Определение № 77 от 27.02.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 71/2025
- Вид
- Определение № 77
- Подписан
- 27.02.2025
- В сила
- 27.02.2025
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.104,т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.118,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.234 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 77 гр. Пловдив, 27.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500071 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.122 от ГПК.
Образувано е въз основа на Определение от 03.02.2025г., постановено по гр.дело №5728/2024г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност за определяне на родово компетентния съд.
Съдът, след преценка на материалите по делото, намира следното:
Пред Окръжен съд-Стара Загора е подадена искова молба вх.
№13503/30.10.2023г. от У П Д С“АД-гр.Стара Загора, по която е образувано гр.дело №747/2023г. Посредством нея са предявени против д-р В. В. с посочен адрес в гр.Стара Загора искове за заплащане на: сумата от 24171,19лв., представляваща неустойка по т.7 от сключеното на 01.04.2020г. споразумение във връзка с придобиване на специалност в сферата на здравеопазването с вх.
№ чр-01-3/03.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; сумата от 3272,87лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за неустойка по т.7 от споразумението за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 01.09.2022г., до датата на завеждане на исковата молба – 1
29.10.2023г. /включително/; сумата от 75808,22лв., представляваща неустойка по т.9 от споразумението, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 10264,73лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за неустойка по т.9 от споразумението за периода 01.09.2022г.-29.10.2023г. /включително/. По заявено от ответника с отговора на исковата молба възражение за местна неподсъдност на спора с влязло в сила като необжалвано от страните Определение №247 от 27.02.2024г. окръжният съд е приел, че по правилото на чл.105 от ГПК предявените искове са местно подсъдни на съда, в района на който е постоянният адрес на ответника, който в случая е в гр.Пловдив, а по предвиденото в чл.104,т.4 от ГПК изключение за трудови спорове, те са родово подсъдни на районния съд като първа инстанция, по които решаващи съображения е прекратил производството по делото и е изпратил същото по правилата на родовата и местната подсъдност на компетентния Районен съдПловдив.
Пред Районен съд-Пловдив е образувано гр.дело №5728/2024г., в първото насрочено по което открито съдебно заседание на 17.12.2024г. ищецът е възразил относно родовата подсъдност. С Определение от 03.02.2025г. районният съд е приел, че споразумението, на което се основават исковете, съдържа характеристиките на договор по чл.234 от КТ, относно чието изпълнение са приложими общите правила за договорите или в случая чл.92 от ЗЗД, поради което спорът не е трудов и с оглед цената на исковете и съгласно чл.104,т.4 от ГПК те са подсъдни на окръжния съд. Приел е, че при това положение е налице спор за подсъдност между Районен съд-Пловдив и Окръжен съд-Стара Загора, който следва да се разреши от Апелативен съдПловдив.
При така установените обстоятелства апелативният съд намира да не е налице спор за подсъдност по смисъла на чл.122 от ГПК, който да подлежи на разрешаване. За да повдигне такъв, районният съд е приел за спорна родовата, а не местната подсъдност. Местната подсъдност се определя от предвидената в закона териториална връзка на делото със съответния съдебен район на родово компетентния да разгледа иска като първа инстанция районен или окръжен съд. Съдебният район е определящ за функционалната компетентност на включените в него районни, окръжни и апелативен съдилища във връзка с 2 инстанционността при разглеждане на делата, обусловена от правилата на родовата подсъдност. За спазването на родовата подсъдност съдът следи и служебно, съгласно чл.119,ал.1 от ГПК. Ако прецени, че делото не му е родово подсъдно, сезираният с неговото разглеждане съд следва, съгласно чл.118,ал.2 от ГПК, да го изпрати на надлежния по степен съд от общия им съдебен район. В случая, ако Районен съд-Пловдив счита, че не е родово компетентен да разгледа като първа инстанция предявените искове, следва да изпрати делото на съответния по-горен по степен Окръжен съд-Пловдив.
Поради липсата на спор за родова подсъдност между Районен съдПловдив и Окръжен съд-Стара Загора, производството по настоящото дело следва да се прекрати, като същото се върне на Районен съд-Пловдив за процедиране по реда на чл.118,ал.2 от ГПК.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело №71/2025г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Пловдив за процедиране по реда на чл.118,ал.2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3