Решение № 182 от 27.02.2020, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 182

27.02.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Трети граждански състав на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

Съдия : Нели Иванова секретар Михаела

Бончева прокурор като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2559 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от И.Н.Н. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, пл*********, адв.Т.

П. Н., против Областна дирекция на МВР – Хасково, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.„България“ №85, обективно съединени искове с правно основание чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2, вр. чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че през периода 02.09.2016г. - 02.09.2019г. полагал труд като ст.полицай при РПУ-Ивайловград към ОДМВР–Хасково, като съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ бил със статут на държавен служител. За това им правоотношение приложими били следните норми - чл.176, чл.187 ал.1, ал.З, ал.5 т.2 и ал.9, чл.178 ал.1 т.З от ЗМВР, както и Наредба №8121з-592/25.05.2015г., Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г., издавани от министъра на вътрешните работи. Всяка от тях уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.З ал.З и в трите наредби били идентични, според които при работа на смени възможно било полагането на труд и през нощта между 22ч. и 6ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В предишната Наредба №8121з-407 от 2014г., изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22ч. и 6ч за отчетния период се умножава по 1,143 /чл.31 ал.2/. В следващите наредби изрична регламентация за преизчисляване липсвала. Това обаче не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен /каквато изрична забрана щяла да е и противоконституционна/, а представлява празнота в уредбата. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ от 26.01.2007г./, респ. чл.9 ал.2 от същата. Според тази норма, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Това било основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 през исковия период. За периода 02.09.2016г. - 02.09.2019г. ищецът работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа, като полагал 7 или 8 нощни смени месечно.

Той положил общо 2210 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143, възлизал на 2526 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 316 часа, които работодателят не му заплатил и следвало да бъде допълнително заплатен. През исковия период ищецът получавал различно основно месечно възнаграждение 660лв. през 2016г. и 2017г., 800лв. през 2018г. и завишено с 10% през 2019г. Имайки предвид нормата на чл.186 ал.6 от ЗМВР, че извънредният труд се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, и факта, че протоколите от положен нощен труд от ищеца се намирали при ответника и в РПУ- Ивайловград, предявеният главен иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3, вр. чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР, бил в приблизителен размер 1896лв., а точният му щял да се изчисли от съдебно-счетоводна експертиза по делото.

Ответникът дължал и лихва за забава на ищеца върху дължимите суми, от момента в който станали изискуеми, а именно в общ размер на 251,02лв. Съгласно чл.186 ал.З от ЗМВР, работното време на държавните служители, работещи на 12- часови смени се изчислявало на тримесечен период. В този смисъл ответникът изпаднал в забава от месеца, следващ отчетния тримесечен период, или както следва. Общият размер на дължимата сума по предявения акцесорен иск била в размер на 251,02лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за периода на забавата от 30.10.2016г. до датата на подаване на иска в съда.

Предвид изложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца гореописаните суми, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 02.09.2019г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като намира предявените искове за допустими, но по същество неоснователни и счита, че следва да се отхвърлят изцяло. Ищецът бил държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР при ОДМВР-Хасково, РУ–Ивайловград, като заемал длъжността „мл.оперативен дежурен“ от 25.07.2016г. до момента. Неоснователни били твърденията му за неправилно изчисляване на работното му време, в резултат на което бил ощетен, като не му бил изплащан положен извънреден труд. През исковия период ответникът се съобразявал със законовите и подзаконови нормативни актове, регламентиращи реда и начина за полагане, отчитане и заплащане на положения извънреден труд от държавните служители. Ищецът не сочел и конкретни случаи или заповеди, в изпълнението на които положил претендирания незаплатен му извънреден труд.

Невярно било ищцовото твърдение, че при отчитането на нощния труд, ответникът неправилно превръщал нощните часове в дневни такива, което довело до натрупване на допълнителни часове незаплатен извънреден труд. Приложение намирали чл.179 от ЗМВР, Наредба №8121з-776/26.07.2016г., Наредба №8121з-908/02.08.2018г. и заповед на министъра на вътрешните работи, регламентиращи заплащането на положения труд за времето от 22ч. до 6ч. Така приложение намирал специалният ЗМВР, а не общите разпоредби на КТ. Искът бил недоказан по основание и размер.

Не ставало ясно, на каква база е изчислявана цената на иска, не се представяли доказателства за наличието на претендирания извънреден труд. Не се сочело и на какво основание се претендира мораторна лихва и от коя дата следва да се начислява. Искането за присъждането й било неоснователно и недоказано. Исковата молба била бланкетна и неясна. Предвид изложеното, ответникът счита предявените искове за неоснователни и недоказани.

По искане на ищеца с протоколно определение, постановено в с.з. на 16.01.2020г., съдът допусна на основание чл.214 от ГПК изменение на размерите на предявените искове, като иска за заплащане на главница се увеличава на 2194,42лв., а иска за мораторна лихва се увеличава на 257,49лв.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца гореописаните суми за главница и за обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение, издадено на 27.09.2019г. от ОД на МВР-Хасково, ищецът е служител в РУ-Ивайловград при ОДМВР-Хасково, като за периода от месец юни 2016г. до месец август 2019г. заемал съответните длъжности – командир на отделение в група „Охранителна полиция", считано от 22.04.2015г., и младши оперативен дежурен ОДЧ, считано от 25.07.2016г. до момента.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. Вещото лице след запознаване с материалите по делото, както и с допълнително предоставените му от ответника документи, установява, че ищецът заема длъжността „младши оперативен дежурен" при РУ-Ивайловград към ОД на МВР-Хасково и изпълнява служебните си задължения на 24-часов сменен режим с начален час 7ч. и краен час 7ч. на следващия ден за процесния период. В заключението си вещото лице сочи, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици при режим на труд 24-часови дежурства. Експертизата констатира, че положения от ищеца нощен труд не е преобразуван към дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. При извършените преизчисления в заключението си вещото лице прилага разпоредбите на КТ, НРВПО и НСОРЗ, както и чл.187 ал.3 и ал.5 т.2 от ЗМВР, на база основното месечно възнаграждение на ищеца. Така е установило, че за процесния период 02.09.2016г. – 02.09.2019г. за ищеца броят на отработените нощни смени са 277 дежурства, броят на отработените нощни часове са 2216 часа, превърнати в дневни възлизат на 2532,89часа, с разлика в часове и минути за доплащане 313,29часа, с приложена часова ставка за определяне стойността на положения извънреден труд и според чл.262 ал.1 т.4 от КТ в размер на 2194,42лв. и нетен размер 1974,98лв., който не бил изплатен на ищеца. Вещото лице изчислява дължимото обезщетение за забава върху нетната главница от 1974,98лв., с натрупване за периода 01.10.2016г. – 02.09.2019г. в общ размер на 257,49лв. Обезщетението било изчислено на база отчетни тримесечия до датата на входиране на исковата молба.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните изводи по допустимостта и основателността на предявените обективно съединени искове:

По категоричен начин по делото се установи, че през процесния период между страните по делото е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „младши оперативен дежурен" при РУ-Ивайловград към ОД на МВР-Хасково, като е изпълнявал служебните си задължения на 24-часов сменен режим с начален час 7ч. и краен час 7ч. на следващия ден. Страните не спорят, а и от заключението на вещото лице се установява, че в този период ищецът е отработил 277 дежурства, като броят на отработените нощни часове възлиза на 2216 часа. Основният спорен въпрос е, дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен, умножен по коефициент 1.143, и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и заплати като такъв.

След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и предвид приложимата за случая нормативна уредба, както и съобразно най-новата практика на Окръжен съд – Хасково настоящият съдебен състав достига до отрицателен отговор на този въпрос.

Съгласно чл.187 ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22ч. и 6ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /ал.3/. За положения над определеното работно време труд държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд /ал.5 т.2/, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /ал.6/. Според чл.187а ал.4 от ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл.187 ал.7 се регламентира с наредбата по чл.187 ал.9. През исковия период е действала Наредба № 8121з -776 от 29.07.2016г. (ДВ бр.60 от 02.08.2016г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители /отм./.

Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., която е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм.д.№5450/2016г. на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015г. е отменена Наредба № 8121з -407 от 11.08.2014г., чл.31 ал.2 от която постановява, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22ч. и 6ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа в издадените впоследствие наредби. От изложеното се налага извод, че действалата през исковия период нормативна уредба не предвижда възможност за преизчисляване на положения нощен труд при сумарно отчитане на работното време. В тази връзка следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015г. с постановеното на 11.07.2016г. решение на ВАС не е възстановено действието на предходната Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014г. макар и за времето до влизане в сила на 02.08.2016г. на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., тъй като с отмяната по съдебен ред на подзаконов нормативен акт не се възстановява действието на предходния акт, който е уреждал тази правна материя.