Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 977 от 11.07.2024, Административен съд - Смолян

Съд
Административен съд - Смолян
Дело
Административно дело 187/2024
Вид
Решение № 977
Подписан
11.07.2024
В сила
11.07.2024
Състав
Красимира Селенова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 4а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 1 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 11 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 1, б. "й" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 61 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл.65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 65, параграф 2 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 11 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)

РЕШЕНИЕ

№ 977

Смолян, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - III състав, в съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

При секретар РАДКА МАРИНСКА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА административно дело № 20247230700187 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО във вр. с чл. 145 и сл. от АПК, по жалба от С. М. Ф., чрез адв. Н. Т. – АК [област], срещу Решение №2153-20-36/02.05.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - [област], подадена пред Административен съд - [област]. С цитираното решение е потвърдено Разпореждане № 202-02-286-3/01.03.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл. 54ж, ал.1 от КСО и във вр.с чл.11, §3, б.“а“ и чл.65, §2 от Регламент ЕО 883/2004 г.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, издаден в противоречие с процесуалния и материалния закон. Сочи се, за неправилен извода на Ръководителя на осигуряването за безработица, че [държава] /РБ/ не е държава по обичайно пребиваване за Ф., като се е позовал на чл.65, §2 от Регламента 883/2004 г. Твърди се, че оспорващата е била във В. и [държава], но не е взел предвид, че постоянният и настоящ адрес на лицето е в [държава] и неправилно приел, че жалбоподателката не покрива критериите на обичайно пребиваване в тази държава и центъра на интереси на лицето е в страната. Сочи се, че лицето е безработно и това е основание, доколкото е българска гражданка да получи обезщетение в РБ, като пребиваването на лицето в чужбина е обуслувено от трудовата му заетост и има временен характер. След прекратяване на трудовото правоотношение, Ф. е подала заявление и декларация във вр.с прилагането на чл.65, ал.2 от Регламент 883/2014 г. и се е завърнала в страната, където са близките, поради което В. и [държава] не са страни на постоянно, а временно пребиваване, съгласно чл.65, §2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. и чл.11, §1 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. Излагат се доводи, че неправилно органът по осигуряване за безработица е констатирал, че НОИ не е компетентна институция, като се е позовал на разпоредбите на чл.54ж от КСО и чл.65, §2 от Регламент 883/2004 г.

В съдебно заседание, жалбоподателката с процесуален представител, поддържа изложените в жалбата съображения. Счита, че следва да получи обезщетение за безработица, тъй като Ф. е с постоянен и настоящ адрес в [държава], [семейно положение] е в [държава]. Съпругът й живее в [държава], децата са й тук. Същата притежава две жилища. Едното в [община], другото в [община]. Приложени са множество фактури, доказващи че е правила покупки и е обзавеждала двете си жилища, извършвала е ремонти. Наела е етаж от къща в Д. за складова дейност. Всичките тези факти, които са релевантни недвусмислено показват, че жизнените интереси са в [държава]. Причините й за пребиваването в чужбина са единствено и само финансови, като ясно личи и се вижда, че с изкараните средства Ф. вкарва същите в нашата икономика. Моли да се отмени решението и се задължи Ръководителя на осигуряването за безработица да издаде ново разпореждане за отпускане на обезщетение.

Ответната страна в производството – Директорът на ТП на НОИ – [област], с писмено становище на процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразен административен акт. Сочи, че Решение № 2153-20-36 от 02.05.2024 г., от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област] е издадено съобразно закона.

В съответствие с цитираните правила и с оглед на събраните доказателства, става ясно, че в периода на последната заетост на жалбоподателката е [държава] и държава по пребиваване, като е живяла във В. за дълъг период от време и за кратък в [държава] и е осъществявала трудова дейност в посочените страни. Фактът, че останалите роднини на жалбоподателя се намират в [държава] не променя извода, че обичайното пребиваване на Ф. до 20.10.2023 г. е в [държава], след която дата е променила своето обичайно пребиваване, като се е завърнала в [държава], като съгласно попълнената декларация, възнамерява да се установи трайно в [държава]. Сочи по този повод, да е представена и декларация във връзка с предходно депозирано заявление за отпускане на ПОБ, в която жалбоподателя е посочил в т. 4, че възнамерява да се установи трайно на територията на [държава]. Очевидно същото не отговаря на обективната действителност, тъй като лицето отново е работило на територията на друга държава (В.). Посоченото опровергава действителното му намерение за установяване в [държава], още повече, че независимо, че С. Ф. на 10.04.2024 г. е декларирала промяна на обстоятелствата, като изрично сочи, че упражнява трудова дейност от 15.04.2024 г., но видно от изпратена справка от ОД на МВР за лицето е налице напускане на територията на [държава] на 11.04.2024 г. Посоченото за пореден път потвърждава, че липса за каквото и намерение за установяване на територията на [държава].

В становището си по дело С - 30/22 Европейската комисия, позовавайки се на правилата, предвидени в Глава IV на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., възприема позицията, че след изтичане на 5 години, през които дадено лице работи/пребивава в държава-членка, за него е възникнало правото на постоянно пребиваване в тази държава и същата се явява държава по пребиваване по време на последната заетост, от която следва да се претендират обезщетенията за безработица.

По настоящият казус [възраст] период обхваща период на осигурена заетост в две държави - В. и [държава]. В определение по дело С - 30/22, съдът на ЕС приема, чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува, че не се прилага към положение, в което дадено лице подава заявление за получаване на обезщетения за безработица до компетентния орган на държава-членка, в която не е завършило периода на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и на територията на която се връща след завършен период на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в друга държава - членка, в която то е пребивавало по смисъла на тази разпоредба през целия този период.

По аргумент от чл. 61, § 2 от Регламент № 883/2004 и тъй като жалбоподателя е лице, което не е придобило „последно“ осигурителен период според българското законодателство, то право на обезщетение за безработица може да възникне само „ако положението му съответства на визираното в чл. 65 §5, буква „а“ от този регламент във връзка с чл. 65, § 2 от него - дело С-30/22. На следващо място се сочи и Решение от 30.09.2021 г. по дело С- 285/20 на Съда на ЕС, съгласно мотива на посоченото решение „чл.65, §2 и 5 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 465/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че причините, по специално от семеен характер, поради което едно лице е преместил пребиваването си в държава-членка различна от компетентната държава членка, не следва да се вземат предвид за целите на прилагане на тази разпоредба“. Правото на ЕС следва да се прилага по еднакъв начин на територията на всички държави-членки, т. е, ако съответната норма е била предмет на тълкуване от страна на ЕС, последната трябва да се прилага по един и същ начин във всички държави - в смисъла, който е дал Съда.

Следва изрично да бъде подчертано, че определянето на държавата на пребиваване се извършва за периода на последната трудова дейност на лицето в другата държава. В горепосоченото решение на Съда на ЕС се визира, че по отношение на безработните лица, пребиваващи в държава членка, различна от компетентната държава членка, с оглед на прилагане на относимата правна норма се цели създаване на най- благоприятните условия за търсене на нова работа.

Сочи, че практиката на Съда на ЕС по тези въпроси намира отражение и в актуалната съдебна практика на българските съдилища, а именно Решение № 339 от 24.01.2024 г. на Административен съд - [област] по адм. дело № 1243/2023 г., Решение № 334 от 21.09.2023 г. на Административен съд - [област] но адм. дело № 460/2023 г., Решение № 119 от 13.09.2023 г. на Административен съд - [област] по адм. дело № 160/2023 г., Решение № 157/31.01.2024 г. на Административен съд - [област] по адм. дело № 336/2023 г., Решение № 627/13.02.2024 г. на Административен съд - [област] по адм. дело № 994/2023 г., Решение № 719/21.02.2024 г. на Административен съд - [област] по адм. дело № 1005/2023 г.у Решение № 395/06.03.2024 г. на Административен съд - [област] по адм. дело № 56/2024 г., Решение № 397/07.03.2024 г. на Административен съд - [област] по адм. дело № 57/2024 г. и др.

Общото правило за определяне на приложимото законодателство, валидно и по отношение на обезщетенията за безработица, е формулирано в чл. 11, § 3. В буква „а“ от тази разпоредба е посочено правилото, касаещо наетите лица, какъвто е бил настоящия жалбоподател и това правило гласи, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава - членка се прилага законодателството на тази държава членка. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост, като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент(ЕО) № 883/2004.

В конкретния случай това са В. и [държава]. За определяне на държавата по пребиваване е необходимо на първо място да се изясни съдържанието на понятието пребиваване. Определение на това понятие е дадено в чл. 1, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, където се посочва, че „пребиваване“ означава мястото, където лицето обичайно пребивава, за разлика от понятието „престой“, което регламентът определя като временно пребиваване (чл. 1, б. „к“). От своя страна правилата (елементите) за определяне на пребиваването са уредени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 по прилагането на т.нар. основен регламент - Регламент (ЕО) № 883/2004. Във връзка с посоченото съвсем неприемливо е да се твърди и да се приеме от друга страна, че за период повече от 5 години във В. и [държава] лицето само „временно пребивава“.

Прави възражение за перкомерност на адвоктския хонорар на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК да присъдите по-нисък размер на разноските в тази им част при евентуален отрицателен за ТП на НОИ - сигурност.

Моли за юрисконсултско възнаграждение.

След като съобрази наведените от жалбоподателя основания за оспорване на административния акт, доводите и становището на ответника, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт по чл. 168, ал.1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От данните по административната преписка се установява, че със заявление вх. № 202-02-286/23.10.2023 г. подадено в дирекция „Бюро по труда“ - [община], С. Ф. е поискала отпускане на ПОБ. В последствие лицето е подало и две заявления за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава - членка на ЕС със структуриран електронен документ (СЕД) U002 - В. и [държава]. Поискано е удостоверяване на придобит период във В. - от 21.07.2021 г. до 23.09.2023 г. и удостоверяване на придобит период в [държава] - от 26.09.2023 г. до 20.10.2023 г., като това е и последната заетост на лицето.

Тъй като към заявлението лицето е представило документи за осигурителни периоди й доход, придобити по законодателството на [държава] и В., с Разпореждане №202-02-286-1/06.11.2023 г. производството е спряно за събиране на доказателства от компетентната институция (КИ) на В. и КИ на [държава] за осигурителния стаж и осигурителния доход придобити в тези държави.

Чрез „Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация“ между [държава] и ЕС (EESSI), на 09.11.2023 г. е изготвено и изпратено искане (U001CB) до КИ на [държава] за издаване на СЕД U017 за периода от 26.09.2023 г. до 20.10.2023 г. вкл., деклариран от лицето. Изготвено и изпратено на 10.11.2023 г. е и искане за информация за заплатата (U003) до институцията на [държава] за издаване на СЕД U004 за периода от 26.09.2023 г. до 20.10.2023г. вкл..