Определение № 847 от 19.07.2019, Районен съд - Стара Загора

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

Номер 19.07.2019 година град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД ХІV наказателен състав

На деветнадесети юли Година 2019

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА № 1482 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 243, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба на Е.Д.С. и Р.И.С. в качеството им на родители и законни представители на В. Р. С. против постановление от 20.05.2019г. на Районна прокуратура Стара Загора за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 46 / 2017г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Стара Загора и прокурорска преписка № 1237/2017г. по описа на Районна прокуратура - Стара Загора.

Жалбоподателите твърдят, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно и необосновано.

Считат, че проведеното разследване не е всеобхватно , безпристрастно и годно да доведе до разкриване на инкриминираното престъпление, идентификация и наказване на отговорното лице, поради което и изводите на прокурора, че деянието не е извършено и не съставлява престъпление са необосновани и незаконосъобразни. Излагат подробни съображения в тази връзка. Правят обстоен анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Молят обжалваното постановление да бъде отменено, а делото върнато на Районна прокуратура – Стара Загора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Жалбата е процесуално допустима. Съдът намира, че същата е подадена в срок от легитимирани лица.

Съдът като взе предвид постановлението на Районна прокуратура Стара Загора, изложените в жалбата възражения срещу него и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, намира следното:

Досъдебното производство е образувано с постановление от 31.03.2017г. на прокурор при Районна прокуратура – Стара Загора срещу неизвестен извършител за това, че в периода от 24.01.2017г. до 29.01.2017г. в гр. Стара Загора поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, причинил на В. Р. С. /на две години/ тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота - престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК.

С обжалваното постановление досъдебното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 199 НПК. Прокурорът е приел, че не са събрани доказателства, които да обосновават обективната и субективна страна на деянието по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК. Този извод се основава на заключенията, до които са достигнали вещите лица, изготвили съдебномедицинските експертизи в хода на досъдебното производство, че не е установена телесна повреда при лечението /вкл. оперативните интервенции/ на В. С.. Както и на обстоятелството, че действията, предприети от д-р Д. като личен лекар на детето са били анализирани от вещите лица, но и са били предмет на проверка и от НЗОК и медицински одит, като за допуснатите нарушения д-р Д. е била санкционирана. Според прокурора липсват и доказателства, обосноваващи извършването на друго престъпление от общ характер.

Съдът намира, че обжалваното постановление на Районна прокуратура Стара Загора е незаконосъобразно.

Действително в хода на досъдебното производство не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК, но същевременно са събрани такива за извършено престъпление по чл.

134, ал. 1, т. 2 НК.

На първо място, за да бъде осъществен състава на престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК следва да бъде установено дали е налице немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност.

От договор № 240294/02.05.2017г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ /л. 47, том 3 от ДП/ е видно, че д-р Д. Д. осъществява своята медицинска практика като „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - д-р Д. Д.“ ЕООД, която съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за лечебните заведения представлява лечебно заведение за извънболнична помощ.

Въпреки, че д-р Д. Д. има специалност

„Педиатрия“ същата няма регистрирана в търговския регистър амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ, за да се приеме, че спрямо нея е задължителен за прилагане Медицинският стандарт „Педиатрия“, утвърден с Наредба № 7 от 03.11.2016г. за утвърждаване на този стандарт.

В този случай спрямо нея са задължителни за прилагане разпоредбите на Закона за здравето и Медицинските стандарти по обща медицинска практика, утвърдени с Наредба № 41 от 21.12.2005 г. за утвърждаване на тези стандарти.

В конкретния случай съдът намира, че д-р Д. е нарушила чл. 86, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето.

Съгласно тези разпоредби „като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ“, като „правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“.

Принципно, за да бъде извършена преценка дали д-р Д. е извършила нарушение на посочените принципи, то следва да бъде направена оценка на състоянието на пациента - В. Р. С. в периода от 23.01.2017г., когато са се появили първите болестни симптоми до хоспитализацията на 29.01.2017г., както и на оказаната от лекуващия го лекар медицинска помощ.

За да се направи такава оценка на първо място следва да се вземе предвид изготвената медицинска документация и по конкретно данните от амбулаторните листи, издадени при извършените прегледи - в графи: анамнеза, обективно състояние и терапия.

Доколкото обаче в конкретния случай, от протокола за извършена проверка от 28.03.2017г. в „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - д-р Д. Д.“ ЕООД /л. 52-54, том 1 от ДП/ се установява, че д-р Д. не е спазила изискванията за работа с медицинска документация - не е изготвила амбулаторни листи за всички прегледи, които е извършила на пациента В. С., а изготвените не отговарят на съответните законови изисквания, то следва да се приеме, че при оценка на състоянието на пациента и оказаната му медицинска помощ следва да се вземат предвид свидетелските показания на родителите на детето - Е.С. и Р.С., на тяхната близка П. С., както и на д-р Д. Д..

От показанията на свидетелите се установява следното от фактическа страна:

На 23.01.2017г. детето В. С. е с хрема, нарушен сън и липса на апетит.

На 24.01.2017г. няма промяна в състоянието му и поради това е заведено от родителите си на преглед при д-р Д., която му изписва капки за нос.

На 25.01.2017г. детето повишава телесната си температура до 39,6˚С. Д-р Д. извършва домашен преглед, поставя диагноза: остра вирусна инфекция и назначава антипиретици, хомеопатичен противогрипен препарат и мокри компреси за понижаване на температурата.

На 26.01.2017г. състоянието на детето се влошава - продължава да поддържа висока температура, появяват се кашлица и зачервявания по цялото тяло. Майката на детето вика екип на Спешна помощ, като след извършен преглед лекарят от Спешна помощ назначава на детето лечение с антибиотик и предлага постъпване в болнично заведение. В случая е важно да се отбележи, че липсва писмен отказ от страна на майката за хоспитализация на детето в издадени фиш за спешна медицинска помощ /л. 73, том 1 от ДП/, за да се приеме, че действително такава е била наложителна според лекаря от Спешна помощ.

Непосредствено след този преглед е извършен преглед на детето и от Д-р Д., която установява, че освен другите симптоми, гърлото на детето е леко зачервено и съветва майката да отложат във времето приема на назначения от лекаря от Спешна помощ антибиотик, като продължат прилагането на досегашните мерки и добавят хомеопатичен препарат за зачервеното гърло.

На 27.01.2017г. състоянието на детето се влошава - продължава да поддържа висока температура, хремата и кашлицата се обострят, очите му се зачервяват, получава разстройство и е отпаднало.

Родителите се свързват по телефон с д-р Д. и уговарят час за преглед на следващия ден в 10,00 часа.

На 28.01.2017г. детето продължава да е с хрема и кашлица. След извършен преглед д-р Д. изписва антибиотик, като обяснява на родителите да го купят и да започнат да го дават, само ако състоянието на детето се влоши /т.нар. отложена рецепта/. Съветва ги да продължат да приемат антипиретиците и да поставят мокрите компреси за понижаване на температурата.

На 29.01.2017г. състоянието на детето се влошава - от дясното му ухо започва да се появява гной и в разговор по телефона д-р Д. казва на майката да започне да дава предписания антибиотик. Въпреки извършения първи прием на антибиотика, състоянието на детето се влошава - при кашляне детето започва да проплаква, а при говор - не реагира. Около 18,00 часа е извършена консултация с д-р Павлина Крумова, която поставя работна диагноза: отит и пневмония, като издава направление за хоспитализация.

За да бъде изготвена правилна оценка дали медицинската помощ оказана от д-р Д. спрямо детето В. С. в периода от 24.01.2017г. до 29.01.2017г. отговаря на принципите, закрепени в Закона за здравето, а именно: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ са назначени 4 бр. съдебномедицински експертизи:

1.

Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 218/17 /л- 96-98, том 1 от ДП/, която в настоящото изложение съдът няма да подложи на подробен анализ, тъй като съдържа само директни отговори на поставените въпроси без да е направен анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Съдът приема, че същата не е пълна и не е компетентно изготвена.

2.

Допълнителна колективна съдебномедицинска експертиза № 14а/2018г. / л. 137-196, том 3 от ДП/, в която се сочи, че поставената от д-р Д. първоначална диагноза „Остра вирусна инфекция“ е правилна с оглед клиничните проявления на заболяването; данните от информационната система на Националния център по заразни и паразитни болести, че в седмицата 16.01.2017г - 22.01.2017г. нивото на интензивност на епидемичния процес на грип и остри респираторни заболявания е по-високо от средното за страната и това, че по същото време в Област Стара Загора е обявена грипна епидемия. В подкрепа на горното твърдение е посочено, че и във фиша от Спешната медицинска помощ от 26.01.2017г. /л. 88, том 1 от ДП/ е посочена същата диагноза.

В експертизата се сочи обаче, че след

27.01.2017г. д-р Д. не е дооценила правилно здравословното състояние на детето и динамиката в болестната картина и в нарушение на добрата медицинска практика не е назначила необходимите достъпни образни и лабораторни изследвания, както и консултация с друг специалист или хоспитализация.

Според експертите, при задържане на висока температура и увредено общо състояние на пациента след 48-72 часа от започването на лечение, е необходимо да се преоцени предоставяната медицинска помощ.

3. Повторна комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни във връзка с ДП № 46/2017г. /л. 68-110, том 4 от ДП/ , в която се сочи, че в периода от 23.01.2017г. до хоспитализирането му детето е било с остра вирусна инфекция, усложнена с бактериална пневмококова инфекция, последната доказана микробилогично. Според експертите, че д-р Д. не е преценила задълбочаващите се болестни процеси, поради неназначаване на лабораторно изследване на кръвта - в конкретния случай най-подходящия лабораторен показател - Ц РЕАКТИВЕН БЕЛТЪК, както и консултативни прегледи и особено от специалист по УНГ.

4.

Допълнителна комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни във връзка с ДП № 46/2017г. /л. 16-60, том 5 от ДП/, съгласно която при процесния случай са допуснати забавени медицински действия по отношение на необходими консултации и изследвания, като е посочено обаче, че д-р Д. своевременно е предписала антибиотик още на четвъртия ден от заболяването и е препоръчала да започне неговия прием.

От една страна, за да направят този извод експертите са взели предвид единствено и само показанията на д-р Д., която в повторния си разпит /л. 5-6, том 5 от ДП/ заявява, че обсъдила заедно с майката на детето Е.С. /а не с колега - лекар/ да бъде ли отложен приема на антибиотик, като последната се съгласила и преценила да изчака. В така създалата се ситуация майката макар и да е законен представител на малолетното си дете не е компетентна да вземе подобно решение това е и причината, поради която е потърсила специализирана медицинска помощ - от лекар, който има специалност: Педиатрия и му се е доверила. Освен това съдът кредитира показанията на свидетелката Е.С., според която д-р Д. е казала да се остане в режим: standby /изчакване/ и е предписала прием на антибиотика едва на 29.01.2017г.

Разпечатката съдържа 54 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b70106e-fe32-4992-9690-5d658f45e50d