Решение № 59 от 02.06.2026, Районен съд - Балчик
- Съд
- Районен съд - Балчик
- Дело
- Гражданско дело 721/2024
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 02.06.2026
- В сила
- 19.08.2026
- Състав
- ГАЛИН ХРИСТОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 483 · Кодекс за застраховането
- чл. 343 · Търговски закон
- чл. 345 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. Балчик, 02.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20243210100721 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена искова молба с Рег.№5186 от 06.11.2024 година, подадена от АМИГО ФИНАНС ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Управителя си П. И., чрез пълномощника си юрисконсулт Е. С., с адрес на призоваване в ***, срещу Й. С. С. ЕГН: ********** от ***.
Първоначално съдът е приел, че с исковата молба са предявени шест иска, с правно основание в разпоредбите на чл.422, във вр.чл.415 от ГПК и чл.86 от ЗЗД. Първите пет иска са с цена всеки под 1000лева. Шестият иск е с цена 2250лева. С разпореждане №1286 от 13.11.2024 година съдът е оставил без движение исковата молба, като е дал указания на ищеца да довнесе дължима държавна такса в размер на 232,44лв.
Тези указания са изпълнени от ищцовата страна.
С разпореждане№471 от 22.04.2025 година, съдът е оставил отново исковата молба без движение, с указания към ищеца да прецизира и отстрани неяснотите и несъответствията относно броя на предявените искове.
В изпълнение на тези указания, ищцовата страна е представила по делото уточнителна писмена молба, получена с Рег.№2324 от 13.05.2025 година, с която описва, че са предявени общо девет иска срещу ответника.
Съдът съобразява, че осем от исковете са за суми под 1000 лева всеки, а деветия иск е за сума в размер на 2250 лв.
С Разпореждане №674 от 17.06.2025 година, съдът е оставил без движение исковата молба, като е дал указания на ищцовата страна да довнесе дължима държавна такса. Тя е изпълнила тези указания с писмена молба с Рег.№3399 от 09.07.2025 година.
Ищцовата страна моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на АМИГО ФИНАНС ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Управителя си П. И., че Й. С. С. от *** има 1 следните парични задължения, а именно:
- 53,10 лв. (петдесет и три лева и десет стотинки.), представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски по пивницата, дължими от 21.05.20241. до 04.07.2024г.;
- 338,85 лв. (триста тридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва, дължими от 21.05.2024г. до 04.07.2024г.;
- 0,31 лв. (тридесет и една стотинки), представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължими за периода 21.05.2024г. до 04.07.2024г.;
- 503,94 лв. (петстотин и три лева и деветдесет и четири ст.), представляваща неустойка за прекратяване на Договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно;
- 45,32 лв. (четиридесет и пет лева и тридесет и две ст.), представляваща заплатен данък по чл.52 и сл. от ЗМТД за 2020г., на осн.чл.8.6 от приложимите Общи условия;
- 9,60 лв. (девет лева и шестдесет ст.), представляваща такси;
- 135 лв. (сто тридесет и пет лева), представляваща разходи за застрахователни премии;
- 792лв. (седемстотин деветдесет и два лева), представляваща разходи за възстановяване на лизинговия актив;
- 2 250 лв. (две хиляди двеста и петдесет лева), представляваща щети върху лизинговия актив по време на ползването му от лизингополучателя, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 09.07.2024 г. до изплащане на вземането Претендират се направени деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.
В исковата си молба,ищецът твърди, че:
На 24.04.2024г. между „АМИГО ФИНАНС“ЕООД, ЕИК *** в качеството на Лизингодател и Й. С. С., ЕГН:**********, в качеството на Лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № ***. В изпълнение на задълженията си Лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от Лизингополучателя Лек автомобил А., модел *** рег. № ТХ****АР, идентификационен № *** и е предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което е съставен приемопредавателен протокол от 25.04.2024 г.
Автомобилът е закупен от ищеца за сумата от 4250,00 лева.
Лизингополучателят се е задължил да заплаща лизингови вноски, като падежът на всяка от тях е посочен в погасителен план, които е приложение към договора, както и разходите за вещта. Всички съществени условия са подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията - неразделна част от Договора. В частност, Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин.
Договорен е срок от 60 /шестдесет/ месеца, изтичащ на 24/04/2029 г. съгласно приложения Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %.
Лизингополучателят е преустановил плащания по договорения погасителен план.
Ответникът е направил едно единствено плащане в размер на 168,00 лева, което е постъпило по сметка на ищеца на 06/06/2024 г. С това плащане е погасена част от застрахователната премия по застраховка Гражданска отговорност за автомобила, която е била в общ размер на 2
303.00 лева. След плащането е останал неплатен остатък в размер на 135.00 лева. След това други плащания не са правени от лизингополучателя.
Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, лизингодателят е предприел действия да развали едностранно договора с уведомление. Последното съдържа съобщение за разваляне на Договора, информация относно задълженията на Лизингополучателя към датата на изходирането му, както и покана за доброволно изпълнение на задълженията и предаване на лизинговия актив с всички принадлежности и придружаващи го документи. Уведомлението е получено е получено лично от ответника на 03.07.2024г., като лизингодателят не е предоставил допълнителен срок за изпълнение. Въпреки това задълженията по договора за лизинг не бяха платени.
На 03.07.2024г. по възлагане на „АМИГО ФИНАНС“ ООД и за сметка на Лизингополучателя, са извършени действия по възстановяване владението на лизинговия актив от трето лице, за които е съставен Приемо - предавателен протокол. Разходите съгласно чл. 8.7.10 от Общите условия са за сметка на Лизингополучателя.
Договорът за финансов лизинг е развален считано от 04.07.2024г.
След подаване на заявлението по чл.410 ГПК в РС-Балчик ответникът е заплатил по сметка на ищеца две суми, както следва: на 18.08.2024г. - 750.00 лева и на 25.08.2024г. – 750.00 лева.
С посочените плащания са погасени част от вземанията, които са включени в издадената заповед за изпълнение. Към настоящия момент са останали неплатени следните вземания:
1. На основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода, през който е ползвал вещта, Лизингополучателят дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план, в това число: а) 53,10 лева - падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг, дължими за период от 21 /05/24 г. до 04/07/24 г.; б ) 144.39 лева - част от падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг, дължими за период от 21/05/24 г. до 04/07/24 г. Със заявлението е претендирана сумата от 338.85 лева, но с плащанията след образуване на заповедното производство, посочени по-горе, това вземане е частично погасено.
2. На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на първа и втора вноски е начислена неустойка в размер на 0.31 лева в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие върху главницата, включена в съответната месечна вноска от датата на падежа;
3. На основание чл. 8.6. във вр. С чл. 8.7.5 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в общ размер на 135.00 лева. По-горе беше посочено, че част от премията е погасена преди завеждане на делото, като е останал неплатен остатък. Премиите са заплатени от собственика-ищец на основание чл. 483 от КЗ по сметка на застрахователния брокер.
4. На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. чл.52-61 от Закона за местните данъци и такси в общ размер на 45.32 лева за 2024 г.
3
5. 2250.00 лева - щети нанесени върху Лизинговия актив по време на ползването му от Лизингополучателя. Съгласно чл. 343 от ТЗ рискът от повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя-ответник. В съставения на 03.07.2024 г. приемопредавателен протокол е отразено, че по автомобила е имало повреди, а именно гръмнал турбокомпресор на двигателя, в резултат на което МПС не е било в движение. Следователно ответникът-лизингополучател е върнал вещта в състояние негодно за нормална употреба.
Автомобилът не е бил в движение, като поради тази причина ищецът е ползвал и пътна помощ, за да прибере превозното средство от адреса на ответника до мястото на съхранение на вещта. Предвид изложеното, нанесените по време на ползването от Лизингополучателя щети върху Лизинговата вещ са довели до обезценката и невъзможността ищецът да си възстанови средствата, направени за покупката на автомобила. След разваляне на договора ищецът е продал автомобила на трето лице, в състоянието, което го е върнал ответника, за сумата от 2000.00 лева, за което представям Договор за покупко-продажба на МПС от 31.07.2024г. Ищецът е закупил на вещта за сумата от 4250.00 лева.
Ищцовата страна твърди, че е реализирала загуба в размер на 2250 лева (42502000=2250). Ищцовата страсна твърди,че ответникът е ползвал МПС от 25.04.2024г. до 03.07.2024г. или повече от два месеца, за което време автомобилът е бил увреден от лизингополучателя до степен, която го прави негоден за употреба. Твърди,че ответникът е подменил джантите и гумите на автомобила. Автомобилът е предоставен за ползване на г-н С. с алуминиеви джанти и един вид гуми, а след това МПС е върнато с метални джанти в лошо състояние (покрити с ръжда и следи от ерозия) и с друг вид гуми.
Посочените вреди, които не са били налице към 25.04.2024 г. (видно от ППП, съставен на тази дата, носещ подписа на ответника), но са били налице към 03.07.2024 г. следва да бъдат обезщетени от страна на ответника.
Претендираните суми не са платени от ответника и към настоящия момент.
Ищцовата страна подава Заявление с правно основание в разпоредбата на чл.410 от ГПК, получено в Районен съд-Балчик с Рег.№3173 от 09.07.2024година, като въз основа на него е образувано Частно Гражданско дело №408/2024 г. по описа на БРС. Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение№210 от 10.07.2025година за процесните суми.
Ищцовата страна претендира и направени деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
С исковата си молба, ищецът представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.
Препис от исковата молба,ведно със приложенията са изпратени на ответника.
В даденият срок е получен писмен отговор от ответната страна. Писменият отговор е получен по делото с Рег.№1420 от 17.03.2025година.
В писменият си отговор,ответната страна твърди следното:
Ответникът заявява в своя писмен отговор, че признава предявените искове от ищцовата страна по основание и размер.
Редовно призована ищцовата страна, не се представлява в съдебно заседание от процесуален представител.
Представя писмено становище с рег.№1108 от 23.02.2026 година с което се заявява, че желае съдът, да се произнесе със съдебно решение по признаване на иска по чл.237 от ГПК.
Ищецът изразява становище по същество да бъде уважен иска изцяло. Претендира направени деловодни разноски.
4
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните доказателства,съдът,прие за установена следната фактическа обстановка:
Разпечатката съдържа 59 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b7094c5-9848-40a3-a03a-929a3da77c72