Решение № 21 от 23.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Бургас, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина К. Калиманова при участието на секретаря ЖА. Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело № 20222100900162 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД за евентуалната претенция, съответно чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД за насрещните искови претенции.

Образувано е по повод исковите претенции на „Сий лайф“ ООД със седалище град Бургас и адрес на управление ***, представлявано от Борис

Петков Караманов, със съдебен адрес град Бургас, ***, ет. 3, офис №1 против „ПП Ирис - 2001“ ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Васил Левски“ №5, представлявано от Петко Илиев Петков за осъждане на ответната по делото страна да му заплати сумата от 25 100 лева, заявена като частичен иск от такъв в общ размер на 227 500 лева, представляваща обезщетение в размер на направените разходи и вложените средства от ищеца в имоти, предмет на договор за наем между тях, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на предявяване на исковата претенция до нейното окончателно изплащане. Предявена е и се поддържа и втора, съединена при условията на евентуалност с първата претенция такава също за сумата от 25 100 лева, заявена като частична от такава в общ размер на 200 000 лева, с която ищецът се е обогатил неоснователно за сметка на ответника, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане. Претендират се от ищцовата стрА. и направените от нея съдебноделоводни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото 1 производство, че ответното дружество предоставило на ищеца за временно и възмездно ползване склад № Ж със застроена площ 526.80 кв. м., при вътрешни граници: изток-склад № Е, запад - склад № 3, север - външна стена и юг - външна стена и склад № Е, със застроена площ 336.80 кв. м., при вътрешни граници: изток - склад № Д, запад - склад № Ж, север и юг - външни зидове, представляващи обособени площи за складови помещения в сграда заснета по кадастралната карта с идентификатор №***, цялата с площ 2649 кв. м., при граници на поземления имот: север - поземлен имот с идентификатор № ***, юг и изток - поземлен имот с идентификатор № ***, запад - улица „Владимир Вазов“ с идентификатор № ***, като същият поземлен имот съставлявал УПИ XVII-69 в квартал 2, по ПУП - ПРЗ на „Южна промишлена зона“ - град Бургас съгласно договор за наем от 27.02.2018 година, ведно с анекс № 1 към него от 27.02.2018 година и анекс № 2 към него от 01.01.2018 година, променен впоследствие с анекс от 01.07.2018 година и анекс от 01.07.2018 година към същия договор.

По време на действие на договора от страна на наемателя-ищец били направени подобрения, които са предмет на описание в нарочна писмена молба. За тяхната направа от ищеца била заплатена сумата от 227 500 лева, като от нея се претендира в настоящото производство частично сума в размер на 25 100 лева. Същите били извършени по време на действието на договора за наем от 27.02.2018 година. Тези подобрения не били заплатени на ищеца и до настоящия момент, а тяхната дължимост произтичала пряко от договора за наем, при тълкуването на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от същия и чл. 20 от ЗЗД във връзка със запазване съдържанието на тълкуваната договорна клауза в съответствие с изявената, а не предполагаемата воля на страните. Поведението на ответната по делото стрА., изразено чрез нейния законен представител сочело, че същият потвърждавал и одобрявал всички извършени от ищеца подобрения, с които се увеличавала стойността на недвижимите имоти, в които същите били направени. Посочената по-горе норма от договора била сключена на основание чл. 9 от ЗЗД и се основавала на принципа на автономия на волята, като при наличие на неяснота и/или противоречие трябвало да се тълкува в съответствие с действителната воля на страните; необходимо било да се изследва и цялостното поведение на страните към момента, следващ датата на неговото сключване. Същата била диспозитивна, подлежала на разширително и корективно тълкуване при съобразяване, че и двете страни по договора били търговци.

При условията на евентуалност заявената с исковата молба сума се търси като такава, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца. Не можела да се възприеме тезата, че наемодателят не дължал стойността на подобренията, когато това не било изрично уговорено и подобренията не били необходими за експлоатацията на имота.

След като страните по наемния договор били постигнали съгласие наемателят да извърши определени подобрения в наетия имот, съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 от процесния договор, то наемодателят дължал разноските за това и без изрична уговорка, тъй като подобренията го ползвали. Когато подобренията били извършени със съгласието на наемодателя, било без значение и доколко те били с цел имотът да бъде ползван по 2 предназначението, за което бил отдаден под наем. Ответникът се бил обогатил неоснователно за сметка на ищеца, извършил разходите за подобрения, поради което и дължал обезщетение до размера на обедняването. Когато страните били обвързани от наемен договор и наемателят направел подобрения със съгласието на наемодателя, същите можели да уговорят за чия сметка да останели извършените разноски. Когато при наличие на такъв договор наемодателят направел такива подобрения без съгласието на наемодателя и без да било постигнато съгласие за това кой да поемел разноските, то според принципа на неоснователното обогатяване, същите следвало да се поемат от наемодателя, тъй като той се ползвал от подобренията. Разноските за подобренията не можели да останат за сметка на наемателя без изричното му съгласие за това или при съгласието му да бъде компенсиран чрез по-благоприятни условия на наемния договор.

Ответната по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея, в срока по чл. 367 от ГПК е депозирала по делото писмен отговор, с който е изразила становище по така предявените против нея искови претенции. Счита същите за неоснователни, тъй като съгласно сключения между страните договор за наем, подобренията се извършвали от наемателя за негова сметка, само след писмено съгласие на наемодателя, като последният не му дължал каквито и да било обезщетения или компенсации за това при прекратяване на договора.

Сочи в него, освен това, че договорът бил прекратен с нотариална покА. № 12393 от 28.10.2020 година, т. 4, акт 118 на нотариус рег. № 491 на НК, с район на действие Бургаския районен съд поради виновно неизпълнение от стрА. на ищеца на задълженията му за заплащане на наетите от него складови помещения за месеците юли, август, септември 2020 година. ПокА.та била връчена по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, чрез залепване на уведомление на вратата на склад „Ж“. Ведно с уведомяването за прекратяване, ищецът бил поканен да освободи и предаде обратно наетите складове и да заплати месечните наемни цени и допълнителните консумативни разходи, както и договорна неустойка. Към момента на подаване на отговора складовите помещения продължавали да се държат без правно основание от ищеца. Ответникът твърди, че му се дължало обезщетение за ползването им, консумативи и договорена неустойка в размер на 62 899.20 лева, представляващи стойността на 12 месечния наем от по 5 241.60 лева с ДДС.

На следващо място посочва, че с решение № 29 от 10.02.2021 година по търг. дело №250/2020 година по описа на Бургаския апелативен съд, потвърдено с решение № 47 от 31.05.2022 година по въззивно търг. дело № 56/2022 година по описа на Бургаския апелативен съд на основание чл. 233 от ЗЗД „Сий лайф“ ООД било осъдено да предаде складовете, предмет на процесния договор. По искане на „Сий лайф“ ООД във връзка с подадената от него касационна жалба против решението на втората инстанция и след внесена парична гаранция изпълнението на съдебното решение било спряно с определение № 248 от 15.06.2022 година по търг. дело № 1308/2022 година по описа на ВКС.

С нотариална покана рег. № 3341 от 15.03.2022 година ответникът отново поканил ищеца да му предаде складовете и да му заплати дължимите суми. Предвид 3 продължаващото неправомерно държане на складовете от стрА. на ищеца, ответникът бил лишен от достъп до тях и поради тази причина не бил дал съгласие за получаване на който и да било от стоковите артикули посочени в исковата молба, както и за извършване на каквито и да са подобрения.

Процесните помещения били проектирани за складове, ищецът ги наел съобразно предназначението им и ако били правени някакви разноски, то те били свързани с дейността, която се осъществявала в тях. Поради това и не били налице нито необходими, нито полезни разноски. Тъй като ответникът бил лишен от достъп до складовете, то той не дължал на ищеца обезщетения и компенсации за тях.

Заявено е от него и възражение за погасяване по давност на търсените от него суми на основание чл. 111, евентуално чл. 110 от ЗЗД.

Ответникът по делото е предявил и насрещен иск срещу ищеца за осъждането му да му заплати следните суми, а именно: 62 899.20 лева - главница, представляваща договорна неустойка по чл. 12 от прекратения по вина на „Сий Лайф“ ООД договор за наем; сумата от 10 308.48 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата на договорната неустойка от 62 899.20 лева, равняваща се на законната лихва за периода от датата на покА.та - 17.12.2022 година до датата на предявяване на иска; законната лихва върху главницата на договорната неустойка от 62 899.20 лева до момента на пълното й изплащане; направените по делото разноски.

В съответствие с предоставената му за това възможност ищецът е депозирал както допълнителна искова молба, така и отговор по насрещния иск. Наличието на друго висящо между страните по делото производство не се оспорва от него.

Изразил е становище за неоснователност на направеното възражение за погасяване на предявените претенции по давност. Сочи в тази връзка, че подобренията били извършени след датата на сключване на договора, т. е. след 27.02.2018 година, като исковата молба била депозирА. на 04.05.2022 година. Искът по чл. 59 от ЗЗД се погасявал с изтичането на петгодишна давност, чието начало било сложено от момента на обогатяването за сметка на другиго.

С отговора е въведено твърдение за недопустимост на насрещният иск по съображения, че същият нямал връзка с първоначалния, по повод на който било образувано делото. По двата иска страните се позовавали на различни основания, като ищецът твърдял наличието на извършени от него подобрения в недвижим имот или наличието на задължения, имащи извъндоговорен характер, а ответникът извеждал твърденията си за дължимост на претендираните суми от възникнали между страните договорни отношения.

Тъй като нямало съвпадение по правна природа и съдържание на двата иска, то насрещният иск бил процесуално недопустим. Между двете спорни права липсвала връзка, тъй като те не произтичали от един и същ факт, т.е. не били налице насрещни права. Това изключвало възможността насрещният иск да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящото производство.

4

Изложено е становище и по основателността на насрещния иск, като същият е оспорен изцяло по основание и размер. Въведено е възражение за нищожност на клаузата за неустойка на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД като противоречаща и накърняваща добрите нрави.

Твърди се, че начинът на изчисляване на неустойката бил неправилен. Съгласно чл.

12 от процесния договор и нормите на анекса към него в тяхната актуална редакция, размерът на неустойката бил 20 808 лева, изчислен при умножение на наемната цена от 1 734 лева по броя на месеците, а именно 12. Ищецът не можел да претендира вреди за бъдещо време, преди тяхното настъпване, защото размерът на неустойката не можел да бъде определен преди плащане на месечните наемни вноски. Тъй като предмет на насрещния иск били вреди, които не били настъпили, то същият на това основание бил недопустим.