Решение № 6811 от 15.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6811 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110125631 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 147203/07.05.2024г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответницата И. К. П. обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.

150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1520.49 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот – ателие №1, находящо се в гр.С* аб. № *, ведно със законна лихва от 20.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 269,93 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 29.09.2023 г., сумата от 21.60 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.10.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5.01 лв. - лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до 29.09.2023 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 30.10.2023 г. по ч.гр.д. № 57893/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот - – ателие №1, находящо се в гр.С* аб. № *, за който през периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на 1520.49лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 269.93лв. за периода от 15.08.2021 г. до 29.09.2023 г., като се дължала и сумата от 21.60лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 5.01лв. - лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до 29.09.2023 г. Твърди се, че ответницата И. К. П. е ползвател на процесния имот и в това й качество се явява клиент на топлинна енергия, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и 1 заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Въз основа заявление на ищеца от 20.10.2023г., на 30.10.2023 г. по ч.гр.д. № 57893/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника. Моли предявените искове да бъдат уважени, като е заявена и претенция за разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответницата И. К. П., чрез назначения особен представител. Оспорва се през исковия период да е съществувало облигационно правоотношение между нея и ищеца в качеството на собственик, респ. ползвател, така и въз основа на декларация за откриване на партида, а с това и да е била потребител на топлинна енергия. Поддържа, че сключеният между етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, и дружеството за дялово разпределение договор не обвързва валидно ответника, доколкото договорът е бил с изтекъл срок към исковия период и нямал връзка с предмета на делото. Оспорва исковете и поради недоказаност приложимите според ищеца общи условия да са влезли в сила след публикуването им в поне по един централен и местен ежедневник. Възразява, че от ищеца не се установява количеството топлинна енергия, доставено до имота, достоверността на извършените в тази връзка изчисления и отразявания от ищеца в представените писмени доказателства. Поддържа, че не е уведомена с отправяне на покана за плащане от ищеца за претендираните вземания. Прави евентуално възражение за погасяване на процесните суми по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Конституирано е и трето лице-помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ АД.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет препис от настанителна заповед № 10а от 11.06.1995г., съгласно която на И. К. П. се предоставя за жилищни нужди ателие № * в ж.к. „Л*“. Приобщено е и писмо от Столична община – район Л* от 04.09.2023г., от което се установява, че на И. К. П. е предоставено през периода от м.05.2019г. до 2023г. ателие № 1, вх.1, бл.133 в ж.к. „Л*“ с инсталация */*.

Като писмено доказателство е прието също така и заявление – декларация, подадено и подписано от И. К. П., входирано при „Топлофикация София“ ЕАД под номер ОП1275/29.03.2004г., от което е видно, че ответницата е направила искане за откриване на партида на нейно име за адрес: гр.София, ж.к. Л*“, * В заявлението е отбелязано, че става въпрос за ателие с абонатен номер № * с предходен потребител „проектантска организация“.

Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 12.02.2002г. и договор от 12.03.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр.София, ж.к. „Л*“, бл.133, вх.1, е избрало и възложило на „Нелбо Инженеринг” ООД да извършва дяловото разпределение на енергията. Представен е и списък на етажните собственици, в които като титуляр на партидата № * към „Топлофикация София“ ЕАД е посочена „проектантска организация“.

Ищецът е представил съобщение към фактура № 1016594635/30.06.2022г. за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. за сумата от 682,48 лева; съобщение към фактура № 1009726056/30.06.2021г. за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. за сумата от 545,97 лева.

Прието е и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за процесния период за стойност на топлинна енергия, дялово разпределение и лихви в размер на 1817,03 лева.

Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния 2 период, от които е видно, че за имота единствено е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. От представените констативни протоколи се установява, че ответницата И. П. не е осигурила достъп за извършване на годишен отчет на уредите за дялово разпределение през процесния период.

Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „Нелбо“ АД, което дружество е издавало изравнителни сметки. За имота е начислявана единствено енергия за битово горещо водоснабдяване служебно поради неосигурен достъп за отчет на база един обитател, което било сторено в съответствие с нормативната уредба. Не е начислявана топлинна енергия за отопление на имот и на общи части, както и за сградна инсталация. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на сумата от 1481,38 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлинна енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на клиента (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребители на топлинната енергия на ответницата - в качеството на ползвател на имота), че ищецът е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума, както и че в имота е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответницата за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като доводите на ответника за противното са неоснователни.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право 3 върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.