Решение № 249 от 10.11.2025, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Гражданско дело 572/2025
- Вид
- Решение № 249
- Подписан
- 10.11.2025
- В сила
- 01.12.2025
- Състав
- Живка Димитрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.86, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 249 гр. Свиленград, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100572 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Банка ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, ул.
„Московска“ № 19, срещу Г. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: .............., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати дължими суми, произтичащи от сключен между страните Договор за кредит за текущо потребление от 12.09.2022 г., за които било отказано от съда издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 153/2025г. по описа на PC – Свиленград, а именно сумите: 14 758,18 лв. – главница; 995,20 лв. - договорна лихва, дължима за периода от 15.03.2024 г. до 12.11.2024 г.; 41,57 лв. - обезщетение за забава, дължимо за периода от 15.03.2024 г. до 12.11.2024 г.; 189,97 лв. - обезщетение за забава, дължимо за периода от 13.11.2024 г. до 16.12.2024 г.; 120,00 лв. разходи при изискуем кредит; законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2024 година до изплащане на задължението. Претендира направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, както и тези, направени в заповедното производство.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 12.09.2022 г., сключен между страните, „Банка ДСК” АД предоставила на ответника кредит за текущо потребление в размер на 17 000 лева, срещу задължение за връщането му за срок от 102 месеца, считано от датата на неговото усвояване, на месечни вноски, платими на 15-то число на 1 месеца, съобразно погасителен план. Уговорен бил променлив лихвен процент, при максимален размер, който можел да достигне. Уговорен бил и годишен процент на разходите (ГПР) - 9,96 %. Неразделна част от договора за кредит били Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление (ОУ), които кредитополучателят получил и приел с подписването на договора за кредит. Кредитът бил усвоен от кредитополучателя на 12.09.2022 г. и след усвояването му били заплащани дължимите месечни вноски по кредита до месец юни 2024 г., след което плащането било преустановено.
Ищецът посочва, че съгласно т.16.1. от ОУ, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихлявала с договорения лихвен процент, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Съгласно т.16.2. от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата ставал предсрочно изискуем. Поради допусната забава в плащанията на главница и лихви над 90 дни „Банка ДСК“ АД изпратила до Г.
К. К. уведомление за предсрочна изискуемост: Покана-Уведомление с изх. № 01-20-22783/19.09.2024 г. Уведомлението било изпратено чрез ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874 по РКЧСИ, на посочените в договора за кредит два адреса на кредитополучателя: постоянен адрес в гр. Хасково и настоящ адрес и адрес за кореспонденция в гр. Любимец. След като кредитополучателят – ответник не бил намерен на посочените два адреса, Банката - ищец му изпратила ПоканаУведомление с изх. № 01-20-274047/18.11.2024 г., на адреса на работодателя му „ТОНИ НУДС46“ ЕООД, за връчване чрез ЧСИ Стоян Благоев Якимов, peг.
№ 844 по РКЧСИ. Уведомлението не било връчено на ответника и чрез работодателя му, тъй като се установило, че на адреса няма офис на фирмата.
Отново били извършени справки от 28.11.2024 г. - в НБДН, където отново фигурирал като постоянен и настоящ адрес на длъжника: гр. Любимец, ул.
„Бенковска“ № 7, и в НАП, където било установено, че лицето продължава да работи в „ТОНИ НУДС-46“ ЕООД, ЕИК 203389053.
Ищецът твърди, че предсрочната изискуемост на кредита настъпила на 13.11.2024 г., на основание чл.16.2 от ОУ, поради неплащане на 8 броя дължими месечни вноски по договора, както следва: 15.03.2024г. - 237,52 лв.;
15.04.2024г. - 237,52 лв.; 15.05.2024г. - 237,52 лв.; 15.06.2024г. - 237,52 лв.;
15.07.2024г. - 237,52 лв.; 15.08.2024г. - 237,52 лв.; 15.09.2024г. - 237,52 лв.;
15.10.2024г. - 237,52 лв.
За събиране на вземанията си по горепосочения договор за кредит „Банка ДСК“ ЕАД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 153/2025г. по описа на Районен съд – Свиленград. По делото било отказано издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Със съобщение, получено от Банката на 21.05.2025г., й било указано от съда, че може да предяви осъдителен иск срещу Г. К. К. в едномесечен срок от връчване на съобщението. В указания му едномесечен срок ищецът депозирал исковата молба, по която е образувано настоящото производство.
2
В случай, че съдът счете, че предсрочната изискуемост на кредита не била настъпила на 13.11.2024 г., ищецът заявява, че с предявяването исковата молба обявява предсрочната изискуемост по процесния договор за кредит на ответника, в размер на пълния му неизплатен остатък.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено решение, с което да се уважат предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не представя становище по исковете.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото доказателства, съдът намери, че в случая не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. Ето защо, съдът счита за необходимо да обсъди събраните доказателства и изложи мотиви по съществото на спора.
От изисканото и приложено за послужване частно гр. дело № 153/2025 г. по описа на РС – Свиленград се установява, че същото е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, заведено на 18.12.2024 г. първоначално в РС – Хасково (от където е изпратено по подсъдност), подадено от заявител - настоящия ищец, срещу длъжника – настоящ ответник, за заплащане на следните суми: 14 758,18 лв., съставляваща главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 12.09.2022 година; договорна лихва в размер на 995,20 лв., дължима за периода от 15.03.2024 година до 12.11.2024 година, включително; обезщетение за забава (т.нар. лихвена надбавка за забава) в размер на 41,57 лв., дължимо за периода от 15.03.2024 година до 12.11.2024 година, включително; обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта в размер на 189,97 лв., дължимо за периода от 1 3.11.2024 година до 16.12.2024 година; разходи при изискуем кредит в размер на 120,00 лв.; законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2024 година до изплащане на главницата; както и сумите 322,10 лв., представляваща заплатената държавна такса и 150,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
По делото е издадено Разпореждане № 487/21.02.2025 г., с което заявлението по чл. 417 от ГПК е отхвърлено. За да постанови това разпореждане заповедният съд е приел, че Банката - заявител не е удостоверила наличие на подлежащо на изпълнение вземане, тъй като не е уведомила длъжника за предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Разпореждането е влязло в законна сила на 05.05.2025 г., след потвърждаването му от въззивната инстанция – с Определение № 465/05.05.2025г. по възз.ч.гр.д. № 296/2025г. по описа на ОС – Хасково, като съдът е приел, че в конкретния случай банката не е направила всичко 3 необходимо за да уведоми длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредита, а съгласно т.18 от ТР № 4/18.06.2013 г.на ОСГТК на ВКС по т.дело № 4/2013 г., банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато поради неплащане на една или повече месечни вноски кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. След влизане в сила на разпореждането, заповедният съд, на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, е указал на заявителя да предяви осъдителен иск, относно вземанията си.
В указания му едномесечен срок заявителят е подал исковата молба, по които е образувано настоящото производство. Предвид така установените обстоятелства, настоящото производство се явява продължение на заповедното производство.
Представен е със заявлението по чл.417 от ГПК, а и с исковата молба, Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 12.09.2022 г. между „Банка ДСК“ АД, като „Кредитор“, и Г. К. К., като „Кредитополучател“, по силата на който Кредиторът предоставя на Кредитополучателя кредит в размер на 17000,00 лева, за срок от 102 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Уговорено е кредитът да се погасява на месечни вноски, съгласно погасителен план – Приложение № 1, неразделна част от договора. Видно от приложения към договора погасителен план, размерът на месечната вноска е 259,35 лв., падежната дата на месечната вноска е 15-то число на месеца, а крайният срок за погасяване на кредита е 12.03.2031 г.
Видно от договора, вземанията на „Банка ДСК“ АД включват и договорна лихва (чл.8), такси (чл.20.1) и т.нар. разходи по изискуем кредит (чл.20.2).
В чл. 8 от договора страните са уговорили, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8,90 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинствата, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,050 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8,850 %, предоставена на кредитополучателя при кумулативно изпълнение на условията по чл.9.
Предвидено е, че при нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Общите условия. Уговорено е, че максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е променлив лихвен процент в размер на референтния лихвен процент по т.8 към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка по т.8.1.2.
Съгласно чл.11 от договора, годишният процент на разходите по кредита (ГПР) е 9.96% и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. В т. 7 от ОУ е предвидено какво включва ГПР.
В чл. 20.2 от договора са уговорени „Разходи при изискуем кредит“ в 4 размер на 120,00 лв.
Съгласно чл.21 от договора, неразделна част от него са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица (ОУ), които кредитополучателят е декларирал, че е получил и приел с подписването на договора.
По делото са представени и приети ОУ, подписани за кредитор и кредитополучател, и неразделна част от договора за кредит.
Според т. 16.1. от ОУ, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.
Според т. 16.2. от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Последиците по предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до кредитополучателя, изпратено до последния посочен от него адрес за кореспонденция. От датата на изискуемостта на кредита, целият непогасен остатък от кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД – т. 16.3. от ОУ.
Разпечатката съдържа 39 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b709f90-2be9-4f25-800c-1a96adb359ab