Определение № 799 от 09.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 799 гр. Велико Търново, 09.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500636 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 255 и сл. ГПК.

Същото е образувано по молба за бавност, подадена от К. Г. Т., с искане да се определи срок на основание чл. 9, ал. 2 ЗСВ за извършване на нов избор на принципа на случайно разпределение на делата на нов съдиядокладчик, на когото му бъде определен срок на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ да конституира Прокуратурата на Република България, като контролираща страна по делото, и повторно връчване на ответника по делото, включително и на хартиен носител на книжата за отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Депозирано е становище от зам. адм. Ръководител на ВТОС, в което е посочено, че към настоящия момент съдия-докладчик не е определен по делото, с оглед прекратеното командироване на предходния докладчик и необходимост от решаване на въпроса за попълване състава на съда с друг командирован съдия, за което се предприети необходимите действия от ръководството.

От удостоверените по делото процесуални действия на съда е видна следната последователност на актовете:

Производството по гр.д. № 531/2024 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново е образувано по подадена на 20.06.2024 г. от К. Г. Т. искова молба срещу Народно събрание на Република България, с правно основание 1 чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ.

С разпореждане от 03.10.2024 г. е разпоредена размяна на книжа по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК с ответника Народно събрание на Република България, като му е указано, че в едномесечен срок има право да подаде отговор. Връчването е осъществено на 23.10.2024 г. чрез ЕИСС, както и на хартиен носител на 11.11.2024 г., като към момента срокът за отговор не е изтекъл.

При така изложените обстоятелства се налага извода, че молбата по чл. 255 ГПК се явява неоснователна. Съгласно чл. 210, ал. 1 ЗСВ съдиите са длъжни да разрешават разпределените им дела в определения срок. Съгласно разпоредбата на чл. 255, ал. 1 ГПК когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му.

От текстовете на гл. ХІХ ГПК и на ЗСВ е видно, че производството за определяне на срок при бавност касае дължимо от разпределения съдиядокладчик процесуално действие, предвидено в процесуалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗСВ разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случаен подбор чрез равномерно електронно разпределение, която дейност е регулирана с Правилника за администрацията в съдилищата, предвиждащ срок за изпълнението й /чл. 35, ал. 4/, както и възможност да бъде възложена от административния ръководител на съдебен служител /чл. 35, ал. 5 от ПАС/.

При тази нормативна уредба настоящият състав счита, че дейността по разпределение на делата не представлява процесуално действие по смисъла на чл. 255 ГПК, което обуславя неоснователността на молбата в частта, в която се иска определяне на срок за извършване на нов избор на принципа на случайно разпределение на нов съдия-докладчик по делото.

Соченото процесуално действие – конституиране на Прокуратурата на Република България, като контролираща страна, и връчването й на книжа по реда на чл. 131 ГПК за отговор, е недължимо от съда на този етап от производството. Прокурорът участва в производствата по ЗОДОВ в качеството си на контролираща страна, като липсва процесуална уредба, която да задължава съда да изпрати препис от исковата молба на контролиращата страна за депозиране на отговор по нея. Участието на контролиращата страна 2 се осигурява с призоваването й за съдебно заседание, което процесуално действие на този етап, при неизтекъл срок за отговор на ответника, считано от получаване на препис от исковата молба на хартиен носител /арг. от чл. 38, ал.

2 ГПК/, не е дължимо от съда.

В конкретния случай първостепенният съд е спазил правилата на процесуалния закон, предвидените в него процесуални срокове и поредността на извършване на процесуалните действия, поради което молбата по чл. 255 ГПК следва да бъде отхвърлена.

По така изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я молбата на К. Г. Т., депозирана с вх. № 14398/28.11.2024 г. по гр.д. № 531/2024 г. на Окръжен съд Велико Търново, за определяне на срок при бавност на делото, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Апелативен съд – Велико Търново: _______________________ 3