Решение № 491 от 03.12.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Благоевград, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20211200500986 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника „****“ ЕАД, вписано в ТР към АВ под ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, 1700, ул.“...“ №1, бл.31, представлявано от Главния изпълнителен директор Д.Д., чрез процесуалния си представител М.К –Д. – главен юрисконсулт срещу Разпореждане от 21.10.2021г. на ЧСИ В.Т. постановено по изпълнително дело № 20217950400534, с което по възражение на длъжника е отказано намаляване размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ като прекомерна.

Излага се в жалбата, че на 12.10.2021г. от дружеството длъжник е получена покана за доброволно изпълнение с изх.№ 38863/06.10.2021г. от ЧСИ В.Т. с рег.№ 795 и район на действие Окръжен съд Благоевград. Посочва се, че след запознаване със съдържанието на поканата длъжникът е установил, че размерът на посочените разноски е неоснователно и неоправдано завишен, по отношение на определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 504 лв. с ДДС.

Посочва се, че на 13.10.2021г. по електронен път /чрез имейл/ е направено запитване до ЧСИ В.Т. за разбивка на сумата от 1119,75 лв., изчислена към 06.10.2021г. и представляваща разликата между посочената дължима обща сума в размер на 5619,75 лв. и главница от 4500 лв. Сочи се, че е получен отговор от ЧСИ Т., относно сумите включени в общата дължима сума. Посочва се, че на 18.10.2021г. с изх.№ 11-01-647-1 е направено възражение за прекомерност на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 504 лв. с ДДС от ЧСИ Т., като в съдържанието на същото подробно са посочени причините поради които се твърди прекомерност.

Излага се в жалбата, че на 22.10.2021г. е получен отговор на възражението за прекомерност, съгласно който ЧСИ В.Т. отказва да преизчисли в посока намаляване размерът на определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, поради това че приема, адвокатското възнаграждение за защита в изпълнителното производство, като разноски по изпълнението, които следва да се сумират с главницата посочена в изпълнителния лист.

1

Заявява се в жалбата, че отказът на ЧСИ Т. е незаконосъобразен, а определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е прекомерна, тъй като изчисляването на размерът на таксата следва да се осъществява само върху сумата определена в изпълнителния лист, която в настоящия случай е 4500 лв.

Излага се, че таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е пропорционална, а според нормата на чл.83, ал.1 ЗЧСИ пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, който се равнява на размер на присъдената с изпълнителния лист сума, поради което няма основания таксата по т.26 да се изчислява и върху възложените в тежест на длъжника разноски по изпълнението.

Поддържа се, че в т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е използван изразът „събраната сума“, но с оглед нормата на чл.83, ал.1 от ЗЧСИ, която е по – висок по степен нормативен акт, таксата по т.26 от Тарифата следва да се начислява само върху материалния интерес, който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане по изпълнителния лист.

Излага се в жалбата, че въпреки, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е „пропорционална такса“, съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената разпоредба се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, както и суми дължими на основание, извън предмета на изпълнителното производство, върху които такса по т.26 ТТРЗЧСИ не се дължи. В процесния случай се излага, че направените от взискателя разноски по изпълнителното дело в размер на 115,75 лв. и 500 лв. адвокатско възнаграждение не се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, като в този смисъл е посочена съдебна практика.

Изложено е, че неправилно и незаконосъобразно ЧСИ Т. е изчислила таксата по т.26 ТТРЗЧСИ на базата на цялата сума, с включени всички разноски, вместо на база изпълнителния лист 4500 лв. В случая дължимата от длъжника по изпълнението такса по т.26 ТТРЗЧСИ, следва да се изчисли на база вземанията, които са предмет на изпълнителния лист, а именно главница в размер на 4500лв., като длъжникът следва да заплати такса в размер на 380 лв. без ДДС.

С оглед горното се иска да бъде отменено разпореждането от 21.10.2021г. на ЧСИ В.Т., като незаконосъобразно и да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Взискателят по изпълнителното дело не е подал възражение в законовия срок срещу подадената частна жалба.

Частен съдебен изпълнител В.Т. е депозирала мотиви по извършените от нея изпълнителни действия, в които е изложила становище за неоснователност на жалбата. Съдебния изпълнител е посочил, че съгласно чл.83 от ЗЧСИ пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл.83, ал.1, от ЗЧСИ и ЧСИ е включил тези разноски за адвокатско възнаграждение в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ /за разлика от авансово заплатените от взискателя такси по изпълнението, които не се включват в тази база. Изложено е в мотивите, че съгласно т.26 б.“в“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва от 1000 лв. до 10000 лв. – 100лв. +8 на сто за горницата над 1000 лева, като получената сума подлежи на облагане по ЗДДС, следователно размера на пропорционалната такса възлиза на 504 лв. с ДДС. Предвид това се посочва, че определената пропорционална такса е правилно и стриктно изчислена съгласно съответните текстове на ТТР към ЗЧСИ, поради което се иска жалбата да бъде оставена без уважение.

2

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

На 27.09.2021 г. в кантората на ЧСИ В.Т., с peг. № 795 е образувано изпълнително дело № 534/2021г. въз основа молба подадена от Т. ЛЮБ. Б. и Д. ЛЮБ. Б., чрез пълномощника им адв. Р. И., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.09.2021 г. от Районен съд Благоевград по гр. д. № 2733/2018 г. за заплащане на сумата от общо 4500 лв., представляваща разноски пред трите съдебни инстанции за адвокатско възнаграждение. В депозираната молба за образуване на изпълнително дело се претендират освен сумите по изпълнителния лист и направените по изпълнителното дело разноски. В нея е възложено на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело и да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника. Представен е договор за правна защита и съдействие от 24.09.2021 г., в който е отбелязано, че доверителите са заплатили в брой на довереника си сума в размер на 500, 00 лв. за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело.

На 12.10.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 38863/06.10.2021 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен размерът на приетите по делото за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение – 500, 00 лв., и такси по ТТРЗЧСИ – 504 лв.

На същата дата ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на длъжника, като с писмо от ЦКБ АД, е уведомен ЧСИ, че сметката на длъжника в посочената банка е блокирана до пълния размер на дължимата сума, посочена в запорното съобщение.

На 19.10.2021 г. длъжникът е депозирал възражение с вх. № 31064 по делото срещу размера на разноските, с искане да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т.

26 ТТРЗЧСИ, тъй като е неоснователно и неоправдано завишен размера на същата.

На същата дата длъжникът е изпратил платежно нареждане за извършен превод за сумата от 5619,75 лв. по изпълнителното дело във връзка с наложения запор.

На 21.10.2021 г. с разпореждане съдебният изпълнител е отказал да уважи възражението на длъжника за намаляване размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ като прекомерна. На 22.10.2021 г. длъжникът е уведомен за постановеното от ЧСИ разпореждане.

На 27.10.2021 г. е депозирана жалба от длъжника с вх. № 32202/27.10.2021 г., с която се обжалва разпореждането от 21.10.2021г. на ЧСИ с което е отказано намаляване размера на пропорционалната такса.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски по изпълнителното производство е органът, който е овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който начислява и събира разноските. Такъв орган е съдебния изпълнител. Актът на последния по повод на възражение срещу начислени в тежест на длъжника разноски подлежи на съдебен контрол.

Предмет на обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника. В т. 2 ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. В процесния случай ЧСИ е уведомило за начислените разноски длъжника с поканата за доброволно изпълнение, която е връчена на последния на 12.10.2021 г., видно от приложеното по изп.

3 дело известие за доставяне. В поканата в сумата за разноски по изпълнителното дело са включени 500, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. При връчване на поканата за доброволно изпълнение на 12.10.2021 г. двуседмичният срок, съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК за обжалване на разноските по изпълнението и таксите на ЧСИ, вкл. т. 26 ТТРЗЧСИ , приключва на 26.10.2021 г. В този срок длъжникът не е направил възражение за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, а единствено е възразил, срещу това, че същото не следва да бъде включвано в базата при начисляване на пропорционалната такса, и е изложил възражение за прекомерност на тази такса. С оглед на това и ЧСИ е отказал намаляване размера именно на тази такса, като отказа му е предмет на настоящата жалба.

По отношение на въпроса предмет на разглеждане в настоящото производство е налице противоречива съдебна практика. Според първото становище, застъпено от жалбоподателя включването на адвокатско възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното производство в „събраната сума“ по смисъла на т.26 от Тарифата е незаконосъобразно, тъй като материалния интерес върху който се изчислява пропорционалната такса е само присъденото вземане по изпълнителния лист. А според второто становище, към което се е присъединила ЧСИ Т., е че разпоредбата т.26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират в процент според материалния интерес, в който се включва и адвокатското възнаграждение заплатено от взискателя.