Определение № 2690 от 16.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2690 гр. София, 16.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000502187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частната жалба, подадена от сдружение „МУЗИКАУТОР“ - гр. София, срещу определение № 2993 от 21.07.2025 г., по т.д. № 1371/ 2025 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VI-16 състав, с което производството е прекратено на основание чл. 104, т.4 от ГПК и делото е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд.

Твърденията са, че определението е неправилно. Съдът не съобразил, че споровете във връзка със задължението за плащане на възнаграждение на организацията за колективно управление на авторски права, възникнало въз основа на договор по чл. 58, ал.1, вр. с чл. 94о и сл. от ЗАПСП са включени в приложното поле на чл. 96 от ЗАПСП, тъй като имат за предмет заплащане на възнаграждения за отстъпени авторски права върху закриляни от специалния закон обекти.

Молбата към съда е да отмени обжалваното определение и да върне делото на Софийския градски съд за продължаване на процесуалните действия.

Съдът съобрази следното.

С искова молба с вх. № 85 429/ 14.07.2025 г. Сдружение „МУЗИКАУТОР“ - гр. София сезирало Софийския градски съд с : иск с правно основание чл. 94о, ал.1 и чл. 94а, ал. 1,т.1 от ЗАПСП, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен срещу „Ривърсайд хотелс“ ЕООД - гр. София за присъждане на сумата 9 682.02 лева, с включен ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение за периода от 1.07.2022 г. до 30.06.2025 г. по сключения на 2.04.2018 г. договор за разрешаване на използването на музикални и свързани с тях 1 литературни произведения при публично изпълнение в търговските обекти на ответника и иск с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД за сумата 8 984.86 лева, представляваща договорна неустойка за неизпълнение за периода от 16.07.2022 г. до 27.06.2025 г.

С обжалваното определение съдът прекратил производството като приел, че предявеният главен иск не е сред предвидените в глава 12 от ЗАПСП и за него не е предвидена специална подсъдност по смисъла на чл. 96 от ЗАПСП.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав в обхвата на правомощията по чл. 278 от ГПК преценява частната жалба като процесуално допустима подадена е в установения в закона срок от страна, която има правен интерес от обжалването на валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Оплакването във връзка с незаконосъобразността на обжалвания акт намира за основателно поради следното.

В последователната практика на касационната инстанция е възприето принципното разрешение, че изричното правило за родовата подсъдност без оглед цената на иска - чл. 96 от ЗАПСП е приложимо само за специално предвидените в този закон способи за защита на авторското право. Законът изрично признава възможността организацията за колективно управление на права да представлява своите членове пред съда при защита на поверените за управление техни права и легитимацията да предявява от свое име исковете. Когато сдружението като процесуален субституент упражни поверени му за управление права на автора, то спорът като такъв за защита на авторско право и сродните му права е с подсъдност, определена в чл. 96 от ЗАПСП. (Решение № 10 от 3.02.2014 г. по т. д. № 1514/ 2013 г. на ВКС, I т. о.)

В конкретния случай е предявен осъдителен иск за реално изпълнение на задължението за плащане на възнаграждение, поето от ползвателя по договор, сключен на основание чл.

94о1, ал. 1 от ЗАПСП, с който ищецът - организация за колективно управление на права, учредена по реда на чл. 94д1, ал. 1, е отстъпил на ответника колективно управляваните права за използване на произведения или на други обекти на закрила. Предмет на спора са обекти на авторското право по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП, чиято гражданско правна защита е регламентирана в Глава дванадесета от закона, в която е нормата на чл.96 от ЗАПСП. При наличието на изрична разпоредба, която установява подсъдността на конкретния спор, в сила е правилото lex specialis derogat legi generali, поради което разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК е неприложима.

-3-

Поради несъвпадането на изводите на настоящия състав на въззивната инстанция с крайните изводи на първостепенния съд обжалваното определени ще следва да бъде отменено като 2 делото бъде върнато на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2993 от 21.07.2025 г., по т.д. № 1371/ 2025г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VI-16 състав, с което производството е прекратено на основание чл. 104, т.4 от ГПК.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3