Решение № 274 от 30.12.2022, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Монтана, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитрина Н.а при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от Димитрина Н.а Административно наказателно дело № 20221630200364 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление 570996-F605878/ 12.04.2021г. на Териториален Директор на НАП град Велико Търново на „В.А. 2019” ЕООД, представлявано от управителя В. Н. В. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 15 000.00 лева на основание чл.5 ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал управителя В. Н. В., който чрез пълномощника си обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В хода на въззивното производство пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата, като взема становище, че поддържа изложените касационни основания.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.

Представя и писмена защита.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и 1 гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано нарушение на чл.3 ал.1 т.2 ЗОПБ. Съставен е АУАН в ТД на НАП, офис Монтана, в присъствието на управителя на дружеството.

В срок е постъпило възражение срещу съставения акт, който е разгледанпо реда на чл.52, ал.4 ЗАНН и е преценено като неоснователно.

На 05.03.2021г. в ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана в хода на извършена проверка по прихващане и възстановяване на ДДС, приключила с издаване на АПВ № П-04001221028045-004-001/05.03.2021г. е установено, че по Договор за осигуряване на доставката и закупуването на селскостопанска техника № 3021/13.03.2020г. жалбоподателят е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.3 ал.1 т.2 от Закона за ограничаване плащанията в брой, като е извършило плащане в брой по 5 броя приходни касови ордери общо за 30 000лв. Всичките плащания са свързани помежду си на едно и също основание, представляващи авансови плащания по договор за придобиване на собственост върху зърнокомбайн марка „John Deere“, модел 2066 на обща стойност 65 715,89лв. За осъществените плащания в брой са издавани от доставчика приходни касови ордери, както следва: ПКО от 13.03.2020г. на стойност 5 000лв., ПКО от 23.03.2020г. на стойност 10 000лв., ПКО от 30.07.2020г. на стойност 5 000лв., ПКО от 10.08.2020г. на стойност 5 000лв. и ПКО на стойност 5 000лв. без отбелязана дата. Като основание за плащанията е отразено „авансово плащане за JD 2066“. ПКО-и са представени по време на проверката за доказване плащането по сделката. В тази връзка е предоставен и Договор за осигуряване доставка и закупуване на селскостопанска техника №3021/13.03.2020г и фактура №1000072148 от 20.11.2020г., издадени от доставчика „А. 2007“ ЕООД.

От тук следва извода, че извършените плащания към доставчика по петте броя ПКО, които са част от свързани помежду си платежни операции на едно 2 и също основание, са осъществени в брой, общия размер на които надвишава прага по ЗОПБ от 10 000лв., като се счита, че са осъществени пет отделни плащания по една договорена и получена доставка на стоки, което е в противоречие със закона.

В подкреда на това се явяват и свидетелските показания на Г. И. и Р. С., които пълно и всеобхватно дават показания по фактите, които лично са им станали известни. Липсва каквато и да било индиция за заинтересованост.

Тези показания на свидетелите се подкрепят и от писмените доказателства събрани в процеса. Нещо повече, подкрепят се и от изпълнената съдебно – счетоводна експертиза на вещо лице Л.З., която съдът изцяло възприема, като обективна и компетенто дадена - приложена по АНД № 933/2021г. по описа на РСМ, при предходното разглеждане на делото.

В хода на производството административнонаказаният прави възражения, че е допуснато съществено процесуално нарушение, а именно нарушен е чл.18 от ЗАНН. Също така изразява становище относно материалната незаконосъобразност на НП.

Съдът намира тези възражения за неоснователни.

Разпоредбата на чл.18 от ЗАНН визира, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Тази разпоредба е неотносима към настоящия случай, тъй като нарушението е едно, извършено с няколко периодично повтарящи се деяния и правилно и законосъобразно АНО го е определил, въвел го е като такова по съответния текст на чл.5, ал. 1 от ЗОПБ и е наложил едно единствено наказание.

Твърдението на жалбоподателя, че с внесените суми не е извършено плащане по договора, а същите представляват собствени средства на представляващия, които е внесъл за гарантиране на бъдещето плащане по договора, също е неоснователно.

Под използвания в чл.3 от ЗОПБ термин „плащане“ се има предвид всяка една парична операция и доколкото същата не попада в изключенията на чл. 2 от закона, то тя следва да бъде извършвана по банков път, в случай, че е на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лв. или е част от свързани по между си платежни операции на едно и също основание, чиято обща 3 стойност е равна на или надвишаваща 10 000лв. Ограниченията предВ.и в ЗОПБ се отнасят до всички плащания над 10 000лв между ФЛ. ЮЛ и приравнените им в данъчното законодателство лица и се отнася както за гражданския така и за търговския оборот. В случая внасянето на дори и да са собствени средства от представляващия за гарантиране на бъдещото плащане по договора се явява именно такава парична операция, която надвишава прага по ЗОПБ и внасянето на тези средства е трябвало да бъде извършено по банков път. а не в брой, поради което е изпълнен фактическия състав на административното нарушение по чл.3 ал.1 т.2 от ЗОПБ, за което жалбоподателят следва да понесе предВ.ата в чл.5 ал. 1 от ЗОПБ имуществена санкция в размер на 50 на сто от общия размер на направеното плащане.

Следва да се отбележи, че твърденията за „собствени средства на представляващият“ не бяха доказани в това производство. Петте броя ПКО са издадени на името на дружеството, а във възражението по АУАН се говори за разсрочено плащане със средства от дейността на фирмата. За първи път в хода на съдебното производство жалбоподателят навежда доводи за даване на гаранция със средства на представляващият. Нещо повече, представляващият сам е вписал във възражението по акта, че без да знае, че прави нарушение е внасял парите в касата на продавача като за извършените плащания в брой са му издавани приходни касови ордери.

На следващо място, от представеният в съдебно заседание АПВ №П04001221028045-004-001/05.03.2021г. е видно, че в хода на проверката във връзка с упражнено право на пълен данъчен кредит за доставка на зърнокомбайн марка „John Deere“, модел 2066НМ, жалбоподателят е представил следните документи: - фактура от доставчика на стойност: 65 715,89лв, Договор за осигуряване на доставката и закупуването на селскостопанска техника №3021/2020г. от 13.03.2020г. сключен с доставчик „А. 2007“ ЕООД, приемо-предавателен протокол за безвъзмездно отговорно пазене от 08.04.2020г. Към представените на органа по приходи документи липсва Анекс №1/16.03.2020г., който е представен едва за нуждите на съдебно-счетоводната експертиза. Никъде в жалбата по НП не се споменава за този Анекс. Ако такъв е съществувал в онзи момент, то той е трябвало да бъде представен на органа по приходи, тъй като е с дата три дни след датата на Договора за закупуване на зърнокомбайна и същият е доказателство за реалността на сделката и предпоставка за ползване правото на данъчен 4 кредит. Ето защо съдът намира, че анекса е създаден единствено и само за нуждите на съдебното производство, след приключване на проверката, тъй като в него подробно са описани конкретните суми и дати на плащания, така както са извършени след приключване на проверката на 05.03.2021г. Това е видно и от изготвената съдебно - счетоводна експертиза в отговора по втората задача. Всичките плащания по банков път с изключение на първото, описано в АПВ-то, са станали след проверката, когато органа по приходи е уведомил дружеството, че за плащанията в брой по тази сделка е в нарушение на ЗОПБ и ще бъде санкционирано за това. Видно от АПВ-то към момента на проверката ЗЛ е било осъществило към доставчика следните плащания: по касов път - 30 000 лв., съгласно представени 5бр. ПКО и по банков път - 10 952,65лв. - платени на 19.11.2020г., а от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че сумата в размер на 30 000 лв., която е била платена по касов път е преведена отново, но по банков път на 25.03.2021г. дни след проверката.

Тук следва да се отбележи, че не е спорен факта, че петте броя ПКО-и не са счетоводно отразени от двете дружества. Това няма как да стане, тъй като практика е във фирмите при такива договорки относно плащането да се издават ПКО-и, които се използват само като доказателство между страните за извършваните плащания. Накрая, при окончателното плащане на стоката тези временни ПКО не се осчетоводяват, а фирмата издава фактура за цялото плащане по осъществената сделка, която фактура вече намира счетоводно отразяване в счетоводните сметки на дружеството.

От горното може да се направи извода, че жалбоподателят със създадени доказателства за нуждите на съдебното производство си е изградил една защитна теза, която да оправдае противоправното му поведение, което е в пълен противовес с основния принцип на правото, че „Никой не може да черпи права от неправомерното си поведение“. Това разбиране съответства на духа, смисъла и целта на ЗОПБ - ограничаване прехвърлянето на парични средства в наличност между физически лица, юридически лица, както и между частноправни субекти и държавата, без да е налице възможност за реално проследяване на движението на средствата; за въвеждане отчетност и проследимост на паричните потоци, включително за нуждите на приходната администрация.

Следва да се отбележи, че не са налице и материалноправните 5 предпоставки случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с обичайните нарушения от този вид, съобразявайки и значителната степен на засягане на значимите обществени отношения, регулирани от ЗОПБ.

С оглед гореизложеното съдът намира, че издаденото НП е законосъобразно, а жалбата следва да се остави без уважение.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените по водене на делото разноски в размер на 150.00 лева за юрисконултско възнаграждение.

Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 570996-F605878/ 12.04.2021г. на Териториален Директор на НАП град Велико Търново, с което на „В.А. 2019” ЕООД, представлявано от управителя В. Н. В. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 15 000.00 лева на основание чл.5 ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „ВА. 2019” ЕООД, ЕИК: ххх със седалище гр.Б., ул.С.п. № 17, представляван от управителя В. Н. В. ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП гр.

ВеликоТърново сумата от 150.00 лева разноски в производството, за юрисконсултско възнаграждение.