Решение № 128 от 18.05.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002901842 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца “ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ” АД, ЕИК 204910769, против решение № 32/06.02.2025 г. по в.т.д. № 568/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 2-ри състав, в частта, с която е потвърдено решение № 186/22.04.2024 г. по т.д. № 291/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта за отхвърляне на предявения от настоящия касатор против длъжника “КИНО АРЕНА” ЕООД (н.), ЕИК 130328160, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за съществуване на вземането му за разликата над 1 029 790,64 лева до сумата от 1 356 441,42 лева - законна лихва за периода от 14.03.2020 г. до 13.07.2020 г. върху главницата от 4 924 743,04 евро (с левова равностойност в размер на 9 631 960,18 лева) по договор за банков кредит от 14.02.2007 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т. 1 ТЗ, както е включена главницата в списъка на приетите вземания на кредиторите на “КИНО АРЕНА” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ по т.д. № 376/2018 г. на Окръжен съд - Стара Загора, обявен в търговския регистър на 16.05.2019 г.

Въззивното решение в останалата уважителна част, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 178/09.06.2025 г., не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в отхвърлителната част – касационно основание по чл.

281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на апелативния състав, че за периода 14.03.2020 г. – 13.07.2020 г. искът е неоснователен с оглед императивната разпоредба на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 1 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИПОРНСПП), в която е предвидена забрана за начисляване на лихви за забава при просрочие на задължения на частноправни субекти по договори за кредит и други форми на финансиране. Поддържа се тезата, че цитираната норма не е приложима при предявяване на лихви в производства по несъстоятелност. Излагат се аргументи, че същата не цели да не бъде начислявана изобщо лихва по договори за кредит в този период, а да не бъде формирана по-висока такава за забава или неустойка, т.е. положението на длъжника да не бъде влошавано въпреки изпадането му в забава. Последният обаче не следва да бъде поставян в по-благоприятно състояние вследствие на неизпълнението си от това, в което би бил при редовно обслужване на кредита си. Акцентира се, че при нормално развитие на облигационната връзка в този период кредиторът/банката начислява договорна лихва. В случай на открито производство по несъстоятелност спрямо длъжника кредиторът не би могъл да начислява и претендира лихва в размер, различен от законната лихва, която според касатора, е дължима за процесния период. По тези доводи се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск в пълен размер.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника по касация “КИНО АРЕНА” ЕООД (н.) и от А. К. – синдик на несъстоятелното дружество, не е постъпил отговор на касационната жалба.

С определение № 3343/27.11.2025 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение в обжалваната част е допуснато до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса, уточнен от касационната инстанция, а именно: “Приложима ли е разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП по отношение на вземания за законна лихва върху главница, предявена в производство по несъстоятелност?”.

В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В случая апелативният съд, за да потвърди и отмени частично първоинстанционното решение, е приел, че “ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ” АД е предявило срещу “КИНО АРЕНА” ЕООД иск с правно основание чл. 694, ал.

2, т. 2 ТЗ за сумата от 1 356 441,42 лева, представляваща законна лихва за периода 09.04.2019 г. - 07.04.2022 г. върху главницата от 4 924 743,04 евро (с левова равностойност 9 631 960,18 лева) по договор за банков кредит от 14.02.2007 г., която е част от дължимата законна лихва за същия период в общ размер на 2 929 955,60 лева, приета от синдика с допълнителния списък и изключена с определението по чл. 692 ТЗ, както и законна лихва върху 2 главницата за периода 08.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Констатирал е, че по делото не е спорно, че с решение от 11.03.2019 г. по т.д. № 376/2018 г. на Окръжен съд - Стара Загора е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество; че на 20.05.2022 г. по партидата му в търговския регистър е обявен списък на приети вземания, включващ предявеното от “ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ” АД вземане в размер на 2 929 955,60 лева, съставляващо законна лихва върху главницата от 9 631 960,18 лева, за периода 09.04.2019 г. - 07.04.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 08.04.2022 г. до окончателното изплащане, с ред за удовлетворяване по чл.

722, ал. 1, т. 1 ТЗ – с обезпечение особен залог върху вземания по договори за наем, вписани в ЦРОЗ под № 2007022000338, подновен с вписване № 2012022001990, подновен с вписване № 2017011900564 и допълнен с вписване № 2015070301040. Въз основа на постъпило в срока по чл. 690 ТЗ възражение на длъжника против тези вземания, с определение от 15.05.2023 г. по т.д. № 660/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, постановено по реда на чл.

692, ал. 4 ТЗ, същите са изключени от списъка на приетите вземания.

Въззивният съд е отбелязал, че съгласно изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, при отчитане погасяванията по изп. дело № 473/2019 г. на ЧСИ Милен Бъзински дължимият остатък от законна лихва за периода от 09.04.219 г. до 07.04.2022 г. възлиза на 1 356 207,07 лева, а за периода 09.04.2019 г. – 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. - 07.04.2022 г. е в размер на 1 029 790,64 лева.

При тази фактическа установеност апелативният състав е отделил като спорен въпроса дали вземането за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 09.04.2019 г. до окончателното изплащане на главницата е възникнало преди или след откриване на производството по несъстоятелност с решение от 11.03.2019 г. по т.д. № 376/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Изложил е съображения, че възникването на вземането по чл. 86 ЗЗД, освен от неизпълнение на парично задължение, е обусловено и от допълнителен факт – изтичане на определен период от време. Тази особеност на обезщетението за забава има проявление в две насоки: 1. позволява на кредитора да търси по свое усмотрение изпълнение не за целия период на забавата, а само за част от него; 2. с изтичане на тригодишната давност по чл. 111 ЗЗД се погасява не цялото вземане, а само за периода, който не се обхваща от този срок. По тези мотиви е приел, че кредиторът може да предяви вземането си за обезщетение по чл. 86 ЗЗД в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ до окончателното изплащане на главницата предвид акцесорния му характер. Ако кредиторът е пропуснал да направи това в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, то няма пречка да предяви вземането си за законна лихва за периода, следващ датата на откриване на производството по несъстоятелност, по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, тъй като се касае за вземане, възникнало след тази дата. В случая вземането на кредитора “ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ” АД за законни лихви за периода от 09.04.2019 г. до окончателното изплащане на главницата е възникнало след откриване на производството по несъстоятелност (11.03.2019 г.) и не е 3 погасено на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ поради непредявяването му в преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 и ч.688, ал. 1 ТЗ. Така мотивиран и съобразно заключението на приетата ССчЕ, въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважил положителния установителен иск за сумата от 1 029 790,64 лева за периодите 09.04.2019 г. – 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. - 07.04.2022 г.

Преценил е, че с оглед императивната разпоредба на чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП за периода 14.03.2020 г. – 13.07.2020 г. е съществувала забрана за начисляване на лихви за забава при просрочие на задължения на частноправни субекти по договори за кредит и други форми на финансиране, като е намерил същата за приложима на общо основание и в производството по несъстоятелност, доколкото спрямо него не е предвидено изрично изключение. По тези мотиви е потвърдил решението на първата инстанция в частта за отхвърляне на иска за разликата над сумата от 1 029 790,64 лева до претендираните 1 356 441,42 лева.

Като е взел предвид, че главницата по договора за кредит е приета по реда на чл. 685-686 ТЗ с привилегия по чл. 722, т. 1 ТЗ въз основа учредения особен залог, вписан в ЦРОЗ под № 2015070301026, по силата на чл. 618 ТЗ, според който кредиторът запазва в производството по несъстоятелност правата по дадено обезпечение, въззивният състав е счел, че лихвите върху нея също подлежат на приемане и удовлетворяване със същата привилегия.

С решение № 178/09.06.2025 г. по по в.т.д. № 568/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив е допълнено въззивното решение, като привилегията по чл.

722, ал. 1, т. 1 ТЗ на вземането от 1 029 790,64 лева - законна лихва след откриване на производството по несъстоятелност за периода 09.04.2019 г. – 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. - 07.04.2022 г. върху горепосочената главница и законна лихва върху същата до окончателното й изплащане, наред с особен залог по договор за наем, вписан в ЦРОЗ под № 2015070301026, произтича и от особен залог върху вземания по договор за наем, вписан в ЦРОЗ под № 2007022000338, залог върху вземания по банкова сметка, учреден с договор за финансово обезпечение от 09.12.2010 г., договор за ипотека, сключен с нотариален акт вх. рег. № 6555, акт 125, т. 5, д. 3779/2007 г. на АВ – София и нотариален акт вх. рег. № 51323, акт 142, т. 28, д. 29463/2010 г. на АВ – София.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

За да се отговори на поставения материалноправен въпрос, е необходимо да се обследват законодателните разрешения, наложили се за ограничаване разпространението на пандемията от болестта COVID-19. На основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България по предложение на Министерския съвет, с Решение на НС от 13.03.2020 г. е обявено извънредно положение върху цялата територия на страната, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС от 03.04.2020 г. срокът на извънредното положение е удължен до 13 май 2020 г. В спешен порядък е 4 приет Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.), като с §52 от ПЗР е предвидено обратно действие на закона (считано от 13.03.2020 г.), с изключение на чл. 5, §3, §5, §12, §25-31, §41, §49 и §51.

Историческото и сравнителноправното тълкуване на измененията и допълненията на цитирания нормативен акт налагат разбирането, че законодателят е следвал развитието на епидемията и възможността на обществото да се справи с възникналата медицинска криза. Целта на закона е да уреди извънредните мерки в страната за предпазване, ограничаване и преодоляване последиците от разпространението и заразата с вируса за времето от 13 март 2020 г. до прекратяването на извънредното положение (чл.

1). Първоначално приетите разпоредби налагат всеобхватни рестриктивни правила, вкл. въвеждане на извънредно положение с ограничаване на конкретни права и свободи, гарантирани в Конституцията на Република България, спиране течението на срокове, начисляване на лихви и неустойки за забава, др. По този начин се цели да се запази правото за неговия носител по време на действието на извънредното положение, както и тежестта от възникналата ситуация да се понесе от икономически по-силната страна.