102, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
Разпечатката съдържа 51 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b72c83d-cc74-4079-b257-ebbf6d3c5716