Решение № 98 от 05.04.2017, Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

№ . . . . .

05.04.2017 год., гр. Велики Преслав

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, I-ви състав

На шести март през две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател:Мирослав Марков

Секретар:М.А., като разгледа докладваното от Председателя, гражданско дело №322 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.530 и сл. от ГПК, чл.110, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.49, ал.1 от ЗН.

Образувано е по депозирана в съда искова молба и уточняваща такава от адв.Д.М. от САК, в качеството му на пълномощник на М.М., с удостоверение за пребиваване на гражданин на Европейския съюз в Република България ЛНЧ **********, с адрес *** с посочено правно основание чл.110, ал.1 от ГПК, вр. с чл.14 от КМЧП.

С оглед посоченото правно основание, а именно чл.14 от КМЧП - българските съдилища и други органи са компетентни по исковете по чл. 110 от

Гражданския процесуален кодекс и другите производства, свързани с наследяване, когато наследодателят към момента на неговата смърт е имал обичайно местопребиваване в Република България или е бил български гражданин, както и когато част от имуществото му се намира в Република България и чл. 110, ал.1 от ГПК - исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.

Съдът, на основание чл. 534 от ГПК е постановил лично явяване на молителката, за потвърди устно истинността на изложените в молбата обстоятелства. Молителката на въпроси на съда е отговорила, че е в България от месец септември 2005 г., заедно със съпруга си Д. М., с когото през през 1991 г. сключила брак в гр. Линкълн, Великобритания в службата по гражданско състояние. За двамата този брак бил втори. От брака нямали деца. Молителката от предишен брак имала 2 деца. Д. М. от предишния си брак нямал деца. Закупили имот в България, къща в с. Златар на името на фирма, която била обща между съпрузите. Освен имота, друго не са закупували. След смъртта на съпруга си през 2013г., продължава да живее в с.

Златар, в същата къща.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, а именно: заверено копие на вписване на брак съгласно закона за брака от 1949г. относно лицата Д. М. и М. Л. във вид на официален превод на български език с приложен екземпляр от оригинала на същият – 2 листа; препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 0644/12.04.2013г. съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Варна; Удостоверение с № УРИ: 372000-11311/25.07.2016г. от ОДМВР – Шумен, Група „Миграция“;

Удостоверение с № УРИ: 372000-13775/09.09.2016г. от ОДМВР – Шумен, Група „Миграция“; справки от НБД „Население“ с дата

04.10.2016г. – 2 бр., разпечатка от БД на НАП относно лицето М., Д с ЛНЧ ********** с дата 04.10.2016г. и разпечатка от Търговския регистър относно фирма „ДИ ЕНД ЕМ М.“ ООД към дата 29.06.2016г. - съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира следното:

От представените от молителя писмени доказателства и установеното в съдебно заседание, безспорно се установява, че молителката е наследник на съпруга си Д. М.. Същата е изразила изрично волята си, а и с действията си, е приела наследството на починалото лице. Съгласно чл.48 и сл. от ЗН, наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от откриването на наследството. Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като в този случай приемането се вписва в особена за това книга. Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството.

Д. М. - гражданин на

Кралство Великобритания и Северна Ирландия е бил с последен адрес на пребиваване в ***. Д. и М.М. са имали удостоверение за постоянно пребиваване, като граждани на Европейския съюз и са адресно регистрирани на този адрес. Покойният Д. М. е декларирал пред ОД на МВР Шумен, група „Миграция“, роднински връзки само със съпругата си.

Предвид гореизложеното, безспорно се установява, че М.М. е приела наследството и е наследник на Д. М. - гражданин на Кралство Великобритания и Северна Ирландия с последен адрес на пребиваване в ***, като това обстоятелство, следва да бъде вписано в особената книга за приемане на наследството, водена при РС-Велики Преслав.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга за приемане на наследството, водена при РС-Велики Преслав, че М.М. /MUIR MAUREEN/, с удостоверение за пребиваване на гражданин на Европейския съюз в Република България, ЛН: **********, гражданин на Великобритания, с адрес в Р.България: Л., е наследник и е приела наследството, оставено след смъртта на Д.

М., ЛН: **********, бивш гражданин на Великобритания, с адрес в Р.България: Л., починал на 11.04.2013г.

Решението, на основание чл.537, ал.1 от ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

За настоящото решение да се съобщи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: